четвъртък, 8 януари 2009 г.

Любовно писмо.

Мили мой,
тогава написахме нещо за розите по вътрешните дворове, които навярно сега вече спят. Написахме и че ще има сняг, но нямаше. Е, сега има.
Тук е добре. Пушат се много цигари и се прекарва някакво хубаво време в музика. Днес един продавач на гердани ми се усмихна на улицата. Беше зарязал герданите и свиреше на барабани. Изглеждаше щастлив.
Аз съм добре, спя в бели чаршафи и много мисля за теб. Понякога се смея на разни неща, които си казал. Помниш ли веднъж как имахме среща на улицата на трамваите (die Strasse wo alle fremde gehen) и бях там 15 минути по-рано от теб, и мислех как да ти кажа, че не мога повече така, и с онзи шлифер /вървейки/ до мен имаше скитница и ти питаш да не би да сме заедно и аз се смея, и разбирам, че някак си, точно в този момент, така, против законите на обичайното, ще те обичам цял живот.
Надявам се, че при теб всичко е наред и времето е по-топло, или поне не духа вятър. Представям си понякога как ходиш по улиците и шалът ти се е отметнал, a аз го връщам на мястото му, така че да ти е по-добре.
Изпращам ти целувки сега и се надявам, че скоро ще получа писмото ти! Прости ми премълчаните неща, за тях ще се досетиш сам.

Твоя.

петък, 2 януари 2009 г.

В началото на януари (1,2,3)

Ше вземем парфюма и ще полеем с него света,
за да е така, че всичко завинаги да мирише на него
сутрин, обед, вечер и насън.
после ще облечем най-дантелената черна рокля,
най-високите черни обувки
и ще сложим
най-черния молив, най-нацапано под очите
ще се усмихнем
и точно на онова парче,
увеличено до безобразие
ще танцуваме в празната стая
двеста хиляди часа подред
заради най-голямата любов
и нейната великолепна, лачена
най-голяма невъзможност

Средата на декември и розите


Този път имаше забележителни обувки, пиеше чай с коняк и носеше някакви слушалки, които имат ръчка за заглушаване на света. Чуваш само това, което е вътре, нищо друго. И така, някой пуска ръчката, заглушава света и се случва някаква магия и ти започваш да чуваш само него.
Някога пак ще пишем за това, навярно ще има своето забавно продължение.
Любовният уличен маскарад от едната пресечка до другата, колко силно могат да липсват подобни неща.. Жълти улици, снежни листа и малка тъга - дълбоко по вътрешните дворове, където розите са останали само по дръжки.

Музика Част 4










Ето я и Четвърта част от музиката, която този блог обича.
Честита Нова година!

1. http://profile.myspace.com/index.cfm?fuseaction=user.viewProfile&friendID=31525245

2. http://profile.myspace.com/index.cfm?fuseaction=user.viewProfile&friendID=86076020

3. http://www.last.fm/music/Ochre