Ето идея - ще разпънем чаршафите, ще ги повдигнем и ще влезем отдолу. Ще вземем всичките блестящи звездички, които се зареждат от слънцето, лепим ги по чаршафите и - нощ.
В голямата любовна музика има някакъв нечуван, зверски копнеж. Тя е виновна за всичко. Твърде вероятно е само аз да я чувам любовна - от онова електро - накълцано на парчета, прекъсващо и с високи тонове.
Толкова ми писна.
ДЕН
ДЕН
ДЕН
ЗЕЛЕН
Ебаси навалицата от липси.
Хайде, ще ти пусна бележка по потока на мисълта, а пък ти, ако наистина си мой - ще чуеш. Да наредим звездичките по чаршафите, да си направим нощ и да си мълчим, искаш ли?
Ще пием водка и ще бъдем двама нихилисти декаденти - ти ще си пишеш текстовете, аз ще си реша косата, ще се науча да закусвам, никога повече няма да пуша и ще те обичам цял живот, съгласен?