София е прекалено малка Берлин е прекалено голям
да отидем на луната
има място за твоето лице има място за моите крака
какво друго трябва
малко грим малко сако малко одеало малко неделя
как искам да те има
мило тихо нежно прах сняг думи сребристо любов

Далеч от личното остава самотата
светът е личен
личен е светът
в екрана на машината светът се отразява по-хубав
отколкото
всъщност
е
светът в детайли
свещник книга клечка за уши
снощи те сънувах
теб и твоите органи
как ги задушава жълта газ
теб, твоите органи, мен, целият свят
как ни задушава жълта газ
бавно и физически
децата ще спасят света
ако ги можеш.

Die Welt ist beschrieben
kein Platz mehr für Literatur.

Notiz eins: Vermissen

Слушам st wo
Мтлд би казала ''пак пусна красавицата
и звяра, голяма драма значи''
Стоя и се смея. Прането се суши. Виното свършва.
Като никой не го казва, понякога го казвам аз
и се смея.
От едната страна се копнее за другата
от другата страна се копнее за първата
омагъосан смотан кръг
В едната е съвършено
в другата е свършено
обаче
някои неща липсват
разбираш, че ги обичаш
разбираш, че е любов /тъпа дума/
разбираш физически /не душевно/
overjoyed / repeat / stevie / wonder / you know//
душа няма
или и да има аз не знам къде е и не ме занимава да търся
понеже
внимание
чети
и припадай
занимава ми се с твоето "котко" сутрин
занимава ми се с твоето "там има ли парно"
занимава ми се с твоето "студени ли са ти ръцете"
готви ми се салата с моцарела и ми се раждат деца
снимат ми се филми и ми се учи на потсдамер платц
обича ми се някой неподходящ за да споделям на мтлд
работи ми се за да е доволен татко
жени ми се за да е доволна майка
бяга ми се с теб, за да съм доволна аз
а колко ще ни мразят/ си го мисля/понякога/и ме е страх/
Ти мислеше за мен
аз мислех за Теб
има промяна във времето
защото в предстоящия трети албум на незнамсикого
имало събитие заради парче незнамсикое
say goodbye to useless
и не ми се получава

Kinder und Träume

Децата на моите приятели говорят три езика
не вземат наркотици
и не пият алкохол
в училище ги учат на креативност и разбиране
техните родители са техните приятели
те си казват абсолютно всичко
няма бунт
няма проблем
няма наивност
Децата на моите приятели са поколението което расте
все някое от тях
там някъде ще измисли Бомбата
която ще направи света на парчета
и ще изпари горите, реките, моретата
Био родителите раждат ядрени деца
без бунт
без проблем
без наивност

писмо в рамка

Светкавици. Сняг. Лилаво небе. Отдолу - град, лампи, крушки, кухни, мании, бит, платна, сцени, пътища, тихо, шумно, всякакво.
Мили мой,
ако човек се изолира съвсем какво ще стане, дали от това се умира? Вчера си мислех, че за празниците може да се употреби любимия ми израз нож с две остриета или монетата има две страни, или беше двете страни на медала, не знам. Какво беше това интересно решение за напускане на пространството и отиването на друго, далечно пространство? Великолепно. И като нямам какво много да правя по време на тези дни с двете остриета когато всички са се вторачили в ядене и близост, стоя, пия по малко вино, наблюдавам решението си и го обожавам. От дългото стоене пред гледката на прозореца започвам да се чувствам като баба на пауза. Изследвам тялото на небето, тъмните и светлите страни. Преди два дена бомби раздраха гледката. Бум тряс бам, нова година - нов късмет - нова любов - нов бар - нов календар - нови дрехи - нови обувки - нов мустак - нова коламаска.
Ти как си? Онзи ден зяпах снимката ти. Още си хубав и пак пишат за теб. Света се занимава с теб. Или не света, а Европа.
Европа моя, моя малка нежна Европа, Франк с червените обувки в трамвая, Педро с малките ръце в бара, палмата на Соня подпряна на бюрото, обувките на Елина подритнати в спалнята, Мюлер който лежи до леглото и ти.. непрекъснато втъкнат в тик так daily циферблата на времето.
Втъкнат? Такава дума има ли въобще?
Лети време лети. Аз съм спокойна. И те обичам.