тайтъл ънноун

Ти+аз никога не е значело нищо особено

Ти+ аз = безсрамно празно

Същото като онова между краката на някоя

тъжна жена

was hast du von mir einem kranken der manchmal

dich ansieht von weit nahem

idiot was weisst du von liebe

Виждам те рано сутрин. Как пресичаш града в безумно състояние, с разкъсана мисъл, с посивели очи, как бродиш като безумец, докато наоколо няма никакви хора и никакъв шум. Как стъпваш, с побеснелите си крака, как гледаш някъде много, много напред. Виждам те как се носиш, как ризата ти е посиняла от студ, как се отразяваш по паветата, осветени от лампите в цвета на самотата - оранжево.

Виждам те късно нощем. С мрачна усмивка да вървиш по празната улица, в една от вече ясните посоки, мрачен, наобиколен от други, усмихнат, изгубен, объркан и ужасно, ужасно красив. С позеленелите си очи, как погледът ти трепти тук там, как говориш, как казваш, как реагираш, опианен, изгубен, фиксиран, събран, отчаян, красив

Кабината свети. Човекът на фара. Човекът в кабината. Обърнат към улицата, прегърбен, с потъмнелите си мокри очи. Как гледа. Как вижда. Как раетата му пожълтяват от слънцето и нощта. Как по лицето му минават мрачни предположения, сини картини за теб, който вървиш, за лицето ти, за цвета на очите, за усмивките, различния капацитет на обхват на ръцете ти, къде са пасвали и къде пасват точно сега, в този миг. Къде стоиш, каква е извивката на сакото ти, колко пъти си навил ръкавите на ризата си, къде се допира твоят лакът, дали те боли, в каква позиция се намира тялото ти, докосваш ли устните си с ръка, мълчиш ли или говориш, кога ще станеш и накъде ще вървиш

Още нощ и тази кабина ще бъде напусната. Една частна кабина, кабина под наем с мокет и стъкла. Ще свети пак, ще се мотаят сенки зад стъклата, ще изглежда и утре така.

Умореният човек на фара. Сърцето му е разбито. Вие му се свят от любов.

Ще се изгуби. Ще се изгубиш. Ще се изгубя. Ще се изгубим.

Толкова тъжно наистина.