Мамо,

направих роклята по друг начин. Вместо да поря страничния шев и там да зашия ширит, аз разпорих този на гърба, махнах ципа и видях, че роклята е била поправяна и преди, някой я е свивал веднъж, отзад на гърба. Махнах ципа и на негово място заших малки парченца, под формата на полу-кръгчета, които, закрепени към черната дантела, стават кръгчета, като при обувките. Извадих връзките от старите си гуменки адидас, много запазени връзки, съвсем черни и само с леки деформации на формата тук там, та извадих ги и ги промуших бавно през всичките кръгчета - полу-кръгчета и така, на гърба на черната дантелена рокля се получиха кръстосани линии, така че, когато я облечеш, се създава впечатлението, че някой ти е връзвал с часове връзките, което, съчетано с една такава черна, независима рокля, създава някакъв безобразен, необясним парадокс, такъв, какъвто по принцип жените носят в себе си от своето раждане. Кой би могъл да бъде роден с дупка, с празнина вътре в себе си, а да бъде едновременно съвсем цялостен и завършен, да не му липсва нищо. Ето така и роклята. Роклята на Хеда Габлер. Жената с револверите, мамо. Тя се стреля в главата, а някой й е помогнал да си облече роклята.

Какъв прелестен парадокс.