вторник, 23 август 2011 г.

21.22.23.

Проспунахме деня, но после, заедно с моето дълго падане, дойде нощта, изгасихме лампите и легнахме под раираната завивка. Там нощ и цветя. Сенки и чувства. Очите мигат в тъмното, следят въздушните полети на комарите наум, тъжни и цветни.
Сега пак е ден и небето плаче. От чешмата тече вода върху моите ръце и върху твоята чаша, засъхналите линии от това, което си пил, стават мокри и се вият по отпечатъците ти. Изтриват ги в поносим ритъм.
По-далеч там - ъгълът на думите, подбран от теб, за да говорим. Съвършено кадриран. Съвършено подбран. Едно две три четири, столовете, моите крака, ръцете ти, това полукръгово движение на твоето тяло от теб към мен, после концентрацията на всички планети в това което се случва между твоите устни с белег и моите устни без белег. После аз ще стана, ще се придвижа, ще разваля цялото съвършено кадриране, ще смеся цветовете в особено неподходяща комбинация, ще разваля линиите, ще ги направя лоши, истерични, неконкретни кръгове, които се въртят един в друг, трият се и предизвикват ритъм и пищене, ти ще станеш неочаквано, ще върнеш линиите и ще гледаш осъдително отстрани лошата картина на моето падане. Ще падам с часове. Ще падам с дни. Ще падам с години.
И когато най-после падна, ще се придвижа пълзейки до това легло, ще се завия под раираната материя и ще стоя така, със затворени очи, под всичките комари и техните въздушни полети
тъжни и цветни.

сряда, 3 август 2011 г.

унтайтълт 2:31

Нощем, след като се прибирам след записи за еди кои си липсващи звукови части от новия филм, някъде до някоя от непрочетените книги на бюрото, до няколкото бележки с минали важни неща, до пепелника с неизхвърлени фасове и до още несъбудената нощна пеперуда, за която от няколко дни и няколко нощи не е ясно дали е умряла или само спи. Нощем се случват хубави неща. Кисело мляко например. С раздробен вътре банан, понеже няма време за друго. Моята приятелка си има малко нежно студио в тъмния й берлински апартамент. Стаята където спи е и студио. Има си микрофони и няколко инструмента и там, тази вечер, записвахме. Трябва да запишем магия. Във филма, в офф, казвам, се случва магия. И каква магия, ами нещо като пеещо цвете ама не е цвете, а е човек, същата тази продавачка на кроасани, там в офф трябва да я чуем как пее и то е магия, ок. Давай да записваме и тя го прави. В малкото си берлинско студио апартамент тя записва магия. Аз няма какво повече да кажа, зачитам се в книгата на джей зи и внимавам да не се чува шум. Джей зи написал книга моля ти се - на едната страница текстовете на песни, на другата литературен разбор. Йо мада факин бич, дет мийнс also, аха. Не им писна да философстват.
После в нощния автобус кино куфара ми тежи.
Кино куфар кино куфар
колко хубав си ти