Музика част 12: Голяма музика

12-та част от музиката на този блог.
Музика за възторг от така, по принцип.
Понеже е хубаво. И е само сега.
Enjoy with all your heart!
http://music.myspace.com/index.cfm?fuseaction=music.artistalbums&artistid=3495069&ap=0&albumid=10422127

Да слушам
да гледам
да помня
да усещам
да ухае
заедно с другите малки безценни неща
да прелитам до вкъщи
да е усмивката
да се чудя за това с ръцете
къде да ги сложа
докато там тарам там
и тум турум тум
въздухът се сменил навън
и докато ставало есен наистина взело че станало
есен
септември
октомври
ноември
ще свърши, няма страшно,
ще свърши
все някога ще свърши
а дотогава
усмивката
ръцете
да помня
да усещам
да копнея
това с пропускането
на малките незначителни драматични неща
съгласна съм
но от утре
докато е все още днес
очите очите очите
косата косата косата
аз съм всичко
в мен е всичко
лети малко момиченце
лети напът за вкъщи
хвърли се в малкото си космическо
червено легло
търкаляй се там
завивай се
отвивай се
хили се
губи се
напускай си тялото
бъди щастливо
от седем небета на осмото
защото ето на
онова
което толкова чакаше
все
пак
взе
че
се
върна

Три недели по-късно станало наистина страшно.
И така - да се сборим със света,
да го хванем за ушите и да му натирим муцуната
във всичките червени гадни истини -
безсмисъл, няма смисъл, оглеждам се
наляво, надясно, встрани и нагоре
и няма.
може би само нагоре има малко
там
където
разправят
бил
Бог.
Ела Бог, погали ме с ръката си
и както с ангелите на Вендерс -
да ме изпълни старото чувство на възторг и очакване
каквото беше на улица Рилска
тополите пускаха мъхчета
и не знаехме какво е тъга.
Но не
наоколо, встрани, наляво, надясно
все глухо, тихо, празно
и дали ще стоиш тук
или ще се изместиш
заедно с куфара и другите там няколко неща
на двехиляди километра по-встрани
все е така
същото небе,
същата земя
същия Бог,
който не подава ръката си

Петък

вечерна бележка

Към четири часа,
когато звездите изгаснат
може да включим тази музика,
да легнем
и три неща -
пиано
легло
тишина
без цигари, без ти шърти
без никакви други неща
само това -
пиано, легло, тишина.
В един момент хората ще се събудят
ще зашумят, ще запречат
ние не
ние ще спим
ще е тихо
така искам да бъде
да лежим
с музиката
без нищо
ето - губя амбициите си
погледите за бъдещето
копнежите за напред
остава желанието да дишам
само да дишам
в три малки неща
отвън навътре и отвътре навън
да дишам
в три прости неща + теб
поглеждам встрани
и я има
и тишината я има
и пианото
и моето кротко легло
само ти липсваш
пак липсваш
все липсваш
но нищо.
Има ги трите неща
тишината
леглото
пианото
и аз
която дишам

Sunday morning

Без тиранти по-добре
картини на любов с цветовете на стаята
в неделя през септември е тихо,
от колоните - неделния подкаст
music for sundays with someone special
докато водата тече в банята и всичко мирише
на нещо средно между мляко, бамбук и рози
от стаята се чува тихо шумолене
някой можеше да спи в това легло,
да чака да си сложа крема
очилата
и без хавлия
да легна и да заспим,
наместо това - навън, за цигари,
гълъб ходи, птици пеят,
а витоша не прилича на планина,
прилича на дъжд, който идва, за да залее света,
докато в двора една роза е цъфнала
безсмислено и нежно,
като че иска да покаже,
че понякога,
без никаква особена причина,
розите просто цъфтят през септември,
обратно вкъщи неделния подкаст
music for sundays with someone special
котката спи под меките завивки в леглото,
мило мое малко черно бяло момиче,
чакай ме,
отивам в друг град да играя
и утре ще се върна обратно при теб.

Музика част 11: музика за сънища и дъжд

Ето я и 11-та част от музиката на този блог. Вълшебна музика за дъжд и сънуване. Ако ви предстои пътуване по земя, непременно вземете yagya в плеъра си. Преживяването е неописуемо, особено в предстоящите 4-5 месеца, през които, hopefully, все нещо ще вали от небето. И понеже музиката е трудно откриваема, освен myspace link за слушане, слагам и един бонус за download. Бързайте, няма да е активен дълго.

myspace link: http://www.myspace.com/steiniplastik
download link: http://tranz.it/load.php?id=vG57ALy22SbFjnuQ372856

Защо пък да не се състезаваме по всичко, а? Голяма веселба. Състезание по приятели във фейсбук, по постове в туитър, по изслушана музика в ласт.фм. По кой по-пръв ще има този или онзи албум, по изкачени върхове, по посетени градове, по присъствия на партита и концерти, по изпити кафета, по състояния от изпития алкохол, защо не, защо? Голяма веселба, нали?
Току що бях в пикадили и се изненадах колко много неща може да си купи човек за 2лв. Преди това бях на телефонната палата, сектор вип, после на рожден ден с хора вип и се замислих, кога точно го докарахме до това - голямата съсухрена свръх вип самота. Там на първото събитие имаше мъже в костюми и пушеха пури. Имаше и дами с ефектни рокли и смешни обувки, целите в златни панделки и с най-различни разцветки на есенен руж по бузите. От випа до випа. После жена, дете, корем, боя за коса и смърт.
Аз не намерих мъж. Но си купих билет.
Бял билет
със синя черта
и едно име
написано с най-хубавия шрифт на света
Иначе да, да се състезаваме. И ми липсваш. И те мисля. И три дена подред /в твоя чест/ ще спя без одеало. Така, и на мен да ми е студено и да бъдем в някакъв международен, звезден, снежен синхрон.

Такова желание за сън не е било
като че ли целият свят се е срутил
и са останали няколко абсолютни неща:
материята на нещата за сън,
нещата, които обвиват леглото и тези,
които обвиват мен
звукът от дъжда, който пада върху плюшените канапета
впрочем никога няма да ги прибера
нека стоят там
дъжд капе отгоре
и звукът е абсолютен
смесен със звука на yagya -
музика за валене и щурци
В главата ми - сънища
този път съм сама,
теб вече не те сънувам
и себе си не сънувам
сънувам красиви двугърби животни
с бледо притворени клепачи и мигли,
които спят и сънуват
дълбоко и абсолютно

В 1:03 в детската стая си спомних, че

преди около 15 години когато за последен път имах коса, дълга до кръста, винаги от буйното ми търкаляне по възглавницата насън отзад се образуваха едни заплетени части, които караха цялата ми коса да изглежда някак бухнала. Много си ги харесвах и ги криех от майка ми, която щом ги види ме нападаше да ги реше с четка и много, много болеше.
Сега, около 15 години по-късно, пак имам що годе дълга коса и от буйното ми търкаляне по възглавницата насън се образуват същите тези заплетени части, които толкова много си харесвам, но няма смисъл да крия, защото никой не ме гони, за да реше косата ми с четка.
А искам. Толкова много искам. Нищо, че много, много боли.

за концерта на мадона

Тази вечер аз и моята приятелка И. намерихме един врабец на земята. Очевидно е станал жертва на концерта на мадона - физически абсолютно здрав, но нещо му беше станало в главата - залиташе на ляво и някакси не можеше да запази равновесие. Според мен звуковата вълна му е направила нещо и просто е паднал. Прибрах го вкъщи, и двете бяхме чели в литературни книги, че врабците са особени души, стресът им влияе и ако малко си починат после се оправяли. Прибрах го вкъщи, с идеята, че утре сутрин ще го занеса на ветеринаря зад ъгъла, в случай, че още не се е оправил. Направих му гнездо в една кутия, обясних на котката, че тази вечер ще спи сама в другата стая и си легнахме.
Сега се събудих, сетих се за горкия врабец и отидох да го видя как е, да не би вече да се е оправил. Беше умрял. Разглеждах му позата досега, изглеждаше като, че е заспал, в краката му и в цялата му поза нямаше стрес, просто се е успокоил и е умрял.
Утре моята приятелка И. ще ми се обади в 9 сутринта да ме пита какво става с врабеца. Тя сега е с разбито сърце. Ще й кажа, че съм го изнесла на терасата и той е излетял.
И така - разправяха, че след концерта на мадона софия нямало да бъде същата. Така е. Един врабец умря, едно момиче утре ще повярва в чудеса, а една котка тази вечер ще спи при стопанката си, така както го прави всяка нощ.

Ода след водка в лозенец докато понеделник става вторник

О, блажени Hристина и Dимитър,
бъдете щастливи нощем пред своето кристално HD,
докато аз стоя на мило понеделнишко гости
и пореден младеж изповядва душата си
близо до лявото ми ухо
и потънала в тихи и безкрайни драми
поглеждам напред и го виждам
черно, блестящо, красиво LCD
и си мисля,
не можаха ли да го клъцнат малко проклетия надпис накрая
и да ми бъде знак -
безпорен и отчаян,
че
той
все
пак
обича
мен