По трамваите сини копчета за качване на колички
НЯКОИ КАЧВАТ КОЛИЧКИ други куфари
все живот
ГДР - пристегната от коледни маркучи
святка
червено - жълто - зелено после
REPEAT.
В сенките на блоковете ходят сенките на мъртвите
саниран комунизъм спретнат и измазан за новия
демократичен
век
После в сенките на блоковете тук там литва бомбичка и
БУМ
малките бомбички
носят спомена за големите бомбички
БУМ БУМ БУМ
Ходя с куфара
майка мащеха германия
напред назад напред
по трамваите по къщите
по хората
НЯКОИ КАЧВАТ КОЛИЧКИ
други куфари
все живот
сряда, 30 декември 2009 г.
понеделник, 28 декември 2009 г.
schlaflied
heute einsam morgen nicht
übermorgen einsam dann nicht
in diesem leben einsam im nächsten nicht
Ver-spro-chen la-la-la (1)
ver-spro-chen la-la-la (2)
?
Gott?
четвъртък, 24 декември 2009 г.
Roter salon, ich, du, sie, alle, колко е хубаво
Какво има в Червения салон, че хората излизат да пушат? В червения салон има Коледа. Коледа с червени пердета на червените стени. В червения салон е Коледа. Отсреща - китари, дим, англичани и австралийци. Този блог повече няма да се казва в очакване. Стига очакване. Понеже дочакахме очакваното почти. Почти е повече от преди, а крачките заслужават заглавия. А сега -
любовно писмо:
Мили мой, ние двамата можем ли да бъдем семейство? Да чакаме деца, коледа и да караме колела? Можем ли? Или да бъде така - да чакам пред червения салон докато е Коледа и за мен да не бъде Коледа, понеже теб те няма, някъде другаде си ти, може и да си в червения салон, но аз няма да вляза, нямам подходящи обувки.
Истината е, че имам и рокля и обувки. Истината е, че и двете са от театъра - и роклята и обувките. Взех ги заради театъра. Някой ден ще изберем специален ден и ще ги сложим - и роклята и обувките, понеже аз искам да живея вълшебен живот, преследвам вълшебен живот, нищо че очакването смазва, смазва и любовта и очакването, очакването смазва любовта, а любовта - очакването. Спри, спри и живей. Сега е хубаво, сега е нежно, сега е празно - бял картон, като в училище и можеш да рисуваш всичко, забрави представата за годините /които текат/, забрави представата за очакванията /които идват по смс/, забрави, забрави, изтрии телефоните, освободи всичко и рисувай ... На езерото сега има мъгла - мъгла с изтърбушен корем и счупен гръбнак, болна зимна мъгла - лежи там, където аз съм лежала, където съм писала. Аз отидох при мъглата, пъхах ръце вътре, скачах отгоре й и се разболях. Разболях се от самота и липса на подозрение. Истина е, аз не се подозирам, само аз съм, друго няма, само аз, само аз и жълтите кранове, подредни като оперни певци от мъртва опера, кулата притисната от въздух и аз, притисната от всички, които не ме забравиха и на които липсвам.
Мили мой,
ти единствен, който не ме обичаш, искам да прегръщам прегръдките ти, миришат на вчера, на улицата, на котката, на моите влюбени, които се целуват. Мили мой, измислям те съвършен - стоиш в червения салон с обувки, лъснати завинаги от някой мексиканец, пушиш нещо или се правиш, че пушиш, понеже е забранено, гледаш с високите си очи, носиш дънки, черна блуза, виждам те, виждам те и те усещам, как миришеш на вчера в същия момент, в който си днес, миришеш на вчера, без да носиш вчера, гледаш ме, имаш очила или нямаш и не казваш нищо и не си тръгваш и не ме подозираш и ме гледаш като някакво светлинно събитие, съвкупност от нелепи неща и разбира се поздравяваш сакото ми, понеже знаеш, че никой нищо не ми е подарил за коледа, освен това сако, което аз сама на себе си съм подарила и после тихо, тихо, тихо, целуваме се, по червените плочки на червения салон и се качваме на самолет и пътуваме, по разни градове, понеже имаш работа и играеш, а аз те чакам, по хотелите, по улиците, по магазините, по летищата, по спирките, по кината, по библиотеките, тротоарите, пейките, паветата, камъните, пръстта и цветята, чакам те и ще дойдеш
някъде
около моите мили лични червени
любовни
писма
понеделник, 14 декември 2009 г.
Ich will nicht mehr essen trinken atmen
eine Frau lieben einen Mann ein Kind ein Tier
Ich will in meinen Adern wohnen,
im Mark meiner Knochen
im Labyrinth meines Schädels
Ich ziehe mich zurück in meine Eingeweide
Ich nehme Platz in meiner Scheiße, meinem Blut
Ich will eine Maschine sein
Arme zu greifen
Beine zu gehn
Kein Schmerz kein Gedanke
събота, 12 декември 2009 г.
неделя, 6 декември 2009 г.
неделя, 22 ноември 2009 г.
сряда, 11 ноември 2009 г.
Червената чертичка тичка
тичка тичка тичка
гони я кръглото топченце
гони я
засекът ли се се засичат
и парчето спира
и псуваме връзката
и докато мразим мразим мразим
те се обичат обичат обичат
топчето
и
чертичката
после чертичката се затичва
топчето хуква след нея
и слушаме музика
и сме аз и ти
и съм аз
а ти не си
но ще те търся
тичка тичка тичка
гони я кръглото топченце
гони я
засекът ли се се засичат
и парчето спира
и псуваме връзката
и докато мразим мразим мразим
те се обичат обичат обичат
топчето
и
чертичката
после чертичката се затичва
топчето хуква след нея
и слушаме музика
и сме аз и ти
и съм аз
а ти не си
но ще те търся
събота, 7 ноември 2009 г.
седми ноувембър
има едно истинско Голямо щастие
Голямото щастие го има само в едно Голямо нещо
аз изобщо няма да му кажа името
обаче не е лично
не е плътско
и на сърцето не е
започва в мисълта
и свършва в мисълта
то е за мисълта
личното, плътското и сърцатото на мисълта
там почва, там свършва
продукт за мислене
диснилендът на мисълта
и да
истина е
много е претенциозно
не
то наистина е много претенциозно
много
ама
много
или оставаш отвън /и мълчиш/
или си вземаш тромпета
влизаш в оркестъра
и започваш да свириш -
с изключен телефон
и по възможност без обувки
Голямото щастие го има само в едно Голямо нещо
аз изобщо няма да му кажа името
обаче не е лично
не е плътско
и на сърцето не е
започва в мисълта
и свършва в мисълта
то е за мисълта
личното, плътското и сърцатото на мисълта
там почва, там свършва
продукт за мислене
диснилендът на мисълта
и да
истина е
много е претенциозно
не
то наистина е много претенциозно
много
ама
много
или оставаш отвън /и мълчиш/
или си вземаш тромпета
влизаш в оркестъра
и започваш да свириш -
с изключен телефон
и по възможност без обувки
неделя, 1 ноември 2009 г.
Гостенин
Малка мека възглавничка,
с четири пухени издатинки
положи главица в нея, влез навътре и заспи
ти ще сънуваш грапави медени сънища
аз ще притварям очи
косата ми ще се къдри
и ще бъдем щастливи
с четири пухени издатинки
положи главица в нея, влез навътре и заспи
ти ще сънуваш грапави медени сънища
аз ще притварям очи
косата ми ще се къдри
и ще бъдем щастливи
петък, 30 октомври 2009 г.
selbstbildnis am ende oktober
Какво се крие зад краката?
Зад краката се крие една спирка
Спирка с покрив и пейка
Можеш да пушиш
да пиеш
да мислиш
да чукаш
но не можеш да я вземеш със себе си
вкъщи
понеже е обща
стои винаги и чака
да дойде следващия и да чака
и докато той чака
да стои с нея
и двамата да чакат
той да пуши
да пие
да мисли
да чука
тя да го гледа
как чака
и като дойде времето
тя да остане сама и пак да чака
да чака да дойде следващия
който ще чака
и да пуши
да пие
да мисли
да чука
тя да го гледа
и като дойде времето
той да тръгне
тя да чака
с покрив и пейка да чака
да дойде следващия
който ще чака
Зад краката се крие една спирка
Спирка с покрив и пейка
Можеш да пушиш
да пиеш
да мислиш
да чукаш
но не можеш да я вземеш със себе си
вкъщи
понеже е обща
стои винаги и чака
да дойде следващия и да чака
и докато той чака
да стои с нея
и двамата да чакат
той да пуши
да пие
да мисли
да чука
тя да го гледа
как чака
и като дойде времето
тя да остане сама и пак да чака
да чака да дойде следващия
който ще чака
и да пуши
да пие
да мисли
да чука
тя да го гледа
и като дойде времето
той да тръгне
тя да чака
с покрив и пейка да чака
да дойде следващия
който ще чака
вторник, 27 октомври 2009 г.
късна бележка по спомени и курви
Каква беда - да изтриеш един невидян грим. Намазал си го напразно. Рисувал си, а не е имало кой да постои отпред и да го погледа.
Ти помниш ли като се къпахме в морето. Помниш ли. Написа ми бележка и се стопи, с мокра и солена коса. Никаква милост към запетаите - курвите в семейство препинателни знаци. Курвите - от легло на легло. И във всяко легло страст и любов. Ти помниш ли като се къпахме в морето. Беше април, или май, или юни. Помниш ли. Отивам да разбия плота в кухнята, симпатичния му ежедневен натюрморт от чаша за вино и вино. По земята се търкалят хартийки и кажи сега, каква по-голяма наглост от това да почнеш един текст и да мотаеш наоколо без да казваш това, заради което изобщо си почнал. Аз защо почнах? А ти? Ти защо почна - хрип хрип хрип по хартийката с плюс и чертичка и после морето и зелените шушулчести животинки, които поради силната извечна нужда от щампи на кадри, светеха. Те светеха, аз светех, ти светеше ли не помня вече, обаче всичко друго светеше и лампите по плажа светеха и заведенията светеха и колите и блоковете и пътищата и даже мъртвите и те светеха. Под формата на звезди над главите ни.
Ти помниш ли като се къпахме в морето. Помниш ли. Написа ми бележка и се стопи, с мокра и солена коса. Никаква милост към запетаите - курвите в семейство препинателни знаци. Курвите - от легло на легло. И във всяко легло страст и любов. Ти помниш ли като се къпахме в морето. Беше април, или май, или юни. Помниш ли. Отивам да разбия плота в кухнята, симпатичния му ежедневен натюрморт от чаша за вино и вино. По земята се търкалят хартийки и кажи сега, каква по-голяма наглост от това да почнеш един текст и да мотаеш наоколо без да казваш това, заради което изобщо си почнал. Аз защо почнах? А ти? Ти защо почна - хрип хрип хрип по хартийката с плюс и чертичка и после морето и зелените шушулчести животинки, които поради силната извечна нужда от щампи на кадри, светеха. Те светеха, аз светех, ти светеше ли не помня вече, обаче всичко друго светеше и лампите по плажа светеха и заведенията светеха и колите и блоковете и пътищата и даже мъртвите и те светеха. Под формата на звезди над главите ни.
неделя, 25 октомври 2009 г.
по М.
Гледаш порно
четеш Мюлер
мълчиш
слава богу в сутрините все още
спиш
после имаш камера
два три кадъра на есента -
нали си отива -
сега е ценна
утре сигурно ще е зима
няма да има никой по улиците
теб също няма да те има
не и по тези улици, нали си отиваш
така че тичай
тичай с фаса в устата
тичай сега
може би след час два ще е зима
вземи си камерата -
такива мигове като днешния
по принцип е хубавко да се снимат
после вкъщи -
под лупа
сърцето тупти
сърцето реве
сърцето е обширно гробище
или тъп мускул
ще го помислиш
и ще заспиш
утре може да се самоубиеш,
въпреки че едва ли
по новините разправят
колко града се наводнили
колко хора умрели от глад
как било криза
и никой не купувал от магазините
но какво те засяга
нали си имаш червени пердета
и някаква малка скришна любов
лягай да спиш сега
тихо и кротко
утре пак ще е ден
утре пак ще е нощ
четеш Мюлер
мълчиш
слава богу в сутрините все още
спиш
после имаш камера
два три кадъра на есента -
нали си отива -
сега е ценна
утре сигурно ще е зима
няма да има никой по улиците
теб също няма да те има
не и по тези улици, нали си отиваш
така че тичай
тичай с фаса в устата
тичай сега
може би след час два ще е зима
вземи си камерата -
такива мигове като днешния
по принцип е хубавко да се снимат
после вкъщи -
под лупа
сърцето тупти
сърцето реве
сърцето е обширно гробище
или тъп мускул
ще го помислиш
и ще заспиш
утре може да се самоубиеш,
въпреки че едва ли
по новините разправят
колко града се наводнили
колко хора умрели от глад
как било криза
и никой не купувал от магазините
но какво те засяга
нали си имаш червени пердета
и някаква малка скришна любов
лягай да спиш сега
тихо и кротко
утре пак ще е ден
утре пак ще е нощ
петък, 16 октомври 2009 г.
чувството
Първо го порязахме
и започна да капе
кап кап кап
по пода и по дрехите и по очите
после го пристегнахме
първо с кърпичка,
после с ластичка,
накрая под камъка
затиснахме го
и спря.
и започна да капе
кап кап кап
по пода и по дрехите и по очите
после го пристегнахме
първо с кърпичка,
после с ластичка,
накрая под камъка
затиснахме го
и спря.
понеделник, 12 октомври 2009 г.
Актьорът го няма
имал снимки и не дошъл
телефонът - изключен
гласова поща: добър ден аз съм
моля оставете съобщение
камерите включени,
звукът работи,
ти къде си?
грим
прическа
режисура
всички стоят
чакат
и докато те чакат
актьорът е в амстердам
или в рим
или в токио
някъде близо до някоя сива река
и докато всички го чакат
той мълчи там и мисли
за някакви свои неща
имал снимки и не дошъл
телефонът - изключен
гласова поща: добър ден аз съм
моля оставете съобщение
камерите включени,
звукът работи,
ти къде си?
грим
прическа
режисура
всички стоят
чакат
и докато те чакат
актьорът е в амстердам
или в рим
или в токио
някъде близо до някоя сива река
и докато всички го чакат
той мълчи там и мисли
за някакви свои неща
събота, 10 октомври 2009 г.
last post
господ
запетая
Евреинът
дал твърде много на еврейката
и сега
еврейката
се чуди
самота ли е или е чудо
че
да го еба господ
запетая
Евреинът
не дал толкова
колкото да стига с този
точно този
който
тя
запетая
Еврейката
избрала да бъде
да го еба
зaвинаги
запетая
Евреинът
дал твърде много на еврейката
и сега
еврейката
се чуди
самота ли е или е чудо
че
да го еба господ
запетая
Евреинът
не дал толкова
колкото да стига с този
точно този
който
тя
запетая
Еврейката
избрала да бъде
да го еба
зaвинаги
петък, 9 октомври 2009 г.
искаш ли да излезем днес?
В контекста има няколко подробности - четох разни списания, довърших една книга, висях около телефона, общо взето стоях си вкъщи, размествах посоките на праха по мебелите и из въздуха, изнервих паяците, пощадих три комара и докато висях пред пералнята и чаках да свърши, за да помириша течността от респектиращата нова туба омекотител в действие, видях календара на стената и датата, която се оказва не толкова далеч и понеже от видеото пак се убедих, че ти си истински представител на твоята зодия, за която разправят, че била вещоманска и by the way ти личи вещоманството по онлайн компютъро-активния свят на разни профили, барове и прелестни снимки за специалния гуугъл, та реших да те попитам, представяйки си съвършения читател, дали пък по случайност не мислиш за мен и не ти се въртят разни мисли, около водката, виното, петък вечер и заглавието на публикацията?
вторник, 6 октомври 2009 г.
1:54 post
Дан дан - дум тайм!
Чух албумa на Ian Simmonds и толкова се развълнувах, че си изпуших всичките цигари и сега не мога да заспя.
Навън - някаква зверска луна. Учудващо е, че всички наоколо спят. Дори е мръснишко, че спят. Загледах се в прозорчето на работниците до вкъщи - и те спят. Утре ще си сложа тази музика в ушите и на излизане, преди да ме загледат те - ще ги загледам аз. Дали е тъпо? Според мен и те знаят, че ги гледам зад пердето как боядисват. Хм /усмивка/. Дан дан - дум тайм. Работници и acid jazz - по-доброто начало на порното, в което се е превърнал денят ми откакто любовта стоя с гръб и прееба целия красив филм. А сега - внимание - МЕТАФОРА ЗА ЛЮБОВТА И ЛУНАТА : качествената любов е като луната - една обла, нищо неизпитваща маса плътност на 384 хиляди километра от теб, но когато и откъдето да я погледнеш - винаги те гледа в очите, като че ли прекарва цялото си време в това да те следи.
Яка луна, яка любов, Herr Simmonds, изключвайте вече оркестъра, bitte
сега е време за сън.
Чух албумa на Ian Simmonds и толкова се развълнувах, че си изпуших всичките цигари и сега не мога да заспя.
Навън - някаква зверска луна. Учудващо е, че всички наоколо спят. Дори е мръснишко, че спят. Загледах се в прозорчето на работниците до вкъщи - и те спят. Утре ще си сложа тази музика в ушите и на излизане, преди да ме загледат те - ще ги загледам аз. Дали е тъпо? Според мен и те знаят, че ги гледам зад пердето как боядисват. Хм /усмивка/. Дан дан - дум тайм. Работници и acid jazz - по-доброто начало на порното, в което се е превърнал денят ми откакто любовта стоя с гръб и прееба целия красив филм. А сега - внимание - МЕТАФОРА ЗА ЛЮБОВТА И ЛУНАТА : качествената любов е като луната - една обла, нищо неизпитваща маса плътност на 384 хиляди километра от теб, но когато и откъдето да я погледнеш - винаги те гледа в очите, като че ли прекарва цялото си време в това да те следи.
Яка луна, яка любов, Herr Simmonds, изключвайте вече оркестъра, bitte
сега е време за сън.
събота, 3 октомври 2009 г.
Франсе, не ти разбирам акцента,
но да
и аз се учудвам
и да
сингъл съм
и пия сама на раираната покривчица
на милия ви раиран френски центърец
и съм дошла сама
и ще си тръгна сама
и не, не искам екстази
мерси
само на излизане
ако може
ще я снимам онази двойница
със счупения кръст
и липсата на сърце
да бе, ясно,
гола е,
но пък е гола на витрината на D&G
нали
има някаква разлика
А сега
айде Берлин,
време ни е вече
но да
и аз се учудвам
и да
сингъл съм
и пия сама на раираната покривчица
на милия ви раиран френски центърец
и съм дошла сама
и ще си тръгна сама
и не, не искам екстази
мерси
само на излизане
ако може
ще я снимам онази двойница
със счупения кръст
и липсата на сърце
да бе, ясно,
гола е,
но пък е гола на витрината на D&G
нали
има някаква разлика
А сега
айде Берлин,
време ни е вече
четвъртък, 1 октомври 2009 г.
Аз
моята бенка
клъцнатия бретон
часът - от 12 и 19 на 20
края на лаптопа
претъпкания пепелник
мигащия телефон
ангела на Вендерс на екрана
тестето снимки по стената
и онова скритото в шкафа
забравената цигара на пода
запалената нова
стълбите във входа
черните петънца от обувки на пътници
и котето в двора
очите му
самотни
часовете които минаха
предстоящите други
трака в ай тюнса
минута и 38 до другия
и другия
който следва
капките дъжд
шумоленето без дъжд
липсата на дъжд
и липсата на друго
листата
по едно на всеки две секунди
засилват се
въртул въртул към земята
и хръц хръц
обувките по гръбнака
малък гръбнак,
жилест гръбнак
гръбнак с изписани пътища
пътища пътища
обувки обувки
очички очички
самотни самотни
стоп в това за секунда
една секунда
и излетя
моята бенка
клъцнатия бретон
часът - от 12 и 19 на 20
края на лаптопа
претъпкания пепелник
мигащия телефон
ангела на Вендерс на екрана
тестето снимки по стената
и онова скритото в шкафа
забравената цигара на пода
запалената нова
стълбите във входа
черните петънца от обувки на пътници
и котето в двора
очите му
самотни
часовете които минаха
предстоящите други
трака в ай тюнса
минута и 38 до другия
и другия
който следва
капките дъжд
шумоленето без дъжд
липсата на дъжд
и липсата на друго
листата
по едно на всеки две секунди
засилват се
въртул въртул към земята
и хръц хръц
обувките по гръбнака
малък гръбнак,
жилест гръбнак
гръбнак с изписани пътища
пътища пътища
обувки обувки
очички очички
самотни самотни
стоп в това за секунда
една секунда
и излетя
вторник, 29 септември 2009 г.
Музика част 12: Голяма музика
12-та част от музиката на този блог.
Музика за възторг от така, по принцип.
Понеже е хубаво. И е само сега.
Enjoy with all your heart!
http://music.myspace.com/index.cfm?fuseaction=music.artistalbums&artistid=3495069&ap=0&albumid=10422127
Да слушам
да гледам
да помня
да усещам
да ухае
заедно с другите малки безценни неща
да прелитам до вкъщи
да е усмивката
да се чудя за това с ръцете
къде да ги сложа
докато там тарам там
и тум турум тум
въздухът се сменил навън
и докато ставало есен наистина взело че станало
есен
септември
октомври
ноември
ще свърши, няма страшно,
ще свърши
все някога ще свърши
а дотогава
усмивката
ръцете
да помня
да усещам
да копнея
това с пропускането
на малките незначителни драматични неща
съгласна съм
но от утре
докато е все още днес
очите очите очите
косата косата косата
аз съм всичко
в мен е всичко
лети малко момиченце
лети напът за вкъщи
хвърли се в малкото си космическо
червено легло
търкаляй се там
завивай се
отвивай се
хили се
губи се
напускай си тялото
бъди щастливо
от седем небета на осмото
защото ето на
онова
което толкова чакаше
все
пак
взе
че
се
върна
да гледам
да помня
да усещам
да ухае
заедно с другите малки безценни неща
да прелитам до вкъщи
да е усмивката
да се чудя за това с ръцете
къде да ги сложа
докато там тарам там
и тум турум тум
въздухът се сменил навън
и докато ставало есен наистина взело че станало
есен
септември
октомври
ноември
ще свърши, няма страшно,
ще свърши
все някога ще свърши
а дотогава
усмивката
ръцете
да помня
да усещам
да копнея
това с пропускането
на малките незначителни драматични неща
съгласна съм
но от утре
докато е все още днес
очите очите очите
косата косата косата
аз съм всичко
в мен е всичко
лети малко момиченце
лети напът за вкъщи
хвърли се в малкото си космическо
червено легло
търкаляй се там
завивай се
отвивай се
хили се
губи се
напускай си тялото
бъди щастливо
от седем небета на осмото
защото ето на
онова
което толкова чакаше
все
пак
взе
че
се
върна
неделя, 27 септември 2009 г.
Три недели по-късно станало наистина страшно.
И така - да се сборим със света,
да го хванем за ушите и да му натирим муцуната
във всичките червени гадни истини -
безсмисъл, няма смисъл, оглеждам се
наляво, надясно, встрани и нагоре
и няма.
може би само нагоре има малко
там
където
разправят
бил
Бог.
Ела Бог, погали ме с ръката си
и както с ангелите на Вендерс -
да ме изпълни старото чувство на възторг и очакване
каквото беше на улица Рилска
тополите пускаха мъхчета
и не знаехме какво е тъга.
Но не
наоколо, встрани, наляво, надясно
все глухо, тихо, празно
и дали ще стоиш тук
или ще се изместиш
заедно с куфара и другите там няколко неща
на двехиляди километра по-встрани
все е така
същото небе,
същата земя
същия Бог,
който не подава ръката си
И така - да се сборим със света,
да го хванем за ушите и да му натирим муцуната
във всичките червени гадни истини -
безсмисъл, няма смисъл, оглеждам се
наляво, надясно, встрани и нагоре
и няма.
може би само нагоре има малко
там
където
разправят
бил
Бог.
Ела Бог, погали ме с ръката си
и както с ангелите на Вендерс -
да ме изпълни старото чувство на възторг и очакване
каквото беше на улица Рилска
тополите пускаха мъхчета
и не знаехме какво е тъга.
Но не
наоколо, встрани, наляво, надясно
все глухо, тихо, празно
и дали ще стоиш тук
или ще се изместиш
заедно с куфара и другите там няколко неща
на двехиляди километра по-встрани
все е така
същото небе,
същата земя
същия Бог,
който не подава ръката си
петък, 25 септември 2009 г.
сряда, 23 септември 2009 г.
вечерна бележка
Към четири часа,
когато звездите изгаснат
може да включим тази музика,
да легнем
и три неща -
пиано
легло
тишина
без цигари, без ти шърти
без никакви други неща
само това -
пиано, легло, тишина.
В един момент хората ще се събудят
ще зашумят, ще запречат
ние не
ние ще спим
ще е тихо
така искам да бъде
да лежим
с музиката
без нищо
ето - губя амбициите си
погледите за бъдещето
копнежите за напред
остава желанието да дишам
само да дишам
в три малки неща
отвън навътре и отвътре навън
да дишам
в три прости неща + теб
поглеждам встрани
и я има
и тишината я има
и пианото
и моето кротко легло
само ти липсваш
пак липсваш
все липсваш
но нищо.
Има ги трите неща
тишината
леглото
пианото
и аз
която дишам
когато звездите изгаснат
може да включим тази музика,
да легнем
и три неща -
пиано
легло
тишина
без цигари, без ти шърти
без никакви други неща
само това -
пиано, легло, тишина.
В един момент хората ще се събудят
ще зашумят, ще запречат
ние не
ние ще спим
ще е тихо
така искам да бъде
да лежим
с музиката
без нищо
ето - губя амбициите си
погледите за бъдещето
копнежите за напред
остава желанието да дишам
само да дишам
в три малки неща
отвън навътре и отвътре навън
да дишам
в три прости неща + теб
поглеждам встрани
и я има
и тишината я има
и пианото
и моето кротко легло
само ти липсваш
пак липсваш
все липсваш
но нищо.
Има ги трите неща
тишината
леглото
пианото
и аз
която дишам
неделя, 13 септември 2009 г.
Sunday morning
Без тиранти по-добре
картини на любов с цветовете на стаята
в неделя през септември е тихо,
от колоните - неделния подкаст
music for sundays with someone special
докато водата тече в банята и всичко мирише
на нещо средно между мляко, бамбук и рози
от стаята се чува тихо шумолене
някой можеше да спи в това легло,
да чака да си сложа крема
очилата
и без хавлия
да легна и да заспим,
наместо това - навън, за цигари,
гълъб ходи, птици пеят,
а витоша не прилича на планина,
прилича на дъжд, който идва, за да залее света,
докато в двора една роза е цъфнала
безсмислено и нежно,
като че иска да покаже,
че понякога,
без никаква особена причина,
розите просто цъфтят през септември,
обратно вкъщи неделния подкаст
music for sundays with someone special
котката спи под меките завивки в леглото,
мило мое малко черно бяло момиче,
чакай ме,
отивам в друг град да играя
и утре ще се върна обратно при теб.
картини на любов с цветовете на стаята
в неделя през септември е тихо,
от колоните - неделния подкаст
music for sundays with someone special
докато водата тече в банята и всичко мирише
на нещо средно между мляко, бамбук и рози
от стаята се чува тихо шумолене
някой можеше да спи в това легло,
да чака да си сложа крема
очилата
и без хавлия
да легна и да заспим,
наместо това - навън, за цигари,
гълъб ходи, птици пеят,
а витоша не прилича на планина,
прилича на дъжд, който идва, за да залее света,
докато в двора една роза е цъфнала
безсмислено и нежно,
като че иска да покаже,
че понякога,
без никаква особена причина,
розите просто цъфтят през септември,
обратно вкъщи неделния подкаст
music for sundays with someone special
котката спи под меките завивки в леглото,
мило мое малко черно бяло момиче,
чакай ме,
отивам в друг град да играя
и утре ще се върна обратно при теб.
петък, 11 септември 2009 г.
Музика част 11: музика за сънища и дъжд
Ето я и 11-та част от музиката на този блог. Вълшебна музика за дъжд и сънуване. Ако ви предстои пътуване по земя, непременно вземете yagya в плеъра си. Преживяването е неописуемо, особено в предстоящите 4-5 месеца, през които, hopefully, все нещо ще вали от небето. И понеже музиката е трудно откриваема, освен myspace link за слушане, слагам и един бонус за download. Бързайте, няма да е активен дълго.
myspace link: http://www.myspace.com/steiniplastik
download link: http://tranz.it/load.php?id=vG57ALy22SbFjnuQ372856
Защо пък да не се състезаваме по всичко, а? Голяма веселба. Състезание по приятели във фейсбук, по постове в туитър, по изслушана музика в ласт.фм. По кой по-пръв ще има този или онзи албум, по изкачени върхове, по посетени градове, по присъствия на партита и концерти, по изпити кафета, по състояния от изпития алкохол, защо не, защо? Голяма веселба, нали?
Току що бях в пикадили и се изненадах колко много неща може да си купи човек за 2лв. Преди това бях на телефонната палата, сектор вип, после на рожден ден с хора вип и се замислих, кога точно го докарахме до това - голямата съсухрена свръх вип самота. Там на първото събитие имаше мъже в костюми и пушеха пури. Имаше и дами с ефектни рокли и смешни обувки, целите в златни панделки и с най-различни разцветки на есенен руж по бузите. От випа до випа. После жена, дете, корем, боя за коса и смърт.
Аз не намерих мъж. Но си купих билет.
Бял билет
със синя черта
и едно име
написано с най-хубавия шрифт на света
Иначе да, да се състезаваме. И ми липсваш. И те мисля. И три дена подред /в твоя чест/ ще спя без одеало. Така, и на мен да ми е студено и да бъдем в някакъв международен, звезден, снежен синхрон.
Току що бях в пикадили и се изненадах колко много неща може да си купи човек за 2лв. Преди това бях на телефонната палата, сектор вип, после на рожден ден с хора вип и се замислих, кога точно го докарахме до това - голямата съсухрена свръх вип самота. Там на първото събитие имаше мъже в костюми и пушеха пури. Имаше и дами с ефектни рокли и смешни обувки, целите в златни панделки и с най-различни разцветки на есенен руж по бузите. От випа до випа. После жена, дете, корем, боя за коса и смърт.
Аз не намерих мъж. Но си купих билет.
Бял билет
със синя черта
и едно име
написано с най-хубавия шрифт на света
Иначе да, да се състезаваме. И ми липсваш. И те мисля. И три дена подред /в твоя чест/ ще спя без одеало. Така, и на мен да ми е студено и да бъдем в някакъв международен, звезден, снежен синхрон.
сряда, 9 септември 2009 г.
Такова желание за сън не е било
като че ли целият свят се е срутил
и са останали няколко абсолютни неща:
материята на нещата за сън,
нещата, които обвиват леглото и тези,
които обвиват мен
звукът от дъжда, който пада върху плюшените канапета
впрочем никога няма да ги прибера
нека стоят там
дъжд капе отгоре
и звукът е абсолютен
смесен със звука на yagya -
музика за валене и щурци
В главата ми - сънища
този път съм сама,
теб вече не те сънувам
и себе си не сънувам
сънувам красиви двугърби животни
с бледо притворени клепачи и мигли,
които спят и сънуват
дълбоко и абсолютно
като че ли целият свят се е срутил
и са останали няколко абсолютни неща:
материята на нещата за сън,
нещата, които обвиват леглото и тези,
които обвиват мен
звукът от дъжда, който пада върху плюшените канапета
впрочем никога няма да ги прибера
нека стоят там
дъжд капе отгоре
и звукът е абсолютен
смесен със звука на yagya -
музика за валене и щурци
В главата ми - сънища
този път съм сама,
теб вече не те сънувам
и себе си не сънувам
сънувам красиви двугърби животни
с бледо притворени клепачи и мигли,
които спят и сънуват
дълбоко и абсолютно
понеделник, 7 септември 2009 г.
В 1:03 в детската стая си спомних, че
преди около 15 години когато за последен път имах коса, дълга до кръста, винаги от буйното ми търкаляне по възглавницата насън отзад се образуваха едни заплетени части, които караха цялата ми коса да изглежда някак бухнала. Много си ги харесвах и ги криех от майка ми, която щом ги види ме нападаше да ги реше с четка и много, много болеше.
Сега, около 15 години по-късно, пак имам що годе дълга коса и от буйното ми търкаляне по възглавницата насън се образуват същите тези заплетени части, които толкова много си харесвам, но няма смисъл да крия, защото никой не ме гони, за да реше косата ми с четка.
А искам. Толкова много искам. Нищо, че много, много боли.
Сега, около 15 години по-късно, пак имам що годе дълга коса и от буйното ми търкаляне по възглавницата насън се образуват същите тези заплетени части, които толкова много си харесвам, но няма смисъл да крия, защото никой не ме гони, за да реше косата ми с четка.
А искам. Толкова много искам. Нищо, че много, много боли.
сряда, 2 септември 2009 г.
за концерта на мадона
Тази вечер аз и моята приятелка И. намерихме един врабец на земята. Очевидно е станал жертва на концерта на мадона - физически абсолютно здрав, но нещо му беше станало в главата - залиташе на ляво и някакси не можеше да запази равновесие. Според мен звуковата вълна му е направила нещо и просто е паднал. Прибрах го вкъщи, и двете бяхме чели в литературни книги, че врабците са особени души, стресът им влияе и ако малко си починат после се оправяли. Прибрах го вкъщи, с идеята, че утре сутрин ще го занеса на ветеринаря зад ъгъла, в случай, че още не се е оправил. Направих му гнездо в една кутия, обясних на котката, че тази вечер ще спи сама в другата стая и си легнахме.
Сега се събудих, сетих се за горкия врабец и отидох да го видя как е, да не би вече да се е оправил. Беше умрял. Разглеждах му позата досега, изглеждаше като, че е заспал, в краката му и в цялата му поза нямаше стрес, просто се е успокоил и е умрял.
Утре моята приятелка И. ще ми се обади в 9 сутринта да ме пита какво става с врабеца. Тя сега е с разбито сърце. Ще й кажа, че съм го изнесла на терасата и той е излетял.
И така - разправяха, че след концерта на мадона софия нямало да бъде същата. Така е. Един врабец умря, едно момиче утре ще повярва в чудеса, а една котка тази вечер ще спи при стопанката си, така както го прави всяка нощ.
Сега се събудих, сетих се за горкия врабец и отидох да го видя как е, да не би вече да се е оправил. Беше умрял. Разглеждах му позата досега, изглеждаше като, че е заспал, в краката му и в цялата му поза нямаше стрес, просто се е успокоил и е умрял.
Утре моята приятелка И. ще ми се обади в 9 сутринта да ме пита какво става с врабеца. Тя сега е с разбито сърце. Ще й кажа, че съм го изнесла на терасата и той е излетял.
И така - разправяха, че след концерта на мадона софия нямало да бъде същата. Така е. Един врабец умря, едно момиче утре ще повярва в чудеса, а една котка тази вечер ще спи при стопанката си, така както го прави всяка нощ.
вторник, 1 септември 2009 г.
Ода след водка в лозенец докато понеделник става вторник
О, блажени Hристина и Dимитър,
бъдете щастливи нощем пред своето кристално HD,
докато аз стоя на мило понеделнишко гости
и пореден младеж изповядва душата си
близо до лявото ми ухо
и потънала в тихи и безкрайни драми
поглеждам напред и го виждам
черно, блестящо, красиво LCD
и си мисля,
не можаха ли да го клъцнат малко проклетия надпис накрая
и да ми бъде знак -
безпорен и отчаян,
че
той
все
пак
обича
мен
бъдете щастливи нощем пред своето кристално HD,
докато аз стоя на мило понеделнишко гости
и пореден младеж изповядва душата си
близо до лявото ми ухо
и потънала в тихи и безкрайни драми
поглеждам напред и го виждам
черно, блестящо, красиво LCD
и си мисля,
не можаха ли да го клъцнат малко проклетия надпис накрая
и да ми бъде знак -
безпорен и отчаян,
че
той
все
пак
обича
мен
неделя, 30 август 2009 г.
As a matter of fact it's not THAT bad
me&dj koze in the park
drinking menta,
listening to all those fuckin birds&
their LOVELY children
късите гащи не можах да ги сложа,
пълен абсурд, нали се сещаш,
кой носи къси гащи с разбито сърце
просто приличам на скакалец
или скъкълец
/как е правилно?/
ска-къ-fuckin-ец наркоман
как каза снощи onzi таксиджия:
ей, наркоман, кво си се метнал на тея кънки?
не съм наркоман, чичка, момиче съм
Малко момиче
с големи уши
пълни с музика
бърз приток любов към сърцето
надничам вътре и те виждам -
опулен,
затворен,
на топличко,
с нежните си черни очи,
няма ли да излизаш вече оттам, аааам?
мълчиш,
гледаш
искам те
няколко и-мейла време и изтичаш
и с косата
и с очите
и с прегръдките
и с цялата възможност на мен въобще
някога
някъде
да ми бъде добре.
By the way, Koze, r u single?
wanna би your girl
drinking menta ин дъ парк,
killing all those fuckin birds посредством пушка
aaand their lovin children
yes of course
принцове, фейсове, букове, туитове,
всичко под ножа
фрас фрас фрас по бутона delete
и тихо тихо тихо
техно тихо
меко тихо
нежно тихо
аз
+
ти
me&dj koze in the park
drinking menta,
listening to all those fuckin birds&
their LOVELY children
късите гащи не можах да ги сложа,
пълен абсурд, нали се сещаш,
кой носи къси гащи с разбито сърце
просто приличам на скакалец
или скъкълец
/как е правилно?/
ска-къ-fuckin-ец наркоман
как каза снощи onzi таксиджия:
ей, наркоман, кво си се метнал на тея кънки?
не съм наркоман, чичка, момиче съм
Малко момиче
с големи уши
пълни с музика
бърз приток любов към сърцето
надничам вътре и те виждам -
опулен,
затворен,
на топличко,
с нежните си черни очи,
няма ли да излизаш вече оттам, аааам?
мълчиш,
гледаш
искам те
няколко и-мейла време и изтичаш
и с косата
и с очите
и с прегръдките
и с цялата възможност на мен въобще
някога
някъде
да ми бъде добре.
By the way, Koze, r u single?
wanna би your girl
drinking menta ин дъ парк,
killing all those fuckin birds посредством пушка
aaand their lovin children
yes of course
принцове, фейсове, букове, туитове,
всичко под ножа
фрас фрас фрас по бутона delete
и тихо тихо тихо
техно тихо
меко тихо
нежно тихо
аз
+
ти
Неделни истори за принц и принцеса
Ето го и него - денят на червените пердета. Събудих се - бяло. Много бяло, бяло-бяло, ами не е бяло, бели пердета - хак на земята, вишневи пердета - щрак на тяхното място.
Nocheinmal рипийт.
Стига рипийт, стига, стига.
Онези картини ще ги извадя от главата си и ще ги просна долу на тела, да се сушат за някоя ваза през зимата. Точно същите картини на прегръщане и любов.
Стига любов, стига,
време й е да съхне, до октомври ще е готова и ще се помести в някоя от вазите, които няма да взема с мен.
Снощи изхвърчах и отидох в парка на моя хълм. С изненада открих, че не съм ходила там от година. Сега имаше глухарчета и беше мокро. Лежах, ревах, слушах, събирах се. Мина някакъв човек, казвам си ако сега дойде да ми досажда ще се впусна, всичко ще му разкажа, както не го умея споделянето, всичко, всичко ще му разкажа. Подминава. Духач.
Хванах такси и отидох на летището. Слушах самолетите. Нямаше за Берлин. Имаше за другаде. С изненада откривам, че баба си е свършила работата с еврейските приказки за принцове. И в моята история има принц /най-красивия, най-нежния, с най-прелестното сърце/ обаче .. в приказките има дракони. Тук няма дракони, огън пускат запалките и никой не пречи на любовта. Ясно. Не се четат приказки на децата, защото децата порастват и започват да гледат европейско кино и в представата им за любовта - нещо между приказките и филмите настава объркване - принцовете с нежни сърца носят твърде необасними мистерии, гледат любовно, а е студ, студ, студ.
На моята поляна има глухарчета и летят самолети.
Сега ще се скрия в широкотаванестата си къща, зад червените пердета, ще поспя 3 месеца и после ще взема моята въздушна каляска, да ме отведе в друга някоя приказка, не такава за принцове, приказка без принцове, приказка за един голям град, където правят вкусни латета и има едни тъмни места, пълни с моята музика, където, ако човек се облече достатъчно невзрачно, настъпва електронна тишина и може да се мечтае на спокойствие.
А когато излитам, понеже казват, че умрелите отивали на небето, ще стоя на прозореца и ще махна на баба, да види каква зеленоока принцеса съм станала и как ефирно политам, с цяла въздушна каляска надалеч от един прелестен принц. Чернокос принц, красив принц, принц с нежно сърце и нежни, объркани мисли.
Nocheinmal рипийт.
Стига рипийт, стига, стига.
Онези картини ще ги извадя от главата си и ще ги просна долу на тела, да се сушат за някоя ваза през зимата. Точно същите картини на прегръщане и любов.
Стига любов, стига,
време й е да съхне, до октомври ще е готова и ще се помести в някоя от вазите, които няма да взема с мен.
Снощи изхвърчах и отидох в парка на моя хълм. С изненада открих, че не съм ходила там от година. Сега имаше глухарчета и беше мокро. Лежах, ревах, слушах, събирах се. Мина някакъв човек, казвам си ако сега дойде да ми досажда ще се впусна, всичко ще му разкажа, както не го умея споделянето, всичко, всичко ще му разкажа. Подминава. Духач.
Хванах такси и отидох на летището. Слушах самолетите. Нямаше за Берлин. Имаше за другаде. С изненада откривам, че баба си е свършила работата с еврейските приказки за принцове. И в моята история има принц /най-красивия, най-нежния, с най-прелестното сърце/ обаче .. в приказките има дракони. Тук няма дракони, огън пускат запалките и никой не пречи на любовта. Ясно. Не се четат приказки на децата, защото децата порастват и започват да гледат европейско кино и в представата им за любовта - нещо между приказките и филмите настава объркване - принцовете с нежни сърца носят твърде необасними мистерии, гледат любовно, а е студ, студ, студ.
На моята поляна има глухарчета и летят самолети.
Сега ще се скрия в широкотаванестата си къща, зад червените пердета, ще поспя 3 месеца и после ще взема моята въздушна каляска, да ме отведе в друга някоя приказка, не такава за принцове, приказка без принцове, приказка за един голям град, където правят вкусни латета и има едни тъмни места, пълни с моята музика, където, ако човек се облече достатъчно невзрачно, настъпва електронна тишина и може да се мечтае на спокойствие.
А когато излитам, понеже казват, че умрелите отивали на небето, ще стоя на прозореца и ще махна на баба, да види каква зеленоока принцеса съм станала и как ефирно политам, с цяла въздушна каляска надалеч от един прелестен принц. Чернокос принц, красив принц, принц с нежно сърце и нежни, объркани мисли.
петък, 28 август 2009 г.
четвъртък сънища петък
Тихо, тихо сега. Ще изключа всички свързочни програми и апарати, за да може сърцето да спи. Един ден те има, триста те няма и въображението те възстановява насън. Имаш същото лице, същата кожа, същите ръце, покрит си със същата завивка, която образува същите ъгли на същите места. Сънувам, че спиш. Сунувам, че спя и ти спиш и спим. Сънувам, че спим и дишаме. Сънувам, че ръката потрепва, сънувам, че ме събужда, виждам я и е същата, точно същата - държи по същия начин и топлината й е точно същата. Сънувам, че заспивам. Заспивам и сънувам, че спим и дишаме и си мисля, че вероятно точно тази картина, погледната отгоре е съвършено проста и прекалено красива. Къде точно свършва твоето черно и къде започва моето? Ако се отдръпна, отдолу ще излезе бялото, върху което спим и твоето черно ще свърши и ще започне моето. Не мога да се отдръпна.
Прекалено е. Аз съм наркоман.
Тихо, тихо сега.
Сънувам. Спим. Дишаме. Картината не се променя. Съвършена. Красива. Достатъчна.
Дишаме. Спим. Дишаме.
Мрак. Сови. Ден.
Казваш, че нищо не се случва. Сърцето ти трещи някъде по гърба ми. Като казваш, на мен ли го казваш? Аз ли трябва да повярвам
или ти
Прекалено е. Аз съм наркоман.
Тихо, тихо сега.
Сънувам. Спим. Дишаме. Картината не се променя. Съвършена. Красива. Достатъчна.
Дишаме. Спим. Дишаме.
Мрак. Сови. Ден.
Казваш, че нищо не се случва. Сърцето ти трещи някъде по гърба ми. Като казваш, на мен ли го казваш? Аз ли трябва да повярвам
или ти
вторник, 25 август 2009 г.
За моя другар
Най-скъпият ми другар. Понякога ме вози в колата, или ходим с трамвая до гробищата. Там се разхождаме, правим снимки, той ми разказва истории и много се смеем. Тръгваме, за да купим някакви мистериозни добавки от кисело мляко, които се продават на едно единствено място - някакъв завод, близо до гробищата. Отиваме с трамвай, той ми разказва за София, казва, че когато пътуваме виждал града през моите очи - като нов. На гробищата е сенчесто и тихо, ние сме единствените посетители, които не отиват никъде, просто се разхождат. На слизане от трамвая той тича по улицата и ми маха, изпраща ми целувки.
Друг път караме с колата, така, из София. Слушаме Класик Еф Ем и той се чуди Хайдн ли е или Моцарт, госпожа радиоводещата казва: Хайдн!
Най-скъпия ми другар. Единствения човек, за който ми се е случвало да си мисля, че искам да се оженя, да пътуваме из света, а той да ми разказва.
Той е най-уникалния човек, когото познавам.
Обичам го от сърце.
Друг път караме с колата, така, из София. Слушаме Класик Еф Ем и той се чуди Хайдн ли е или Моцарт, госпожа радиоводещата казва: Хайдн!
Най-скъпия ми другар. Единствения човек, за който ми се е случвало да си мисля, че искам да се оженя, да пътуваме из света, а той да ми разказва.
Той е най-уникалния човек, когото познавам.
Обичам го от сърце.
събота, 22 август 2009 г.
26 на Мюлер
на 26 все по-често зяпам в книгите на Мюлер
и все по-всичко някак си откривам там.
26 би трябвало да ме отведат натам.
Аз съм голяма,
уморена,
мислеща,
нуждая се от все повече сън и почивка и
искам да замина там,
където, казват, човек бил никой.
Нека бъда никой
Zwanzich und sechs Jahr Ich weiß alles
и все по-всичко някак си откривам там.
26 би трябвало да ме отведат натам.
Аз съм голяма,
уморена,
мислеща,
нуждая се от все повече сън и почивка и
искам да замина там,
където, казват, човек бил никой.
Нека бъда никой
Zwanzich und sechs Jahr Ich weiß alles
петък, 21 август 2009 г.
16 stunden nachdem du ta-ra-ra-ta-ta
Опитвам да закача червените пердета и да си направя вечна нощ. По тихата улица долу - норвешко пиано и тъмни прозорци.
Та-ра-ра-та-таааааааа, всички спят. Аз не спя. Тум-дум-дууум.
Може ли да има нещо по-тъжно от един цял град, в който от 16 часа няма никой за обичане.
Прашна навалица от липси навън. И паяци в жълтите улични лампи.
Ту-ду-дум-дум-дууум. Тъмно време в мен - барабан без палка. Палка и барабан без музикант. Палка барабан и музикант без ръце.
Ich bin, was du vergessen hast.
Leeres Mädchen ohne Ziele.
Ein Kind ohne Kindheit
Eine junge Dame ohne Träume.
Meine Zartheit - für immer verloren
Nur gute Freunde
die immer für mich hier sind -
Zeit
Staub
Wahnsinn
und diese grosse
grosse
tote
leere
Liebe
Та-ра-ра-та-таааааааа, всички спят. Аз не спя. Тум-дум-дууум.
Може ли да има нещо по-тъжно от един цял град, в който от 16 часа няма никой за обичане.
Прашна навалица от липси навън. И паяци в жълтите улични лампи.
Ту-ду-дум-дум-дууум. Тъмно време в мен - барабан без палка. Палка и барабан без музикант. Палка барабан и музикант без ръце.
Ich bin, was du vergessen hast.
Leeres Mädchen ohne Ziele.
Ein Kind ohne Kindheit
Eine junge Dame ohne Träume.
Meine Zartheit - für immer verloren
Nur gute Freunde
die immer für mich hier sind -
Zeit
Staub
Wahnsinn
und diese grosse
grosse
tote
leere
Liebe
четвъртък, 20 август 2009 г.
Вървяло момичето със скъсани джобове
вървяло
вървяло
вървяло.
Сънувах езерото. Сънувах, че те чакам.
Триста и двайсет хиляди тъжни думи, наредени както се реди домино, но без празните пространства помежду, за да няма къде да се поеме дъх при изплакването. Нали така се плаче:
аааааааа- аха-аха-аха
без пауза
ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
не е тъга, не е
то е умирането, без наистина да се умира
То е падането без наистина да се пада
Само пропадане. Двестахиляди минутно пропадане
аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
боли боли боли
съсипва стомаха
мозъка
грамадно
стиска
хапе
боли
Сънувах езерото. Сънувах, че те чакам.
Мили мой.
Чувство без чувство.
Грамадно
Боли.
вървяло
вървяло
вървяло.
Сънувах езерото. Сънувах, че те чакам.
Триста и двайсет хиляди тъжни думи, наредени както се реди домино, но без празните пространства помежду, за да няма къде да се поеме дъх при изплакването. Нали така се плаче:
аааааааа- аха-аха-аха
без пауза
ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
не е тъга, не е
то е умирането, без наистина да се умира
То е падането без наистина да се пада
Само пропадане. Двестахиляди минутно пропадане
аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
боли боли боли
съсипва стомаха
мозъка
грамадно
стиска
хапе
боли
Сънувах езерото. Сънувах, че те чакам.
Мили мой.
Чувство без чувство.
Грамадно
Боли.
вторник, 18 август 2009 г.
в навечерието на 2 и 6
Живот, слушай сега,
искам да те хвана за гушата, да ти вържа вратовръзка, да ти сложа
мустаци,
да те полея с брокат, да те сритам два пъти и да не ти позволя
повече да мърдаш.
Ще бъдеш уникален, ясно ли е?
Ще бъдеш.
Няма повече мърдане,
три ритника и напред
разбра ли
напред
Няма време за губене, няма време за мотаене,
няма време за бягане,
няма време въобще
Три ритника
и напред
Длъжен си да си уникален, разбра ли?
Длъжен си.
нали си моя,
няма да си като на другите
и като казвам, че ще учим режисура -
ще учим,
като казвам, че ще блестим -
ще блестим
Ако не, живот, нали знаеш -
бам шалтера и дотам си
без вратовръзка
без мустаци
без брокат
само дим
прах
пръст
и забрава
искам да те хвана за гушата, да ти вържа вратовръзка, да ти сложа
мустаци,
да те полея с брокат, да те сритам два пъти и да не ти позволя
повече да мърдаш.
Ще бъдеш уникален, ясно ли е?
Ще бъдеш.
Няма повече мърдане,
три ритника и напред
разбра ли
напред
Няма време за губене, няма време за мотаене,
няма време за бягане,
няма време въобще
Три ритника
и напред
Длъжен си да си уникален, разбра ли?
Длъжен си.
нали си моя,
няма да си като на другите
и като казвам, че ще учим режисура -
ще учим,
като казвам, че ще блестим -
ще блестим
Ако не, живот, нали знаеш -
бам шалтера и дотам си
без вратовръзка
без мустаци
без брокат
само дим
прах
пръст
и забрава
понеделник, 17 август 2009 г.
А сега? Виждаш ли я тази кутийка? Цялата в блестящи точици.
Ако духна вътре ще те направя блестящ от глава до пети
Не искаш ли?
Има розово
бяло
светло бяло
тъмно бяло
жълто бяло
голяма голяма кутийка,
пълна с блестящи точици,
ако духна вътре ще станем блестящи,
може и да отлетим нанякъде, искаш ли?
Не искаш, не искаш
Стар ли си, какъв си?
Ако духна в кутийката може да се трансформираме
да станем два хипопотама насред града
да предизвикаме смут
или да избягаме на Витоша, оттам право на луната, аз и без друго отдавна мечтая.
Какъв си такъв?
Сърдит ли си ми много?
/тъпи смотани проклети комари/
Един два три четири пет дни.
После пак ще плачем за самолетите
и пак ще е тъжно
и пак ще е скучно
и пак ще е без теб
Едно. Две. Три.
Духвам в кутийката
Не съм момиче.
Комар съм.
Нападам те
и те обичам
Ако духна вътре ще те направя блестящ от глава до пети
Не искаш ли?
Има розово
бяло
светло бяло
тъмно бяло
жълто бяло
голяма голяма кутийка,
пълна с блестящи точици,
ако духна вътре ще станем блестящи,
може и да отлетим нанякъде, искаш ли?
Не искаш, не искаш
Стар ли си, какъв си?
Ако духна в кутийката може да се трансформираме
да станем два хипопотама насред града
да предизвикаме смут
или да избягаме на Витоша, оттам право на луната, аз и без друго отдавна мечтая.
Какъв си такъв?
Сърдит ли си ми много?
/тъпи смотани проклети комари/
Един два три четири пет дни.
После пак ще плачем за самолетите
и пак ще е тъжно
и пак ще е скучно
и пак ще е без теб
Едно. Две. Три.
Духвам в кутийката
Не съм момиче.
Комар съм.
Нападам те
и те обичам
неделя, 16 август 2009 г.
Мадам
и нейните красиви самотни посетители
не
тя не се чувства по-малко сама
но те, казват, се чувствали така
Понякога й носят книги и я обичат
друг път разбиват сърцето й, но мадам,
тя търпи,
плаче по малко
и
търпи
нали ги прави по-щастливи
нейните посетители
и техните съпруги
и милите им деца
понякога размазват сърцето й
но мадам търпи,
не че се чувства по-малко сама
но те
казват
се чувствали тъкмо така
и нейните красиви самотни посетители
не
тя не се чувства по-малко сама
но те, казват, се чувствали така
Понякога й носят книги и я обичат
друг път разбиват сърцето й, но мадам,
тя търпи,
плаче по малко
и
търпи
нали ги прави по-щастливи
нейните посетители
и техните съпруги
и милите им деца
понякога размазват сърцето й
но мадам търпи,
не че се чувства по-малко сама
но те
казват
се чувствали тъкмо така
петък, 14 август 2009 г.
Nolicom
Лека нощ Fräulein Hase, с косата по възглавницата
и с накъдрените мокри краища в червено.
Комарите летят над вас и не ви закачат
нали сте малка кръвопиица на лилави великденски зайци
и с вашето космическо легло,
затрупано в станиоли Milka
комарите изпитват някакъв жужащ респект
Лека нощ Fräulein Hase,
ще ви липсва и тази нощ, но нали /казват някои/
нищо не било завинаги
и щом го чуете вие дълго разсъждавате кое по-точно
липсата
или
присъствието
но отговор няма, светът не е за умници,
не бива много да го мислите
Лежете сега
комар кръжи над главата ви
и някакви малки, нежни,
почти мръсни мисли
от тонколоните
а-о-к-и та-ка-ма-са енд ту-джи-ко нo-ри-ко
разправят нещо за любов по японски
а вие спете сега, Fräulein,
той навярно утре ще се появи.
и с накъдрените мокри краища в червено.
Комарите летят над вас и не ви закачат
нали сте малка кръвопиица на лилави великденски зайци
и с вашето космическо легло,
затрупано в станиоли Milka
комарите изпитват някакъв жужащ респект
Лека нощ Fräulein Hase,
ще ви липсва и тази нощ, но нали /казват някои/
нищо не било завинаги
и щом го чуете вие дълго разсъждавате кое по-точно
липсата
или
присъствието
но отговор няма, светът не е за умници,
не бива много да го мислите
Лежете сега
комар кръжи над главата ви
и някакви малки, нежни,
почти мръсни мисли
от тонколоните
а-о-к-и та-ка-ма-са енд ту-джи-ко нo-ри-ко
разправят нещо за любов по японски
а вие спете сега, Fräulein,
той навярно утре ще се появи.
понеделник, 10 август 2009 г.
писма от с.
А тази вечер, обута в новия adidas вървях по улицата, натисках бутоните, за да ме свържат с теб и ненадейно си разбих сърцето. Разкарах воала под роклята и ходих по гащи. Скачах в локвите и се чудех, love love love, защо си такава малка изгубена шибанярка, ходиш по улиците като долна курва /също като мен/, аз те преследвам в бели воали, а ти бягаш напред и ми сочиш малкия си детски среден пръст.
Love love love
110 см не стигат. Очевидно е нужно друго. И косата не върши работа, с нейния, казват, УНИ-КАААЛЕН цвят. Не върши работа и мозъка, и писането, и онова помежду, както и онова встрани.
Едно две три свършено е.
Татко си продал пистолета и си купил вибратори (кой каквото повече го влече)
Лов, fuck ов
аз ще си продам краката, ще си купя свински и ще стана лунна скиорка
ще ти изпращам картички фотографии на космическите си ски постижения и никога няма да пропускам да ти спомена, че е препоръчително да го духаш, защото аз съм такава - гадна злобарка, вещица с шест крака и едно голямо, голямо
съвсем празно
сърце
Love love love
110 см не стигат. Очевидно е нужно друго. И косата не върши работа, с нейния, казват, УНИ-КАААЛЕН цвят. Не върши работа и мозъка, и писането, и онова помежду, както и онова встрани.
Едно две три свършено е.
Татко си продал пистолета и си купил вибратори (кой каквото повече го влече)
Лов, fuck ов
аз ще си продам краката, ще си купя свински и ще стана лунна скиорка
ще ти изпращам картички фотографии на космическите си ски постижения и никога няма да пропускам да ти спомена, че е препоръчително да го духаш, защото аз съм такава - гадна злобарка, вещица с шест крака и едно голямо, голямо
съвсем празно
сърце
събота, 8 август 2009 г.
розата
И докато то свършвало
те не знаели
така си живеели
и много се карали
понякога се целували
и било много красиво.
.........................................
Щом розата е цъфнала, ти си длъжен да се появиш. Ей така, защото никой джентълмен не излиза от стаята без да каже сбогом на своята смешна висока дама. И въпреки, че е тайна, той намира начин, понякога на излизане окото му се насълзява, например, или й изпраща бележка, по келнера: мила моя, обичам ви, но това е края."
to be continued
david sylvian
ще ме прегърнеш ли
въпреки, че небето е ясно и отдавна вече няма пълнолуния
безлунни нощи
обилно сълзене и спазми
тъги, съкращаващи мускулите в сърцето
те не знаели
така си живеели
и много се карали
понякога се целували
и било много красиво.
.........................................
Щом розата е цъфнала, ти си длъжен да се появиш. Ей така, защото никой джентълмен не излиза от стаята без да каже сбогом на своята смешна висока дама. И въпреки, че е тайна, той намира начин, понякога на излизане окото му се насълзява, например, или й изпраща бележка, по келнера: мила моя, обичам ви, но това е края."
to be continued
david sylvian
ще ме прегърнеш ли
въпреки, че небето е ясно и отдавна вече няма пълнолуния
безлунни нощи
обилно сълзене и спазми
тъги, съкращаващи мускулите в сърцето
сряда, 22 юли 2009 г.
Морски истории част 2
Току що разбрах, че там вкъщи няма нищо. Има една котка, а котките могат да пътуват.
Ебаси колко е тъжно това. Свободата е самота. Самотата е за планетите. Хората е редно да се обвързват по двама. Иначе често плачат и когато се порежат няма кой да ги намаже с реванол.
Ебаси колко е тъжно това. Свободата е самота. Самотата е за планетите. Хората е редно да се обвързват по двама. Иначе често плачат и когато се порежат няма кой да ги намаже с реванол.
неделя, 19 юли 2009 г.
Музика Част 10: Музика за лято и платна
Десета музикална част е музика за вятър, платна и море.
Всички бели и зелени питиета на плажове и вълни са проверени
и пасват екстра.
Enjoy.
http://www.myspace.com/beruit
Морски истории част 1
И докато чета в хороскопите, че ти имаш зелена светлина, а при мен всичко е наред, се чудя как е възможно карето с православния календар да се намира точно под обявата за супер кулинари, която подканва хората да изпращат любимите си рецепти с условието да ги заснемат докато ги готвят - после - награда от 150 лева. Ебаси. Свтът се е сбъркал. Всички искат да са извстни.
Аз искам да беше тук с мен - да бъдем две малки неизвестни, които си мълчат под платната. Да гледам колко ти харесва морето, как вятърът ти духа в лицето и как си свиваш очите. Как си държиш ръката на кръста. Иска ми се да беше тук и да ядем от картофената манджа на майка, да ти кажа това за жълтото на картофите и синьото на покривката, което си помислих щом ги видях. Да слушаме Beirut през Босфора, да ти изгори лицето от слънцето и после да го лекуваме в каютата - да ти казвам как е можело да направиш и да не стане така, как е можело да стоим вътре, нищо че е горещо или да вземем някой друг крем, с по-висок фактор, ако това с факторите изобщо е вярно.
Вместо това си ровичкам из снимките и търся верната за профил ъпдейт на гуугъл /гуугъл винаги е бил специален/
После си слагам плавниците и се спускам надолу. Когато знаеш, че дъното е 600 метра под теб ти е тихо и си една леко смутена, нищо не значеща точка в голямото синьо-зелено. Само рибите са респектирани - в очите им - грамадна, екзотична, плуваща птица. Сто процента заради жълтия лак.
Аз искам да беше тук с мен - да бъдем две малки неизвестни, които си мълчат под платната. Да гледам колко ти харесва морето, как вятърът ти духа в лицето и как си свиваш очите. Как си държиш ръката на кръста. Иска ми се да беше тук и да ядем от картофената манджа на майка, да ти кажа това за жълтото на картофите и синьото на покривката, което си помислих щом ги видях. Да слушаме Beirut през Босфора, да ти изгори лицето от слънцето и после да го лекуваме в каютата - да ти казвам как е можело да направиш и да не стане така, как е можело да стоим вътре, нищо че е горещо или да вземем някой друг крем, с по-висок фактор, ако това с факторите изобщо е вярно.
Вместо това си ровичкам из снимките и търся верната за профил ъпдейт на гуугъл /гуугъл винаги е бил специален/
После си слагам плавниците и се спускам надолу. Когато знаеш, че дъното е 600 метра под теб ти е тихо и си една леко смутена, нищо не значеща точка в голямото синьо-зелено. Само рибите са респектирани - в очите им - грамадна, екзотична, плуваща птица. Сто процента заради жълтия лак.
четвъртък, 16 юли 2009 г.
Изглежда като че ли ей сега ще вляза и ти ще го кажеш съдбовното,
но не влизам, все така си събирам белите рокли, за белите дни и скоро никой няма да може да разбере аз ли съм или е платното.
Изглежда като че ли всеки момент ще вляза
и ще го кажеш
съдбовното
и понеже аз не влизам
това е причината да не го казваш, нали,
това е.
Нищо, че сме затрупани с телефони
те не се броят.
но не влизам, все така си събирам белите рокли, за белите дни и скоро никой няма да може да разбере аз ли съм или е платното.
Изглежда като че ли всеки момент ще вляза
и ще го кажеш
съдбовното
и понеже аз не влизам
това е причината да не го казваш, нали,
това е.
Нищо, че сме затрупани с телефони
те не се броят.
сряда, 15 юли 2009 г.
Извинявай, аз помислих, че е 12:48, а било 11:48. 11:48 не е час за казване на каквото и да е. Извинявай, извинявай. Съчиних поема на път за вкъщи. Поема за теб и мен:
ТИ,ТИ, ТИ, ТИ
аз аз аз аз
Хубава е нали, и е вярна?
И така. Заминавам. В повечето случаи по принцип, ако може изобщо да се нарича така
Се срещаме след 1 месец
Предлагам да го направим закон: един месец ти работиш, един месец аз пътувам по морета
Накрая се срещаме:
и
любов
любов
ЛЮБОВ
от онази
ГОЛЯМАТА ЧИСТАТА МОЯТА
ТИ,ТИ, ТИ, ТИ
аз аз аз аз
Хубава е нали, и е вярна?
И така. Заминавам. В повечето случаи по принцип, ако може изобщо да се нарича така
Се срещаме след 1 месец
Предлагам да го направим закон: един месец ти работиш, един месец аз пътувам по морета
Накрая се срещаме:
и
любов
любов
ЛЮБОВ
от онази
ГОЛЯМАТА ЧИСТАТА МОЯТА
Late night note
По случайност видях рекламата за партито, в някакво старо списание на пода в спалнята. Било е март. Аз мислех, че е било януари, но не
Било е март.
Били сме в залата. Било е топло. Била съм изгубена, а ти си ме намерил.
Било е топло. Била съм зад гърба ти. Било е написано нещо на него. Били са много хора, било е топло и пълно, били сме двамата, стояла съм зад гърба ти. Чудела съм се. Дали да те целувам. Може би. Това е било. Искали сме да отидем другаде, извел си ме за ръката ( или аз съм те извела), били сме смутени
Било е март все пак
Говорили сме нещо, за поетесата в Америка, а аз съм мислела за ядрените легла. Било е хубаво, ръцете ти са били. Хубави. Били сме непознати
двама непознати с две тъмни коси
После сме ходили по улицата с трамваите, имало е автобуси. Било е студено, валяло е дъжд, аз съм се влюбвала, ти си броял светлините на магазините
Пътували сме
Двама изгубени
В март
А на другата страница, точно до страницата с рекламата - реклама за концерт на Бах.
Йохан
Себастиан,
как да се излекувам?
Било е март.
Били сме в залата. Било е топло. Била съм изгубена, а ти си ме намерил.
Било е топло. Била съм зад гърба ти. Било е написано нещо на него. Били са много хора, било е топло и пълно, били сме двамата, стояла съм зад гърба ти. Чудела съм се. Дали да те целувам. Може би. Това е било. Искали сме да отидем другаде, извел си ме за ръката ( или аз съм те извела), били сме смутени
Било е март все пак
Говорили сме нещо, за поетесата в Америка, а аз съм мислела за ядрените легла. Било е хубаво, ръцете ти са били. Хубави. Били сме непознати
двама непознати с две тъмни коси
После сме ходили по улицата с трамваите, имало е автобуси. Било е студено, валяло е дъжд, аз съм се влюбвала, ти си броял светлините на магазините
Пътували сме
Двама изгубени
В март
А на другата страница, точно до страницата с рекламата - реклама за концерт на Бах.
Йохан
Себастиан,
как да се излекувам?
вторник, 14 юли 2009 г.
неделя, 12 юли 2009 г.
Днес си мислех за Г. Момчето без чорапи в тъмния двор, онзи с бръшляна и коленете. Търсих телефона му. Изтрила съм го.
Жалко, щях да му се обадя и да го повикам вкъщи, щях да пусна louderbach, да му хвана сърцето и да го размажа на парчета. Той щеше да се влюби, аз щях да го размажа, така, за назидание на любовта, която все греши и забърква разни тъпи неверни истории и после оставя рани по сърцето.
Нищо. Другия път. С другия Г.
Колкото искаш Г-та - във всеки бар и всеки двор.
Някой даже се и женят за такива Г-та. Цял живот си дупчат сърцата, раждат деца и ги ненавиждат.
Смятам да се съблека и да потъна в леглото.
Все по- downtempo, downtempo, tempo down
Louderbach владеят
телепаралелен междупланетарно актуален cosmic sex
леле мале
бум бум хак
/линка долу/
http://www.youtube.com/watch?v=g1rwwMDlD1Y&feature=PlayList&p=802BC4E215C4EB19&playnext=1&playnext_from=PL&index=8
Жалко, щях да му се обадя и да го повикам вкъщи, щях да пусна louderbach, да му хвана сърцето и да го размажа на парчета. Той щеше да се влюби, аз щях да го размажа, така, за назидание на любовта, която все греши и забърква разни тъпи неверни истории и после оставя рани по сърцето.
Нищо. Другия път. С другия Г.
Колкото искаш Г-та - във всеки бар и всеки двор.
Някой даже се и женят за такива Г-та. Цял живот си дупчат сърцата, раждат деца и ги ненавиждат.
Смятам да се съблека и да потъна в леглото.
Все по- downtempo, downtempo, tempo down
Louderbach владеят
телепаралелен междупланетарно актуален cosmic sex
леле мале
бум бум хак
/линка долу/
http://www.youtube.com/watch?v=g1rwwMDlD1Y&feature=PlayList&p=802BC4E215C4EB19&playnext=1&playnext_from=PL&index=8
Сега си спомних, че рисувах разни неща по стената, с кафевия молив за очи - първо по очите, после по стената. Тя писала някакви неща - аз да я надскоча - отгоре - момиче с огромни обувки, което доскоро е било в Берлин. После се сетих за Nine Horses, онзи момент с Lоve, Love, Love .. връщала съм го сто пъти, сетих се за него докато стоя облегната на едната стена, малко по-встрани от лампата, там, където последно стоях когато ти ме зяпаше и си мислеше да отидем ли или не, после излязохме, ти снимаше нещо, аз ти говорех за партиите, ти ме държеше като типичен gentle мен за ръката, а аз си мислех как по дяволите го правиш това - на три питиета си най-прекрасния на света, а всъщност и ти си като всичките там млади симпатични леко брадясали мъжленца с висок ум и ниски проблеми с обвързването. И затова го написах. Някъде встрани от бесилката - Love, Love, Love. Ако някой не е слушал парчето ще си помисли, че е просто 3 X Love със запетаи. Ако го е слушал ще разбере. Много ми е мътно в главата сега. Честно казано повече няма да те харесвам. Ти си задник, аз не съм. Някак си просто не си отиваме.
петък, 10 юли 2009 г.
четвъртък, 9 юли 2009 г.
Приказка за лека нощ
Един човек търсел, търсел и все не намирал.
Един ден един по-мъдър човек му казал, че за да намери просто трябва да спре да търси.
Така и направил. Малко по малко той спирал да търси.
Накрая съвсем спял.
Поживял няколко дни и умрял.
Един ден един по-мъдър човек му казал, че за да намери просто трябва да спре да търси.
Така и направил. Малко по малко той спирал да търси.
Накрая съвсем спял.
Поживял няколко дни и умрял.
понеделник, 6 юли 2009 г.
Истина е
Аз не те обичам.
Ти си моя труп за упражнение по дисекция
Отворила съм те и те разглеждам под хирургическа лупа
както правят операциите на очи -
увеличават и кълцат
на дребно
В твоя труп няма органи и кръв
има думи
думи сърца, думи черва, думи лайна, думи разградена храна
Кълцам те дума по дума и дума по дума те разглобявам
думите като тумори -
в отделни лабораторни чиниики,
предварително дезинфекцирани,
за да не се случи неочаквана зараза и после в лабораторията -
разглеждат се и се изследват
внимателно
с ръкавици
под лупа
Резултатът не е лъжа
лъжата е прекалено някак си човешка дума
Твоето не е лъжа
То е друго.
Аз не те обичам.
Ти си моя труп за упражнение по дисекция
Отворила съм те и те разглеждам под хирургическа лупа
както правят операциите на очи -
увеличават и кълцат
на дребно
В твоя труп няма органи и кръв
има думи
думи сърца, думи черва, думи лайна, думи разградена храна
Кълцам те дума по дума и дума по дума те разглобявам
думите като тумори -
в отделни лабораторни чиниики,
предварително дезинфекцирани,
за да не се случи неочаквана зараза и после в лабораторията -
разглеждат се и се изследват
внимателно
с ръкавици
под лупа
Резултатът не е лъжа
лъжата е прекалено някак си човешка дума
Твоето не е лъжа
То е друго.
За любовта и розите
Мили мой,
За първи път знам, че ако те срещна случайно на улицата ще ти отсека главата и това, което кърви отдолу ще прилича на роза
Розова роза за моята сватба
Как звучи, а
Крайно?
Няма нищо крайно в твоето живеене, въобразяваш си
Твоето живеене е тривиално битово и просто
Розобузесто, усмихнато и пълно с деца
В моята статистика розите цъфтят по два пъти
Единия - когато идваш да чукаш
Втория - когато ти сека главата
За първи път знам, че ако те срещна случайно на улицата ще ти отсека главата и това, което кърви отдолу ще прилича на роза
Розова роза за моята сватба
Как звучи, а
Крайно?
Няма нищо крайно в твоето живеене, въобразяваш си
Твоето живеене е тривиално битово и просто
Розобузесто, усмихнато и пълно с деца
В моята статистика розите цъфтят по два пъти
Единия - когато идваш да чукаш
Втория - когато ти сека главата
Знаеш ли, твоята приятелка клара ми пише
само не знам дали за да ми напомня за себе си
/ с каквито там й бяха точките и гардеробите и излитанията
през прозореца и другите въображаеми места/
или за да ме връща към теб
/ с каквито там ни бяха точките в общите графици
и дърветата по леглата
и самолетите по ключовете и по плановете в главата, между краката и по другите важни и маловажни места/
.
само не знам дали за да ми напомня за себе си
/ с каквито там й бяха точките и гардеробите и излитанията
през прозореца и другите въображаеми места/
или за да ме връща към теб
/ с каквито там ни бяха точките в общите графици
и дърветата по леглата
и самолетите по ключовете и по плановете в главата, между краката и по другите важни и маловажни места/
.
петък, 3 юли 2009 г.
В цялата празна софия на ъгъла на шишман и вазов две девойки пушат.
Попитах ги.
Можело.
Пия вино. Наливам се по-точно. 1:03. Поредният ден
ден ден ден зелен
Всички спят. Само Чък Норис и Бойко Борисов не спят. Те си правят гадно.
Утре заминавам. Всичко е готово. Трасето е празно.
Ти какво правиш? Много ми липсваш и искам да спя с теб
Хороскопът казва, че било заради луната, която точно в този момент се намирала в скорпион и понеже скорпион бил мръсно ебливо копеленце на лъв много щяло да му бъде в повече тези дни.
Junior Boys разправят, че all било becаuse of you и аз им вярвам, нали са англичани, разбират от точни фрази
Знаеш ли, на мен ми казвали "лилавата". Ами много е добро, при положение че аз никога не нося лилаво.
черно по дрехите лилаво в главата
Не знам. не знам. не знам. Как ще я караме така. Нон стоп desktop
и -
жълто-зелено жълто-зелено жълто-зелено
хиксхиксхикс
Какво пък. Сигурна съм, че никой никога не е бил по-влюбен в теб от мен
сигурна съм
аз държа класацията
1. Утре заминавам и няма да ме видиш вече. /How sad a? /
2. Kолкото и далеч да стигна пак ти ще си ми в главата.
How много по-sad
A (?)
Попитах ги.
Можело.
Пия вино. Наливам се по-точно. 1:03. Поредният ден
ден ден ден зелен
Всички спят. Само Чък Норис и Бойко Борисов не спят. Те си правят гадно.
Утре заминавам. Всичко е готово. Трасето е празно.
Ти какво правиш? Много ми липсваш и искам да спя с теб
Хороскопът казва, че било заради луната, която точно в този момент се намирала в скорпион и понеже скорпион бил мръсно ебливо копеленце на лъв много щяло да му бъде в повече тези дни.
Junior Boys разправят, че all било becаuse of you и аз им вярвам, нали са англичани, разбират от точни фрази
Знаеш ли, на мен ми казвали "лилавата". Ами много е добро, при положение че аз никога не нося лилаво.
черно по дрехите лилаво в главата
Не знам. не знам. не знам. Как ще я караме така. Нон стоп desktop
и -
жълто-зелено жълто-зелено жълто-зелено
хиксхиксхикс
Какво пък. Сигурна съм, че никой никога не е бил по-влюбен в теб от мен
сигурна съм
аз държа класацията
1. Утре заминавам и няма да ме видиш вече. /How sad a? /
2. Kолкото и далеч да стигна пак ти ще си ми в главата.
How много по-sad
A (?)
сряда, 1 юли 2009 г.
Хайде лягай да спиш. Освободи ми нощта.
Махни се от полукръга на очите ми
И отвън
И отвътре.
Как стават тези неща?
с два болта в очите. с три дрелки в главата.
с осем счупени бутилки в тялото
бой
бой
бой по мен - тъпата тъпачка
с нездравото чувство любов.
Толкова заразена се чувствам, че понякога
не понякога. да наричаме нещата с точните им думи
не понякога
сега си мисля, че света се натравя от мен
тъпата тъпачка
с нездравите си болнави мисли
Не ти.
Аз трябва да освободя нощта
Болно лепкаво и лудо
Тате, хайде дай я тази торбичка
Нали се разбрахме
по въпроса с обстрелването и другите неща
Еврейка нещастна. Цяла газова камера е имплантирана в мен
И труповете
И миризмите
И болката
И лайната
Нали така казват, а? Когато умирал човек се насирал
да си го кажем както е
труп
мърша
лайна
не Берлин.
не Любов.
ТРУП
МЪРША
ЛАЙНА.
Махни се от полукръга на очите ми
И отвън
И отвътре.
Как стават тези неща?
с два болта в очите. с три дрелки в главата.
с осем счупени бутилки в тялото
бой
бой
бой по мен - тъпата тъпачка
с нездравото чувство любов.
Толкова заразена се чувствам, че понякога
не понякога. да наричаме нещата с точните им думи
не понякога
сега си мисля, че света се натравя от мен
тъпата тъпачка
с нездравите си болнави мисли
Не ти.
Аз трябва да освободя нощта
Болно лепкаво и лудо
Тате, хайде дай я тази торбичка
Нали се разбрахме
по въпроса с обстрелването и другите неща
Еврейка нещастна. Цяла газова камера е имплантирана в мен
И труповете
И миризмите
И болката
И лайната
Нали така казват, а? Когато умирал човек се насирал
да си го кажем както е
труп
мърша
лайна
не Берлин.
не Любов.
ТРУП
МЪРША
ЛАЙНА.
who's bad?
И кой му позволи на проклетия блог да показва непубликувани постове когато го аднеш в рийдър? Не може така. Някой неща са изтрити. Не може да се четат. Освен това там е бяло. И шрифта е гаден. Изведнъж ме обхвана ужасно чувство - блога ми е тъп, болнав и не става за четене. Прописала съм в аз форма и всичко звучи като изповед на възрастна жена с котка, на която й липсва секс. Ужас е това.
От утре сменям концепцията.
От утре сменям концепцията.
Как се появи Пол Остер
Сега е 3:39 точно време от моя лап топ. Следва една история за Пол Остер. Преди 2 месеца на един бял лист получих запитване - избройте 3 романа на Пол Остер. Не можах да напиша нито един. Никога не съм чела нищо от Пол Остер. Знам че е писател и до там. Тази вечер по случайност попадам на един филм, отдавна съм чувала за него, филмът е от 1995 година и се казва "Дим". Стар американски филм. За приятелството, мъжкото американско приятелство, безобразно старомоден - от тези филми, в които двамата герои пушат, единия изрича двуминутен мъдър монолог, другия гледа в пода и осъзнава / заедно с нас/ правотата на първия докато незнайно откъде влиза звукова картина - тъжно пиано - фон.
Но сценария беше интересен. Просто е направен грешно. Заради годините - всички са добри, мъдри и всичко е розово. Но сценария е добър. Или по-скоро ситуацията.
Все едно. Накрая на филма видях, че сценария е на Пол Остер. И се замислих, че рано или късно всичко си идва на мястото.
Два месеца след моя изпит Пол Остер сам дойде при мен.
Но сценария беше интересен. Просто е направен грешно. Заради годините - всички са добри, мъдри и всичко е розово. Но сценария е добър. Или по-скоро ситуацията.
Все едно. Накрая на филма видях, че сценария е на Пол Остер. И се замислих, че рано или късно всичко си идва на мястото.
Два месеца след моя изпит Пол Остер сам дойде при мен.
вторник, 30 юни 2009 г.
& Тhen - Тhe Night Catch /thanks to Mr von Oswald/
Самотата е преодолима.
Аз съм толкова огромно чудовище, че мога да самозапълня дупката, в която по принцип трябва да стоиш ти.
Аз не работя в офис. Не мечтая да работя в офис. Ако искам ще си изключа телефона и повече никога няма да го включа. Ако искам ще го хвърля в морето. Ако искам три дни няма да стана от леглото. Ако искам ще изляза гола по улицата. Ако искам ще замина. Ако искам няма да замина. Всичко е условно. Както аз го наредя. Свободата е самотно занимание. Ти за какво си ми? Да ме прегръщаш сутрин? Ако искам ще те сънувам, ако искам ще се друсам и ще те халюцинирам. Ако искам ще мечтая за теб. Ще си стрижа косата. Ще си режа вените. Но това си е мое. Аз си го правя. Ти нямаш нищо общо. Ти си живееш. Имаш си график. Аз ти го знам наизуст. В него няма място. Но и в моя няма. Аз съм много заета да си правя прически и да си режа роклите и да си ги стеснявам и удължавам, заета съм с котката, имаме си работа с нея, заети сме да разхвърляме къщата и да слушаме Mr von Oswald на седем рипийта в 1:04 когато ти спиш. Сори, че спиш. Аз не спя. Утре нямам никаква работа. И да изчезна на никой няма да му пука. А и аз изчезвам. Никой не ме знае къде ходя. Бях във франкфурт. И в Берлин бях. И на Марс ходих. Навсякъде е хубаво. И все е без теб.
Колкото до косата и вените - няма да ги режа никога повече
Твърде много си ги харесвам просто
Аз съм толкова огромно чудовище, че мога да самозапълня дупката, в която по принцип трябва да стоиш ти.
Аз не работя в офис. Не мечтая да работя в офис. Ако искам ще си изключа телефона и повече никога няма да го включа. Ако искам ще го хвърля в морето. Ако искам три дни няма да стана от леглото. Ако искам ще изляза гола по улицата. Ако искам ще замина. Ако искам няма да замина. Всичко е условно. Както аз го наредя. Свободата е самотно занимание. Ти за какво си ми? Да ме прегръщаш сутрин? Ако искам ще те сънувам, ако искам ще се друсам и ще те халюцинирам. Ако искам ще мечтая за теб. Ще си стрижа косата. Ще си режа вените. Но това си е мое. Аз си го правя. Ти нямаш нищо общо. Ти си живееш. Имаш си график. Аз ти го знам наизуст. В него няма място. Но и в моя няма. Аз съм много заета да си правя прически и да си режа роклите и да си ги стеснявам и удължавам, заета съм с котката, имаме си работа с нея, заети сме да разхвърляме къщата и да слушаме Mr von Oswald на седем рипийта в 1:04 когато ти спиш. Сори, че спиш. Аз не спя. Утре нямам никаква работа. И да изчезна на никой няма да му пука. А и аз изчезвам. Никой не ме знае къде ходя. Бях във франкфурт. И в Берлин бях. И на Марс ходих. Навсякъде е хубаво. И все е без теб.
Колкото до косата и вените - няма да ги режа никога повече
Твърде много си ги харесвам просто
The Daily Match
А сега - да сгънем хавлиите и да ги приберем. Мирише на прах за пране. Нов ариел, нов късмет.
Слънце, слънце, слънце - дъжддъжддъжд.
Започнах най-умишлено да пропускам цялата първа половина на деня. Това, което става между изгряването на слънцето и три часа не ме интересува. А и котката - не знам как го измисли това - идва и се свива на очите ми и ми пази тъмно докато сънувам. И колкото по-налудничаво изолирана ставам аз - толкова повече тя се грижи за света ми и ме обича. Понякога си мисля, че скоро ще си сменим ролите и един ден ще я видя облечена в моята лилава рокля капаска, която си купих уж за някакво събитие, а всъщност с нея спя, та ще я видя облечена, да отваря хладилника, да си прави кафе, докато аз съм свита на топка косми върху леглото и чакам да ми даде Китис сърчицето с необходимите за деня витамини и да ме погали по корема.
Многоуважаемият смисъл на живота се крие от мен. По няколко пъти в седмицата една гримьорка губи 40 минути за да премахне сенките под очите ми, друга, за да ми капе визин и да се опита да "премахне временно" дълбокото мътно в погледа ми. /На героините в сериал не им отива да са изгубени, нали така? Особено на тъпите. Те са за да разсмиват. Изгубеността е приоритет на главната героиня - задушена от лак за коса и съвършено изпипан грим - безобразно загубена в любовта към брат си, без да знае , че й е брат./
Та първо грима. После заставаме пред красивите, красивите черни камери, говорим предварително написания текст, съпреживявайки по най-буквален начин веригата казвам това-защото изпитвам това и онова- и - в крайна сметка - извършвам това и това и край. Без много загадки. После вкъщи. Моята широкотаванеста черупка на охлюв.
После се чудя защо става това с честотите. Как да си на моята. По твоята музика, по моята - така наречения нездравословен и опасен за здравето шум в сърцето.
Пералнята спря. Да извадим чаршафите. Първо ще сгънем хавлиите и после ще прострем на тяхно място чаршафите. Виното се е изпрало. Алелуя сега. Малките битови радости на живота.
Слънце, слънце, слънце - дъжддъжддъжд.
Започнах най-умишлено да пропускам цялата първа половина на деня. Това, което става между изгряването на слънцето и три часа не ме интересува. А и котката - не знам как го измисли това - идва и се свива на очите ми и ми пази тъмно докато сънувам. И колкото по-налудничаво изолирана ставам аз - толкова повече тя се грижи за света ми и ме обича. Понякога си мисля, че скоро ще си сменим ролите и един ден ще я видя облечена в моята лилава рокля капаска, която си купих уж за някакво събитие, а всъщност с нея спя, та ще я видя облечена, да отваря хладилника, да си прави кафе, докато аз съм свита на топка косми върху леглото и чакам да ми даде Китис сърчицето с необходимите за деня витамини и да ме погали по корема.
Многоуважаемият смисъл на живота се крие от мен. По няколко пъти в седмицата една гримьорка губи 40 минути за да премахне сенките под очите ми, друга, за да ми капе визин и да се опита да "премахне временно" дълбокото мътно в погледа ми. /На героините в сериал не им отива да са изгубени, нали така? Особено на тъпите. Те са за да разсмиват. Изгубеността е приоритет на главната героиня - задушена от лак за коса и съвършено изпипан грим - безобразно загубена в любовта към брат си, без да знае , че й е брат./
Та първо грима. После заставаме пред красивите, красивите черни камери, говорим предварително написания текст, съпреживявайки по най-буквален начин веригата казвам това-защото изпитвам това и онова- и - в крайна сметка - извършвам това и това и край. Без много загадки. После вкъщи. Моята широкотаванеста черупка на охлюв.
После се чудя защо става това с честотите. Как да си на моята. По твоята музика, по моята - така наречения нездравословен и опасен за здравето шум в сърцето.
Пералнята спря. Да извадим чаршафите. Първо ще сгънем хавлиите и после ще прострем на тяхно място чаршафите. Виното се е изпрало. Алелуя сега. Малките битови радости на живота.
събота, 27 юни 2009 г.
Съботни истории
Някога бих отишла с три рокли, една върху друга, сега изобщо не бих отишла. Или бих си сложила високи черни чорапи, широкия панталон и елфското яке със зелената качулка.
Сетих се за преди. Онова време, в което идеята беше как по-пълноценно да си изгубиш времето, сред възможно най-много хора и стимуланти. Тръгнахме. С кола. Аз бях as usual сам сама, а той се грижеше за палатката и всички необходими неща. Аз бях момиче, говорехме си за музика, имаше огън, питиета, разни млади мили усмихнати хора и сега си спомням какво съм изпитвала, сега го разбирам - чувството, че някой се грижи за теб и е с теб или по-скоро ти си с него. Ти си малкото украшение на големия батко с белите смешни гуменки и понеже условието е такова той спира да бъде смешен и на фона на гората изглежда истиснки мъж, някой който те закриля. На сутринта зелени очи и плаж и пак това усещане - аз - малкото момиченце, той - големия батко.
Снощи сънувах В. Решил да се върне при мен. Сигурно защото с нея си говорехме вчера и ми е останало в главата. Та той решил да се върне и идва и ме гледа и на мен ми се връща чувството за вина, в което непрекъснато бях докато живота ми течеше под статута "нечия приятелка". Той решил да се върне. В моя кадър сън обаче веднага се появява сегашната му приятелка - ужасно красива и плачеща, аз я хващам за лицето и й казвам култовата реплика - мила моя, защо става така, че когато аз съм щастлива ти си нещастна? Хахаха. Супер тъпотия. Повече никога, НИКОГА няма да гледам американски филми за любов в три през нощта. Промиват мозъка.
После сънувам, че карам маздата на баща ми, от всички скали по пътя стърчат кораби, а до мен се вози красива жена на 45, с червена рокля и тъмни крака, силно влюбена в мен, защото съм героиня от филм тип "Бързи и яростни" или както е там - карам с триста, без изобщо да държа волан или да натискам педали.
Но всичко тръгна от днес, видях инфото за горското парти, и се замислих, че някога бих отишла с три рокли една върху друга, а сега изобщо не бих отишла.
Сетих се за преди. Онова време, в което идеята беше как по-пълноценно да си изгубиш времето, сред възможно най-много хора и стимуланти. Тръгнахме. С кола. Аз бях as usual сам сама, а той се грижеше за палатката и всички необходими неща. Аз бях момиче, говорехме си за музика, имаше огън, питиета, разни млади мили усмихнати хора и сега си спомням какво съм изпитвала, сега го разбирам - чувството, че някой се грижи за теб и е с теб или по-скоро ти си с него. Ти си малкото украшение на големия батко с белите смешни гуменки и понеже условието е такова той спира да бъде смешен и на фона на гората изглежда истиснки мъж, някой който те закриля. На сутринта зелени очи и плаж и пак това усещане - аз - малкото момиченце, той - големия батко.
Снощи сънувах В. Решил да се върне при мен. Сигурно защото с нея си говорехме вчера и ми е останало в главата. Та той решил да се върне и идва и ме гледа и на мен ми се връща чувството за вина, в което непрекъснато бях докато живота ми течеше под статута "нечия приятелка". Той решил да се върне. В моя кадър сън обаче веднага се появява сегашната му приятелка - ужасно красива и плачеща, аз я хващам за лицето и й казвам култовата реплика - мила моя, защо става така, че когато аз съм щастлива ти си нещастна? Хахаха. Супер тъпотия. Повече никога, НИКОГА няма да гледам американски филми за любов в три през нощта. Промиват мозъка.
После сънувам, че карам маздата на баща ми, от всички скали по пътя стърчат кораби, а до мен се вози красива жена на 45, с червена рокля и тъмни крака, силно влюбена в мен, защото съм героиня от филм тип "Бързи и яростни" или както е там - карам с триста, без изобщо да държа волан или да натискам педали.
Но всичко тръгна от днес, видях инфото за горското парти, и се замислих, че някога бих отишла с три рокли една върху друга, а сега изобщо не бих отишла.
четвъртък, 25 юни 2009 г.
Има я и тази гледна точка.
http://www.youtube.com/watch?v=B5clBfEEiSw
В 5 и 14, малко преди да тръгна такива неща ми се въртят в главата.
Това с доказването е опасно начинание. И в крайна сметка за какво. Който вижда, вижда. И не се коментира. Който не вижда - да си избере друго за гледане.
Голям свят.
Пълен със самолети.
http://www.youtube.com/watch?v=B5clBfEEiSw
В 5 и 14, малко преди да тръгна такива неща ми се въртят в главата.
Това с доказването е опасно начинание. И в крайна сметка за какво. Който вижда, вижда. И не се коментира. Който не вижда - да си избере друго за гледане.
Голям свят.
Пълен със самолети.
am ende der nacht/denken/nach/alles
ах този Майлс Дейвис
ту-ту-ру-ту
lonely fire
sinking everything
всичко се изгуби
всичко някога
все пак ще предстои
ту-ту-ру-ту
lonely fire
sinking everything
всичко се изгуби
всичко някога
все пак ще предстои
сряда, 24 юни 2009 г.
спомен за първия и последен човек, който някога е бил истински влюбен в мен
Искаше да пием вино в странни часове, възхищаваше се на къщата ми и се смееше от сърце, че в леглото ми има голямо парче дърво и рокли. Харесваше Данте и често питаше за котката. Чувахме се всеки ден, приказвахме си за всичко. Казваше ми, че съм толкова умна, че мога всичко. Намираше ме по-красива от всичките красиви жени на света. Няколко пъти ми казваше, че иска да се оженим и че разбира това, че жена като мен не би могла да бъде само негова. Един ден прописа поезия и изчезна. Понякога дълбоко тъжа за него.
Препоръки за следващите сънища/случки/неща
Правило номер едно /як болд/:
Никога, ама никога не бива да те гледм острани. Не си ли тук, не съществуваш. И изобщо не ме интересува това с ръцете. Дръж ги където си искаш.
Правило номер две:
Преди сънуване не се пие. На човек му лъсват комплексите в съня. Как иначе ще те сънувам, че си дърпаш ръката. Комплекси от реалността. Понеже гледах и сега се чувствам виновна и ненормална. Все едно друг не би го направил ебаси.
Правило номер три:
Теб те зарязвам категорично и само сънища. Може отвреме на време да чета. Не, и това не, понеже е толкова вълнуващо и уникално, че после се побърквам.
Правило номер четири:
Събота сутрин с ръцете е велико. На връшане - никога музика - обърква.
Мисля си. Или аз тотално съм изгърмяла или света нещо се е бъгнал. Не разбирам. Наистина не разбирам.
everything fits in this world but people
филмът е тъп
но в това наистина има нещо вярно.
Никога, ама никога не бива да те гледм острани. Не си ли тук, не съществуваш. И изобщо не ме интересува това с ръцете. Дръж ги където си искаш.
Правило номер две:
Преди сънуване не се пие. На човек му лъсват комплексите в съня. Как иначе ще те сънувам, че си дърпаш ръката. Комплекси от реалността. Понеже гледах и сега се чувствам виновна и ненормална. Все едно друг не би го направил ебаси.
Правило номер три:
Теб те зарязвам категорично и само сънища. Може отвреме на време да чета. Не, и това не, понеже е толкова вълнуващо и уникално, че после се побърквам.
Правило номер четири:
Събота сутрин с ръцете е велико. На връшане - никога музика - обърква.
Мисля си. Или аз тотално съм изгърмяла или света нещо се е бъгнал. Не разбирам. Наистина не разбирам.
everything fits in this world but people
филмът е тъп
но в това наистина има нещо вярно.
диалог с татко
защо не гледаш телевизия тате
слушам музика тате
и какво й слушаш на тази музика тате
ами душата тате
чакай да ти дам майка ти.
слушам музика тате
и какво й слушаш на тази музика тате
ами душата тате
чакай да ти дам майка ти.
Музика Част 9: Още една тиха музика
Пак notitle.bg
Music for Sundays with someone special
Но и без someone special е достатъчно специална.
http://dot.cult.bg/notitle/wp/?p=3326
Enjoy.
Следобед
Тиха музика и безсмислени сънища. Стоим в двора на първото ми училище, аз нося жълта блуза и ти ми задаваш глупавия въпрос. Правя толкова дълга пауза, че се събуждам. Котката се е облегнала на мен. Съчувства.
Заспивам пак. Стоим в зала. Университет. Цяла банда сме - твои приятели, не мои. Каниш ме да ходим заедно в неделя. Топло ми е, събличам си жълтата блуза. Лекторката ме пита защо говоря, не чувам и питам колегите, седнете напред, казва тя, за нищо на света, казвам аз, ти се усмихваш. И така. Правим се на разсеяни. Ти ми четеш тетрадката - вътре - берлински стихове за теб. Срам ме е. Държиш си ръката толкова близо, че аз я хващам. В същия момент съжалявам. Ти я дърпаш. Аз се разпадам. Топло ми е, обичам те, но честно, не мога повече. До гуша ми дойде. Котката - облегната - съчувства.
Ставам. Пак лягам. Мотая се. Разхождам се. Хората ме гледат. Защо? Очите ми. Какво да правя? Омръзна ми. И самолетите не ми се гледат, знам, че и там ще е същото. И накъде тогава.. в тихата музика. В безсмислените сънища. Усмихваш ми се поне. И си хубав.
Заспивам пак. Стоим в зала. Университет. Цяла банда сме - твои приятели, не мои. Каниш ме да ходим заедно в неделя. Топло ми е, събличам си жълтата блуза. Лекторката ме пита защо говоря, не чувам и питам колегите, седнете напред, казва тя, за нищо на света, казвам аз, ти се усмихваш. И така. Правим се на разсеяни. Ти ми четеш тетрадката - вътре - берлински стихове за теб. Срам ме е. Държиш си ръката толкова близо, че аз я хващам. В същия момент съжалявам. Ти я дърпаш. Аз се разпадам. Топло ми е, обичам те, но честно, не мога повече. До гуша ми дойде. Котката - облегната - съчувства.
Ставам. Пак лягам. Мотая се. Разхождам се. Хората ме гледат. Защо? Очите ми. Какво да правя? Омръзна ми. И самолетите не ми се гледат, знам, че и там ще е същото. И накъде тогава.. в тихата музика. В безсмислените сънища. Усмихваш ми се поне. И си хубав.
вторник, 23 юни 2009 г.
И докато мигам усещам, че няма
НЯМА
няма да го бъде това.
Тихо сега. Фатална нощ.
Ясно е
Още един ден.
Ще потопим всичко
Ще залеем всичко
(и по-скоро аз)
Дан-Дан-Дан!
Мръсна фаталистка, я се стегни, как ще те хареса такава!
Пука ми на мен.
едно две три пет шест седем питиета отгоре и няма значение.
ком даун нау
И цигарата дими
И всичко се е срутило
сори
много много отдавна се е срутило
малки остатъчни трусове
когато всички знаят че е вече отдавна отминало
дали ще се срути парче от стената
ИЛИ ЦЯЛАТА СТЕНА
няма никакво значение.
Love comes easy
Love goes hard
НЯМА
няма да го бъде това.
Тихо сега. Фатална нощ.
Ясно е
Още един ден.
Ще потопим всичко
Ще залеем всичко
(и по-скоро аз)
Дан-Дан-Дан!
Мръсна фаталистка, я се стегни, как ще те хареса такава!
Пука ми на мен.
едно две три пет шест седем питиета отгоре и няма значение.
ком даун нау
И цигарата дими
И всичко се е срутило
сори
много много отдавна се е срутило
малки остатъчни трусове
когато всички знаят че е вече отдавна отминало
дали ще се срути парче от стената
ИЛИ ЦЯЛАТА СТЕНА
няма никакво значение.
Love comes easy
Love goes hard
неделя, 21 юни 2009 г.
една история
Трябваше ми речника, който си купих от Берлин. На буквата Е два листа не се отлепват, опитвам пак - между тях - един мак. Пътувам от Lichterfelde West към Potsdamer Platz, някъде посредата, на една спирка, точно когато вратите се затварят виждам макове на достъпно място. Пътувам до следващата спирка, чакам S бана в обратна посока, идва, качвам се, слизам на спирката, достигам мака. Човекът, който обявява отварянето и затварянето на вратите на влака ме вижда. Не бива да стъпвате зад оградата, забранено е. Обяснявам му, че там, откъдето съм аз, има едно същество, което отдавна не е виждало мак на живо и аз трябва да му занеса. Добре казва, но да знаете, че е забранено.
Макът е с променен цвят. От червен е станал тъмно червен. Ако го оставя в речника, някъде между Е-Л-Е и Е-Л-И никога няма да мога да видя думите.
ЕЛЕКТРИЧЕСТВО - ЕЛЕГИЯ - ЕЛЕЧЕ
ЕЛИКСИР - ЕЛИМИНИРАМ - ЕЛИТ - ЕЛИТАРЕН
Онази точно не ми трябва
и бездруго я знам
edelhirsch.
мила дума.
Макът е с променен цвят. От червен е станал тъмно червен. Ако го оставя в речника, някъде между Е-Л-Е и Е-Л-И никога няма да мога да видя думите.
ЕЛЕКТРИЧЕСТВО - ЕЛЕГИЯ - ЕЛЕЧЕ
ЕЛИКСИР - ЕЛИМИНИРАМ - ЕЛИТ - ЕЛИТАРЕН
Онази точно не ми трябва
и бездруго я знам
edelhirsch.
мила дума.
Sonntag wenn es immer regnet
Интересно, но тъгите винаги завършват в неделя с музика и изолация.
Трябва или да премахнем петък
или да заживеем заедно
Ето я -
поредната предварително изгубена кауза
Трябва или да премахнем петък
или да заживеем заедно
Ето я -
поредната предварително изгубена кауза
Müller/Преводи част 1
***
Винаги ще бъдеш тук
до мен
Казваш ти
Винаги ще бъдеш тук
против мен
Една рана
Която смъртта
Заздравява
Винаги ще бъдеш тук
до мен
Казваш ти
Винаги ще бъдеш тук
против мен
Една рана
Която смъртта
Заздравява
Поредица Müller/Преводи
Текстовете на Хейнер Мюлер са големи. Имам книгата с поезията му. Малко неща има в превод на български. 4 или 5 стихотворения. Аз толкова съм откривала. В няколко части ще могат да се прочетат преводи. Мюлер трудно се обръща в български. Но трябва да се опитва. Това са опити. Повтарям - опити. Ако ви се чете Мюлер, четете на немски.
В случай, че някой читател също опитва - мейла на блога е отворен за предложения. Преводите - в части Müller/Преводи.
В случай, че някой читател също опитва - мейла на блога е отворен за предложения. Преводите - в части Müller/Преводи.
събота, 20 юни 2009 г.
eroticism
Докато свалям дрехите
ми се иска да свалям да свалям да свалям
докато останат само кости мозък сърце
дробове
ми се иска да свалям да свалям да свалям
докато останат само кости мозък сърце
дробове
Ето идея - ще разпънем чаршафите, ще ги повдигнем и ще влезем отдолу. Ще вземем всичките блестящи звездички, които се зареждат от слънцето, лепим ги по чаршафите и - нощ.
В голямата любовна музика има някакъв нечуван, зверски копнеж. Тя е виновна за всичко. Твърде вероятно е само аз да я чувам любовна - от онова електро - накълцано на парчета, прекъсващо и с високи тонове.
Толкова ми писна.
ДЕН
ДЕН
ДЕН
ЗЕЛЕН
Ебаси навалицата от липси.
Хайде, ще ти пусна бележка по потока на мисълта, а пък ти, ако наистина си мой - ще чуеш. Да наредим звездичките по чаршафите, да си направим нощ и да си мълчим, искаш ли?
Ще пием водка и ще бъдем двама нихилисти декаденти - ти ще си пишеш текстовете, аз ще си реша косата, ще се науча да закусвам, никога повече няма да пуша и ще те обичам цял живот, съгласен?
В голямата любовна музика има някакъв нечуван, зверски копнеж. Тя е виновна за всичко. Твърде вероятно е само аз да я чувам любовна - от онова електро - накълцано на парчета, прекъсващо и с високи тонове.
Толкова ми писна.
ДЕН
ДЕН
ДЕН
ЗЕЛЕН
Ебаси навалицата от липси.
Хайде, ще ти пусна бележка по потока на мисълта, а пък ти, ако наистина си мой - ще чуеш. Да наредим звездичките по чаршафите, да си направим нощ и да си мълчим, искаш ли?
Ще пием водка и ще бъдем двама нихилисти декаденти - ти ще си пишеш текстовете, аз ще си реша косата, ще се науча да закусвам, никога повече няма да пуша и ще те обичам цял живот, съгласен?
Малка бяла бележка за врата
Знаеш ли как се лекува сърцето?
С любовна музика и кокаин.
С вятър в стаята. С дъжд по бялата маса отвън. С алкохол в неподходящи чаши. С мокра коса по белите чаршафи. С прегръщане. Или стоене - извънредно стоене, в сега, никога няма да се повтори, знаеш го, и стоиш.
2 и 37. Голяма драма.
Обикновеният шит се превръща в необикновена поезия.
Как? - В два по улиците с онова парче. Голяма драма.
Къде си, къде си, къде си, къде? Не измислиха ли gprs на сърцата? Нали телефоните всичко могат вече. Представям си как целия град става в диаграми от стъпки - щрак! щрак! щрак! - сини, сиви, оранжеви и зелени. Твоите - червени. Заради Т-шърта или кръвта или все едно, така, без причина червени.
Искам да е само този път, само сега, само в 2. Само сега е два, другите да си измислят друг час. В два часа през нощта, таксита и лампи препускат, а аз те гоня по улиците на фона на любовно техно и парчета от тротоар.
Ето в такива моменти ми се иска да вия и да ритам и да плача. Искам да е само сега, единствено, голямо, извънредно. Толкова ли е много това? Много е. Много. В главата е като деца на въртележка. В реалността е като обща супа. Зеленчуци плуват без посока. Кошмарна разлика, нали?
Е кажи тогава, как да излекуваме сърцето?
Кокаин и любовна музика
Това ли е?
Любовна музика и кокаин -
утре сутрин - нова бръчка на лицето.
По-любовна от другите.
С любовна музика и кокаин.
С вятър в стаята. С дъжд по бялата маса отвън. С алкохол в неподходящи чаши. С мокра коса по белите чаршафи. С прегръщане. Или стоене - извънредно стоене, в сега, никога няма да се повтори, знаеш го, и стоиш.
2 и 37. Голяма драма.
Обикновеният шит се превръща в необикновена поезия.
Как? - В два по улиците с онова парче. Голяма драма.
Къде си, къде си, къде си, къде? Не измислиха ли gprs на сърцата? Нали телефоните всичко могат вече. Представям си как целия град става в диаграми от стъпки - щрак! щрак! щрак! - сини, сиви, оранжеви и зелени. Твоите - червени. Заради Т-шърта или кръвта или все едно, така, без причина червени.
Искам да е само този път, само сега, само в 2. Само сега е два, другите да си измислят друг час. В два часа през нощта, таксита и лампи препускат, а аз те гоня по улиците на фона на любовно техно и парчета от тротоар.
Ето в такива моменти ми се иска да вия и да ритам и да плача. Искам да е само сега, единствено, голямо, извънредно. Толкова ли е много това? Много е. Много. В главата е като деца на въртележка. В реалността е като обща супа. Зеленчуци плуват без посока. Кошмарна разлика, нали?
Е кажи тогава, как да излекуваме сърцето?
Кокаин и любовна музика
Това ли е?
Любовна музика и кокаин -
утре сутрин - нова бръчка на лицето.
По-любовна от другите.
четвъртък, 18 юни 2009 г.
Музика Част 8: Тиха музика
Част Осем лекува в горещината.
Нещо съвсем тихо - подхожда
и на тъмно, и на светло.
Enjoy.
http://www.myspace.com/random666industries
вторник, 16 юни 2009 г.
Тате, имам да ти кажа нещо много важно.
Напоследък мисля за кадифената торбичка под леглото, още ли е там? Замислила съм се за така наречения крепящ смисъл също. Кой е той? Аз те питах, тате, ти не можа да го кажеш. Всеки, казваш ти, сам намира и знае своя крепящ смисъл.
Analysieren Sie bitte die folgende Situation:
дъщеря пита баща си за торбичката под леглото. За какво ти е тате, филм ли ще снимаш?
Не, тате. Искам да си отстрелям главата.
Ирония казва тя, чувство за хумор.
Тате, искам да си отстрелям главата, но едновременно с това ми е много мъчно да го направя, нали си ме възпитал борец
борба борба борба
напред напред напред
Назад не може ли? Назад.
На улица Рилска.
Тополата пускаше мъхчета
и ядяхме череши и сливи.
Напоследък мисля за кадифената торбичка под леглото, още ли е там? Замислила съм се за така наречения крепящ смисъл също. Кой е той? Аз те питах, тате, ти не можа да го кажеш. Всеки, казваш ти, сам намира и знае своя крепящ смисъл.
Analysieren Sie bitte die folgende Situation:
дъщеря пита баща си за торбичката под леглото. За какво ти е тате, филм ли ще снимаш?
Не, тате. Искам да си отстрелям главата.
Ирония казва тя, чувство за хумор.
Тате, искам да си отстрелям главата, но едновременно с това ми е много мъчно да го направя, нали си ме възпитал борец
борба борба борба
напред напред напред
Назад не може ли? Назад.
На улица Рилска.
Тополата пускаше мъхчета
и ядяхме череши и сливи.
понеделник, 15 юни 2009 г.
Страшни статистики
Днес едно момче ме зяпа на курса по немски. Мило момче. Прииска ми се да посегна и да му забия химикал в окото. Фантазирах как. Просто с едно движение - хак.
Гледах другите. Дълбоки ръбове. Темата е "да мечтаеш живота или да живееш мечтата". Започва дискусия - всички - "Човек трябва да има цели, да работи за тях, може, може казват да се живее мечтата. Учителката пита мен. Казвам, че мечтата е мечта докато я мечтаеш, случи ли се става поредната част ежедневие, която ненавиждаш. Насреща стои едно момиче. Не е съгласна. Започва да спори. Не й достига немския и започва на български. Малко момиченце, това е курс по немски, на никой не му пука какво говориш, просто говори.
ÜBEN ÜBEN ÜBEN!
Учителката я прекъсва. Изобщо не е позволено да се говори на български. Е. Казва тя. В крайна сметка как определяте себе си, като скептици или като оптимисти. Малката дама насочва пръстче към мен - тя е скептик. В 16 годишните й очи ври някаква искра на пълно отрицание, обвинение и ужас. Давайте напред, напред, напред към мечтата! Мечтата чука по два пъти в месеца и после умира от угризения на съвестта, понеже естествено тази мечта някой я е помечтал преди теб, такъв е живота и понеже това е мечтата ти симулираш, че е всичко което някога си искал и така, така се живее, не просто живееш нали, ти ЖИВЕЕШ МЕЧТАТА! Или след края. Бълвал си, бълвал си, пляскат и после в бара - тинтири минтири, а ти симулираш, че това е дълбокия творчески живот - нали все пак това е МЕЧТАТА, не просто живот, А МЕЧТАТА
не може просто да живееш живот, ТИ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ МЕЧТАТА!!
Усещам, че скоро ще ми изгърми бушона. Ужасно.
Гледах другите. Дълбоки ръбове. Темата е "да мечтаеш живота или да живееш мечтата". Започва дискусия - всички - "Човек трябва да има цели, да работи за тях, може, може казват да се живее мечтата. Учителката пита мен. Казвам, че мечтата е мечта докато я мечтаеш, случи ли се става поредната част ежедневие, която ненавиждаш. Насреща стои едно момиче. Не е съгласна. Започва да спори. Не й достига немския и започва на български. Малко момиченце, това е курс по немски, на никой не му пука какво говориш, просто говори.
ÜBEN ÜBEN ÜBEN!
Учителката я прекъсва. Изобщо не е позволено да се говори на български. Е. Казва тя. В крайна сметка как определяте себе си, като скептици или като оптимисти. Малката дама насочва пръстче към мен - тя е скептик. В 16 годишните й очи ври някаква искра на пълно отрицание, обвинение и ужас. Давайте напред, напред, напред към мечтата! Мечтата чука по два пъти в месеца и после умира от угризения на съвестта, понеже естествено тази мечта някой я е помечтал преди теб, такъв е живота и понеже това е мечтата ти симулираш, че е всичко което някога си искал и така, така се живее, не просто живееш нали, ти ЖИВЕЕШ МЕЧТАТА! Или след края. Бълвал си, бълвал си, пляскат и после в бара - тинтири минтири, а ти симулираш, че това е дълбокия творчески живот - нали все пак това е МЕЧТАТА, не просто живот, А МЕЧТАТА
не може просто да живееш живот, ТИ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ МЕЧТАТА!!
Усещам, че скоро ще ми изгърми бушона. Ужасно.
Музикална статистика (лято 2009) Част 1
Този подкаст например. Идва от notitle.bg. Отнася дълбоки аплаузи.
http://dot.cult.bg/notitle/wp/?p=3220
http://dot.cult.bg/notitle/wp/?p=3220
неделя, 14 юни 2009 г.
Кратки статистики
Тази вечер има повече звезди. Липите цъфнаха. Розата умря. Пиша в аз форма. Пуша като тракторист. Когато любовта си отива никога не бива да се мъчиш да пишеш за нея на немски. На български може, ако си вярваш.
Добавих място за последователи. Скоро ще го изтрия.
По пода на целия ми свят е пълно със старомодни счупени фиби.
Започне ли лятото - започва дълбоката необходимост от мрачно, крайно електро.
Да спиш сам три години е отегчително. Да спиш до който и да е е невъзможно. Да спиш до двама различни души, които силно те вълнуват, в рамките на два поредни дни е интересно.
Онзи ден бях навън и беше приказно.
Опипвам си границите. Не като лекар. Опипвам си границите като изнасилвач. Със страст и насилие.
Не мога да намеря любовта, която искам да снимам.
Искам непременно да снимам любовта. Действам като изнасилвач - на същия принцип. Историите трябва да се разглеждат под лупа. Или под лупа или под сърцето. Или в някоя друга част. Очите примерно. Или съвсем друга.
Още 2 статистики:
Неразбирането на една жена може да ти отнеме силите. Със силите изчезва вдъхновението и надеждата. С тях изчезва всичко.
Неразбирането на един мъж може да те накара да помислиш, че е гей. Рано или късно се оказва, че наистина е гей. По един или друг начин.
Добавих място за последователи. Скоро ще го изтрия.
По пода на целия ми свят е пълно със старомодни счупени фиби.
Започне ли лятото - започва дълбоката необходимост от мрачно, крайно електро.
Да спиш сам три години е отегчително. Да спиш до който и да е е невъзможно. Да спиш до двама различни души, които силно те вълнуват, в рамките на два поредни дни е интересно.
Онзи ден бях навън и беше приказно.
Опипвам си границите. Не като лекар. Опипвам си границите като изнасилвач. Със страст и насилие.
Не мога да намеря любовта, която искам да снимам.
Искам непременно да снимам любовта. Действам като изнасилвач - на същия принцип. Историите трябва да се разглеждат под лупа. Или под лупа или под сърцето. Или в някоя друга част. Очите примерно. Или съвсем друга.
Още 2 статистики:
Неразбирането на една жена може да ти отнеме силите. Със силите изчезва вдъхновението и надеждата. С тях изчезва всичко.
Неразбирането на един мъж може да те накара да помислиш, че е гей. Рано или късно се оказва, че наистина е гей. По един или друг начин.
понеделник, 8 юни 2009 г.
Game over
Играх електронна игра на телефона.
"Shoot the Insect" -
летят насекоми и пускат бомби,
ти бягаш от бомбите
и
стреляш по насекомите.
Убих 930 инсекта и се самоубих.
Game over
u
loser
"Shoot the Insect" -
летят насекоми и пускат бомби,
ти бягаш от бомбите
и
стреляш по насекомите.
Убих 930 инсекта и се самоубих.
Game over
u
loser
Имам усещане за зима. Точно в този момент. Сякаш парното работи, а навън - студ. От всичките цветя в къщата обичам само едно. Не е ясно какво е. Едното умря и в пръстта му се появи това - от едната страна прилича на морков, от другата на бряст. Плевел е, а аз така го обичам.
Днес видях, че розата е изсъхнала.
СМС.
Аз пътувах, пътувах, пътувах, тя е цъфтяла, цъфтяла, цъфтяла и накрая умряла.
Ако това умре ще е прекалено. Ще се окаже, че няма логика. Да няма логика е страшно. Да си сам е страшно. Да си сам през зимата и да си сам през лятото са две различни неща. И все пак е страшно. Понякога си представям, че утре заминавам, все едно къде, наистина. И бягайки от самотата пътувам към нея. Защо ме ужасява тук и ме вдъхновява там. Спомням си езерото. Имаше надежда. Сега няма. Какво е да се казваш Надежда и да живееш в Дружба. Може би като да те кръстят на френска актриса и да живееш на Поп Грую. Съдбовно. Сигурно.
Страх ме е. Ужасно ме е страх.
Днес видях, че розата е изсъхнала.
СМС.
Аз пътувах, пътувах, пътувах, тя е цъфтяла, цъфтяла, цъфтяла и накрая умряла.
Ако това умре ще е прекалено. Ще се окаже, че няма логика. Да няма логика е страшно. Да си сам е страшно. Да си сам през зимата и да си сам през лятото са две различни неща. И все пак е страшно. Понякога си представям, че утре заминавам, все едно къде, наистина. И бягайки от самотата пътувам към нея. Защо ме ужасява тук и ме вдъхновява там. Спомням си езерото. Имаше надежда. Сега няма. Какво е да се казваш Надежда и да живееш в Дружба. Може би като да те кръстят на френска актриса и да живееш на Поп Грую. Съдбовно. Сигурно.
Страх ме е. Ужасно ме е страх.
петък, 5 юни 2009 г.
Happy B-Day post
Днес моя блог става на една година. Моето пазилище за текстове. Видях го съвсем случайно. Обхвана ме дълбоко умиление и любов. Моя мил дневник, цяла една година запазил, съхранил ми я.
wer schreibt
der bleibt
Честит рожден ден, блог
ако все още не знаеш
ние двамата с теб
май наистина имаме връзка
wer schreibt
der bleibt
Честит рожден ден, блог
ако все още не знаеш
ние двамата с теб
май наистина имаме връзка
четвъртък, 4 юни 2009 г.
три и пеТдесет и три докато става и четири
Пак самолетите.
Всяка нощ. Бели или сиви или мокри. Пак сайтовете. Сайтовете за самолети - дата, час, ден, два. Започнала съм да ненавиждам запетаите. Ако може само точка-главна буква-тире-capslock. Или каквото там. Да не е запетая.
В очакване на нищото
вероятно
ще започна
да колекционирам
самолети
Всяка нощ. Бели или сиви или мокри. Пак сайтовете. Сайтовете за самолети - дата, час, ден, два. Започнала съм да ненавиждам запетаите. Ако може само точка-главна буква-тире-capslock. Или каквото там. Да не е запетая.
В очакване на нищото
вероятно
ще започна
да колекционирам
самолети
Leere Zeit / Müller
Meinen Schatten von gestern
Hat die Sonne verbrannt
In einem müden April
Staub auf den Büchern
In der Nacht
Gehen die Uhren schneller
Kein Wind vom Meer
Warten auf nichts
Hat die Sonne verbrannt
In einem müden April
Staub auf den Büchern
In der Nacht
Gehen die Uhren schneller
Kein Wind vom Meer
Warten auf nichts
сряда, 3 юни 2009 г.
Понякога ми се иска да си взривя главата, да ми открият тумор, да ме умори преди да го отркият, нещо да отрови кръвта ми, да пререже вените. Но не самоубийство. В България политиците се самоубиват. Рак е по-добре. Или самолетна катастрофа. Истината е, че аз го пожелах. Да се разбие самолета, нали затова и балеринската рокля си облякох и плаках като вълк до онзи икономист, който ми зяпаше краката. И докато всички тъпчат сандвичи с колбас, докато стюардесата показва брошурата-за-безопастност-и-действия-в-случай-на-неочаквана-разхерметизация-на-самолета, тя дъвче дъвка. Дъвче. Дъвка. Тайничко. С някаква малка жалка българска усмивчица. Нещастница. Сякаш не е ясно, че ако това се случи всички ще изгорим, наред с мазната й дъвчица, която поджваква в мазната й усмивчица. После един самолет изчезна над океана. Но не беше моя. Този пътувал за Франция. Изчезнал, така казаха по новините. Не изчезна моя, трябваше да стъпя тук, шибания потен ватман да ми крещи в трамвая, да изтърпя 6 часа пътуване в тъпия рейс до тъпия град, от който преди 10 години избягах, не за да се връщам пак и накрая, накрая на всичко да чуя репликата за задника.
Шибан свят. Шибани хора. Прости въшки. Аз какво правя в това? Сигурно и аз съм същата въшка, но аз никого не харесвам вече, никого не обичам вече, ненавиждам абсолютно всички освен Мюлер
ABER MÜLLER IST TOT
нали така, той не е тук докато "мила моя" говори за задниците и тяхната големина, "мили мой" дори не съществува, а временните му изпълнители или са тъпи възрастни курвари, с особено влечение към задници, или са неясно объркани писачи на любознателни тъпотии или са непознати духачи, или познати духачи, изгубени нещастници, всякакви лайняни мутри, с тъпите си съдбички и в бягството от всичко това е Тя, "Мила моя", любимата, която всъщност, през цялото време гледала задника, каква точно му е големината и преценявала по него миналото.
Не издържам
Сърцето е обширно гробище
Който пише остава
Фрашкано с формули
аз съм офелия
жената с глава в газовата печка
искам да отида на луната
да показвам среден пръст на всички
да крещя
да мълча
да си чета немските книги
по възможност с тумор в главата
или пък изобщо без глава
заедно с Мюлер
на луната
знаете ли за Мичурин? Как умрял Мичурин? Казват, че паднал от една ягода. Паднал от една ягода и умрял.
Шибан свят. Шибани хора. Прости въшки. Аз какво правя в това? Сигурно и аз съм същата въшка, но аз никого не харесвам вече, никого не обичам вече, ненавиждам абсолютно всички освен Мюлер
ABER MÜLLER IST TOT
нали така, той не е тук докато "мила моя" говори за задниците и тяхната големина, "мили мой" дори не съществува, а временните му изпълнители или са тъпи възрастни курвари, с особено влечение към задници, или са неясно объркани писачи на любознателни тъпотии или са непознати духачи, или познати духачи, изгубени нещастници, всякакви лайняни мутри, с тъпите си съдбички и в бягството от всичко това е Тя, "Мила моя", любимата, която всъщност, през цялото време гледала задника, каква точно му е големината и преценявала по него миналото.
Не издържам
Сърцето е обширно гробище
Който пише остава
Фрашкано с формули
аз съм офелия
жената с глава в газовата печка
искам да отида на луната
да показвам среден пръст на всички
да крещя
да мълча
да си чета немските книги
по възможност с тумор в главата
или пък изобщо без глава
заедно с Мюлер
на луната
знаете ли за Мичурин? Как умрял Мичурин? Казват, че паднал от една ягода. Паднал от една ягода и умрял.
петък, 29 май 2009 г.
Liebesbrief
Мили мой,
свърши се. Пак ще идвам. Google Earth. Нали сега вече знам улиците. Ще идвам и до езерото. Хубаво е там и още има пролет.
Истината е, че вече започвам истински да не разбирам живота. Какво иска да каже той този път? Че всичко е едно и също? Но няма да пиша за това.
Както съм ти казвала и преди - има една роза, цъфти винаги когато ти идваш, сега знам, че е цъфнала. Утре ме очаква самолет, едно последно великолепно преживяване и розата, и котката - тя пак стои на чантата и ме чака, мисли си, че съм я изоставила, а аз я сънувам - всяка нощ.
Любов моя, какво да кажа... Ти знаеш. Моля се да стане така, че да разбера, къде е този път смисъла и възможно ли е да става така - нещата да се обезсмислят едно друго, едно след друго, без това да води към едно - генералното и голямото. И кое е то? За филмите знам и видях. Те също казаха. Късмет казват те, късмет. Такъв ви бил късмета. Добре. Такъв ми бил. Следващия път, казват те. Всички знаем, че следващ път няма да има. Тоест аз знам.
Но ще идвам, ще идвам. Google Earth. А и нали сега знам вече улиците........
свърши се. Пак ще идвам. Google Earth. Нали сега вече знам улиците. Ще идвам и до езерото. Хубаво е там и още има пролет.
Истината е, че вече започвам истински да не разбирам живота. Какво иска да каже той този път? Че всичко е едно и също? Но няма да пиша за това.
Както съм ти казвала и преди - има една роза, цъфти винаги когато ти идваш, сега знам, че е цъфнала. Утре ме очаква самолет, едно последно великолепно преживяване и розата, и котката - тя пак стои на чантата и ме чака, мисли си, че съм я изоставила, а аз я сънувам - всяка нощ.
Любов моя, какво да кажа... Ти знаеш. Моля се да стане така, че да разбера, къде е този път смисъла и възможно ли е да става така - нещата да се обезсмислят едно друго, едно след друго, без това да води към едно - генералното и голямото. И кое е то? За филмите знам и видях. Те също казаха. Късмет казват те, късмет. Такъв ви бил късмета. Добре. Такъв ми бил. Следващия път, казват те. Всички знаем, че следващ път няма да има. Тоест аз знам.
Но ще идвам, ще идвам. Google Earth. А и нали сега знам вече улиците........
сряда, 27 май 2009 г.
сряда 27 май 2009
Днешният ден спокойно може да бъде наречен кръстник на този блог, или обратно, няма значение. И така. Трябва да заспя. Веднага, незабавно. За да заспя по принцип си мечтая около 20 до 40 минути за нещо, такава ми е формулата. Сега, незабавно трябва да заспя и да си мечтая за нещо друго.
В очакване. Когато съм го писала, винаги съм имала предвид едно друго очакване, някакво вечно очакване, чехово, не знам.
Буквалното значение зад името на този блог е ужасно, прекрасно чувство. Браво на мен. Заради името.
В очакване. Когато съм го писала, винаги съм имала предвид едно друго очакване, някакво вечно очакване, чехово, не знам.
Буквалното значение зад името на този блог е ужасно, прекрасно чувство. Браво на мен. Заради името.
неделя, 24 май 2009 г.
четвъртък, 21 май 2009 г.
Stück 3: Любовно писмо
Мили мой,
последно на езерото ти писах за една топола, тополата от детството. Писах ти, че си представям така: След последната ни среща ти си тръгнал на далечно пътешествие и си бил покосен от гръмотевица, сега лежиш, маргаритки галят лицето ти, мислиш за мен, но не можеш да пишеш, нали си ранен. Аз те чакам на езерото, там летят тополи и аз се сещам за баба ми и другите баби, как мразеха една висока топола на улица Рилска и все разказваха как щяла да падне и да премаже леля Вики докато спи. Тополата не падна, но те всички до една умряха, после премазаха къщите, премазаха и тополата, наредиха бетон и вдигнаха сиви блокове и сега улица Рилска вече я няма.
Но тогава, тополата пускаше мъхчета, още имаше пролет и аз разбрах, че тополите растат, растат и един ден просто падат. Оттогава ги заобичах, кой знае дали заради това, че пускат мъхчета или защото всъщност отвътре са мъртви.
Ти ще се оправиш и ще се върнеш. Аз вече няма да съм на езерото. Пак ще се изгубим завинаги, но аз все така винаги ще ти пиша.
последно на езерото ти писах за една топола, тополата от детството. Писах ти, че си представям така: След последната ни среща ти си тръгнал на далечно пътешествие и си бил покосен от гръмотевица, сега лежиш, маргаритки галят лицето ти, мислиш за мен, но не можеш да пишеш, нали си ранен. Аз те чакам на езерото, там летят тополи и аз се сещам за баба ми и другите баби, как мразеха една висока топола на улица Рилска и все разказваха как щяла да падне и да премаже леля Вики докато спи. Тополата не падна, но те всички до една умряха, после премазаха къщите, премазаха и тополата, наредиха бетон и вдигнаха сиви блокове и сега улица Рилска вече я няма.
Но тогава, тополата пускаше мъхчета, още имаше пролет и аз разбрах, че тополите растат, растат и един ден просто падат. Оттогава ги заобичах, кой знае дали заради това, че пускат мъхчета или защото всъщност отвътре са мъртви.
Ти ще се оправиш и ще се върнеш. Аз вече няма да съм на езерото. Пак ще се изгубим завинаги, но аз все така винаги ще ти пиша.
Stück 2: drei Tаgе später
После пак заваля. Включих музиката и видях, че сега на тази маса стоят някакви други хора. Да пушиш на прозореца на шестия етаж е винаги по-добре отколкото да пушиш където и да е другаде. И докато се крия, за да не ме види онзи италианец, се сещам, че винаги става така - един истиснки несъдържателен образ умее да изчезва тъкмо когато помислиш, че този път ще остане, не за винаги, но поне за още няколко дни. И така "am Ende" можеше да е "viel mehr verliebt", но сега няма шанс. Всичко е на повърхността - симпатично и незначително.
nicey & superficial
that's what u are
Край.
nicey & superficial
that's what u are
Край.
събота, 16 май 2009 г.
Stück 1 : Аm Еdne bin ich immer. immer bin ich (am Еdne) viel mehr verliebt
После заваля.
Музиката останала включена
Свиреща
Добрия стар електро джазец на влизане в стаята
И сега мъчно ли е
или щастливо
казва ли ти някой
тирип-тип-тип-тип-тирарара
няма такъв живот
целия в ягоди
кожата бяла, бяла, красива
ах ах ех ех
супер изгубено,
адски в целта
и следва сега констатация,
написахме я в заглавието
стоп
и до тук
Музиката останала включена
Свиреща
Добрия стар електро джазец на влизане в стаята
И сега мъчно ли е
или щастливо
казва ли ти някой
тирип-тип-тип-тип-тирарара
няма такъв живот
целия в ягоди
кожата бяла, бяла, красива
ах ах ех ех
супер изгубено,
адски в целта
и следва сега констатация,
написахме я в заглавието
стоп
и до тук
сряда, 13 май 2009 г.
тя.
тя е с мен. неделима част от мен. винаги с мен. във всичко е с мен, сутрин, обед, вечер и насън. нека й завиждат всички. всичките са пътници. идват и си отиват. отиват си без изобщо да идват. и е тя, тя, тя. като вечната музика. все една и съща на заспиване. тя е. тя. вечно с мен. вечно до мен. нека й завиждат. всичките са пътници. в с-бана свирят любовни песни, аз се усмихвам, тя коси ливади и пак сме в едно. over joy, over love, over all.
endlich, endlich
Трябваше да стана на 25, да стигна до Берлин (в никакъв случай по случаен начин или като турист), трябваше да отседна точно тук, да объркам улицата на хотела и да мина точно по тази, от точно другата страна, да видя точно тази книжарница (където добавят евангелски брошури към всико, което купиш) и точно този абсолютен-немец-продавач-в-книжарница да ми каже - да, имаме книгата, но ще я поръчам и ще бъде тук утре. Трябваше да изчакам още един ден и ето я. Werke 1: Die Gedichte. Искала съм я с години. Никога не си я поръчах по интернет. Ето я най-после при мен. Чакането наистина може да бъде изкуство, при това едно от най-големите.
събота, 9 май 2009 г.
четвъртък, 23 април 2009 г.
Тя казва, че иска да превърне текста в хипопотам. Нейният кораб е много смешен, ръцете й са красиви и когато се смее е сладка. Има интересни, лъвски очи. Може да изпие десет чаши вино. Може и повече. Levi's й стои съвършено. Мирише на Париж. Изглежда като Лондон. Тя прави всичко за мен. Аз я обичам. Най-много на света.
сряда, 22 април 2009 г.
неделя, 19 април 2009 г.
четвъртък, 16 април 2009 г.
Музика част 7: Liebe
Най-специалната ни музикална част досега.
Made for Us to Love.
Made for Us to Love.
Музика за любов.
С благодарност към Е.
И с обич.
am ende der nacht
Наистина се чудя откъде идва това щраусово дълбоко влечение към забиване на главата в земята. От срам? Ха-ха-ха. Само музиката ще ни излекува, само тя.
Имаме нов член в семейството на изповедта - twitter. Вече и twitter. А се съмнявахме, че след толкова програми за статуси ще остане изобщо нещо за писане. Е има, има, толкова чували с неща за писане. Оказва се така - колкото повече неща за писане, толкова по-малко неща за преживяване. Онази идея за немските книги и отлитането на марс май не е лоша. Какво очаквате вие, госпожице, от живота, за какво мечтаете? Да имам камера и да замина на марс, заедно с немските си книги. Друго какво искате? Да намеря моя космонавт, той да има черна коса, да слуша моята музика и да не му пречи това, че мразя да говоря. Освен това когато стигнем на марс да се окаже, че там не може изобщо да се говори. Могат да се пишат бележки, но да се говори - не. И също така да се окаже, че там, хората нямат нужда да ядат изобщо нищо. Да се окаже, че само така може да се живее - в мълчание. Да се окаже, че само аз и той можем да живеем там. И котката, без нея няма как. Всеки е свободен да се върне когато си иска на земята. Космонавтът също е свободен. Даже може би от него няма и нужда. Може би само представата за космонавт е достатъчна., за да има за кого да снимаме марсианските си филми, за кого да слушаме марсианската си музика. А космонавт вече си имаме. Така или иначе.
Добре, защо да не може да стане това? Защо да е толкова сложно?
Имаме нов член в семейството на изповедта - twitter. Вече и twitter. А се съмнявахме, че след толкова програми за статуси ще остане изобщо нещо за писане. Е има, има, толкова чували с неща за писане. Оказва се така - колкото повече неща за писане, толкова по-малко неща за преживяване. Онази идея за немските книги и отлитането на марс май не е лоша. Какво очаквате вие, госпожице, от живота, за какво мечтаете? Да имам камера и да замина на марс, заедно с немските си книги. Друго какво искате? Да намеря моя космонавт, той да има черна коса, да слуша моята музика и да не му пречи това, че мразя да говоря. Освен това когато стигнем на марс да се окаже, че там не може изобщо да се говори. Могат да се пишат бележки, но да се говори - не. И също така да се окаже, че там, хората нямат нужда да ядат изобщо нищо. Да се окаже, че само така може да се живее - в мълчание. Да се окаже, че само аз и той можем да живеем там. И котката, без нея няма как. Всеки е свободен да се върне когато си иска на земята. Космонавтът също е свободен. Даже може би от него няма и нужда. Може би само представата за космонавт е достатъчна., за да има за кого да снимаме марсианските си филми, за кого да слушаме марсианската си музика. А космонавт вече си имаме. Така или иначе.
Добре, защо да не може да стане това? Защо да е толкова сложно?
вторник, 14 април 2009 г.
Следобяд
Сега го слушам това и ме разсмива страшно .. . Каква е тази толкова весела представа за любов? Като че паднахме от 20-тия етаж - ля-ля-ля-ля ха-ха-ха-ха
Толкова е мило.
Толкова е мило.
понеделник, 13 април 2009 г.
точно толкова, точно така
докато решетките на бижутерските магазини се вдигат нагоре, докато трамваите тръгват, докато спират, докато хората слизат, докато облакът минава пред слънцето, докато него го няма за миг, докато пак се показва, докато дъждът спира, докато хората прибират чадърите си, докато в магазина за сладолед продавачката пуши, докато кучето пресича улицата, докато колите го изчакват,докато тръгват отново, докато го задминават,докато става тъмно, докато лампите светват, докато горе в прозорчетата майките готвят, докато всички вечерят, докато майките мият чинии, докато оправят леглата, докато децата заспиват, докато става истинска нощ, докато самолетите един по един излитат, докато цветята затварят листата си, докато всичко изгасва, докато всички заспиват, докато всички сънуват, ти си там някъде, по простата верига, изгубен в поне едно от тези 27 неща, къде да те търся, докато всичко това се върти и върти и върти, заболя ме главата, моля те да ми оставиш бележка при продавачката, аз ще я чакам да си изпуши цигарата
и после ще те намеря.
и после ще те намеря.
неделя, 12 април 2009 г.
Музика Част 5
Dj Koze напоследък е важна част от живота.
Искахме да споделим един негов особено важен подкаст,
но е изчезнал.
Линк към Dj Koze в myspace
Пак е нещо
Enjoy.
http://www.myspace.com/djkozeakaadolfnoise
Абонамент за:
Публикации (Atom)