Berliner Elegien: декември 2009

По трамваите сини копчета за качване на колички
НЯКОИ КАЧВАТ КОЛИЧКИ други куфари
все живот
ГДР - пристегната от коледни маркучи
святка
червено - жълто - зелено после
REPEAT.
В сенките на блоковете ходят сенките на мъртвите
саниран комунизъм спретнат и измазан за новия
демократичен
век

После в сенките на блоковете тук там литва бомбичка и
БУМ
малките бомбички
носят спомена за големите бомбички
БУМ БУМ БУМ

Ходя с куфара
майка мащеха германия
напред назад напред
по трамваите по къщите
по хората
НЯКОИ КАЧВАТ КОЛИЧКИ
други куфари
все живот

Какво има в Червения салон, че хората излизат да пушат? В червения салон има Коледа. Коледа с червени пердета на червените стени. В червения салон е Коледа. Отсреща - китари, дим, англичани и австралийци. Този блог повече няма да се казва в очакване. Стига очакване. Понеже дочакахме очакваното почти. Почти е повече от преди, а крачките заслужават заглавия. А сега -

любовно писмо:

Мили мой, ние двамата можем ли да бъдем семейство? Да чакаме деца, коледа и да караме колела? Можем ли? Или да бъде така - да чакам пред червения салон докато е Коледа и за мен да не бъде Коледа, понеже теб те няма, някъде другаде си ти, може и да си в червения салон, но аз няма да вляза, нямам подходящи обувки.
Истината е, че имам и рокля и обувки. Истината е, че и двете са от театъра - и роклята и обувките. Взех ги заради театъра. Някой ден ще изберем специален ден и ще ги сложим - и роклята и обувките, понеже аз искам да живея вълшебен живот, преследвам вълшебен живот, нищо че очакването смазва, смазва и любовта и очакването, очакването смазва любовта, а любовта - очакването. Спри, спри и живей. Сега е хубаво, сега е нежно, сега е празно - бял картон, като в училище и можеш да рисуваш всичко, забрави представата за годините /които текат/, забрави представата за очакванията /които идват по смс/, забрави, забрави, изтрии телефоните, освободи всичко и рисувай ... На езерото сега има мъгла - мъгла с изтърбушен корем и счупен гръбнак, болна зимна мъгла - лежи там, където аз съм лежала, където съм писала. Аз отидох при мъглата, пъхах ръце вътре, скачах отгоре й и се разболях. Разболях се от самота и липса на подозрение. Истина е, аз не се подозирам, само аз съм, друго няма, само аз, само аз и жълтите кранове, подредни като оперни певци от мъртва опера, кулата притисната от въздух и аз, притисната от всички, които не ме забравиха и на които липсвам.
Мили мой,
ти единствен, който не ме обичаш, искам да прегръщам прегръдките ти, миришат на вчера, на улицата, на котката, на моите влюбени, които се целуват. Мили мой, измислям те съвършен - стоиш в червения салон с обувки, лъснати завинаги от някой мексиканец, пушиш нещо или се правиш, че пушиш, понеже е забранено, гледаш с високите си очи, носиш дънки, черна блуза, виждам те, виждам те и те усещам, как миришеш на вчера в същия момент, в който си днес, миришеш на вчера, без да носиш вчера, гледаш ме, имаш очила или нямаш и не казваш нищо и не си тръгваш и не ме подозираш и ме гледаш като някакво светлинно събитие, съвкупност от нелепи неща и разбира се поздравяваш сакото ми, понеже знаеш, че никой нищо не ми е подарил за коледа, освен това сако, което аз сама на себе си съм подарила и после тихо, тихо, тихо, целуваме се, по червените плочки на червения салон и се качваме на самолет и пътуваме, по разни градове, понеже имаш работа и играеш, а аз те чакам, по хотелите, по улиците, по магазините, по летищата, по спирките, по кината, по библиотеките, тротоарите, пейките, паветата, камъните, пръстта и цветята, чакам те и ще дойдеш
някъде
около моите мили лични червени
любовни
писма

Berliner Elegien

сряда, 30 декември 2009 г.

BERLINER ELEGIEN 1

понеделник, 28 декември 2009 г.

schlaflied

четвъртък, 24 декември 2009 г.

Roter salon, ich, du, sie, alle, колко е хубаво

понеделник, 14 декември 2009 г.

събота, 12 декември 2009 г.

Himmel über Berlin

неделя, 6 декември 2009 г.

pictures from dream land

Архив на блога

Berliner Elegien

сряда, 30 декември 2009 г.