Каква беда - да изтриеш един невидян грим. Намазал си го напразно. Рисувал си, а не е имало кой да постои отпред и да го погледа.
Ти помниш ли като се къпахме в морето. Помниш ли. Написа ми бележка и се стопи, с мокра и солена коса. Никаква милост към запетаите - курвите в семейство препинателни знаци. Курвите - от легло на легло. И във всяко легло страст и любов. Ти помниш ли като се къпахме в морето. Беше април, или май, или юни. Помниш ли. Отивам да разбия плота в кухнята, симпатичния му ежедневен натюрморт от чаша за вино и вино. По земята се търкалят хартийки и кажи сега, каква по-голяма наглост от това да почнеш един текст и да мотаеш наоколо без да казваш това, заради което изобщо си почнал. Аз защо почнах? А ти? Ти защо почна - хрип хрип хрип по хартийката с плюс и чертичка и после морето и зелените шушулчести животинки, които поради силната извечна нужда от щампи на кадри, светеха. Те светеха, аз светех, ти светеше ли не помня вече, обаче всичко друго светеше и лампите по плажа светеха и заведенията светеха и колите и блоковете и пътищата и даже мъртвите и те светеха. Под формата на звезди над главите ни.
