четвъртък, 16 февруари 2012 г.

Когато въздухът е син от студ сме отишли в някакъв бар
където можело не само да се пие, а можело и да се танцува.
Аз съм си облякла синята рокля на точки и умирам от студ
теб още те няма
аз не знам още за теб

Пия вино водка бира кола и говоря с най-добрия ти приятел,
относно бъдещето на европейското кино и моя план
да бъда Офелия от машината на Мюлер,
която си прекарва дните с глава в газовата печка.
Той ме гледа с немски поглед
и си тръгва

аз -
вино
водка
бира
кола

Междувременно танцувам и си представям една голяма пералня,
в която могат да се съберат всички мебели -
дивана, леглото, дървените столове, пода
и всичкото да се изпере, всички следи от живот
да бъдат заличени посредством кръгови движения
прах за пране и висока температура

Ти идваш
и танцуваме
после ходим в снега
и се смеем
и е събота или неделя
сезон без име
нощ без дата
как се пише това
не се пише

Четири дена по-късно всички изпити и неизпити бутилки са вече прибрани,
по пода ги няма 5-те неизпушени хартийки оцебе, които летят всеки път,
когато отваряш и затваряш вратата на път за банята или коридора.
Чайникът с водата го няма,
няма ги чашите с отпечатъци от ръце.

Сега на мястото на всичко това има сушилник с четири чифта изпрани чаршафи
и един дървен трън в лявата ми пета.