with 'D' you can say 'dear'

утре той си тръгва.

няколко цигари и малко

средностатистическа тъга

от тази, която домакините изпитват

когато четат някой мил роман

утре той си тръгва

няколко цигари и може би дори

вино след това

от онова, което се пие по сватбите

евтино и в голямо количество

горчиво

и с бял етикет

dialogue of the year

she: - I feel like a cat!

he: (pause) - Ok.

Мамо,

направих роклята по друг начин. Вместо да поря страничния шев и там да зашия ширит, аз разпорих този на гърба, махнах ципа и видях, че роклята е била поправяна и преди, някой я е свивал веднъж, отзад на гърба. Махнах ципа и на негово място заших малки парченца, под формата на полу-кръгчета, които, закрепени към черната дантела, стават кръгчета, като при обувките. Извадих връзките от старите си гуменки адидас, много запазени връзки, съвсем черни и само с леки деформации на формата тук там, та извадих ги и ги промуших бавно през всичките кръгчета - полу-кръгчета и така, на гърба на черната дантелена рокля се получиха кръстосани линии, така че, когато я облечеш, се създава впечатлението, че някой ти е връзвал с часове връзките, което, съчетано с една такава черна, независима рокля, създава някакъв безобразен, необясним парадокс, такъв, какъвто по принцип жените носят в себе си от своето раждане. Кой би могъл да бъде роден с дупка, с празнина вътре в себе си, а да бъде едновременно съвсем цялостен и завършен, да не му липсва нищо. Ето така и роклята. Роклята на Хеда Габлер. Жената с револверите, мамо. Тя се стреля в главата, а някой й е помогнал да си облече роклята.

Какъв прелестен парадокс.

21.22.23.

Проспунахме деня, но после, заедно с моето дълго падане, дойде нощта, изгасихме лампите и легнахме под раираната завивка. Там нощ и цветя. Сенки и чувства. Очите мигат в тъмното, следят въздушните полети на комарите наум, тъжни и цветни.

Сега пак е ден и небето плаче. От чешмата тече вода върху моите ръце и върху твоята чаша, засъхналите линии от това, което си пил, стават мокри и се вият по отпечатъците ти. Изтриват ги в поносим ритъм.

По-далеч там - ъгълът на думите, подбран от теб, за да говорим. Съвършено кадриран. Съвършено подбран. Едно две три четири, столовете, моите крака, ръцете ти, това полукръгово движение на твоето тяло от теб към мен, после концентрацията на всички планети в това което се случва между твоите устни с белег и моите устни без белег. После аз ще стана, ще се придвижа, ще разваля цялото съвършено кадриране, ще смеся цветовете в особено неподходяща комбинация, ще разваля линиите, ще ги направя лоши, истерични, неконкретни кръгове, които се въртят един в друг, трият се и предизвикват ритъм и пищене, ти ще станеш неочаквано, ще върнеш линиите и ще гледаш осъдително отстрани лошата картина на моето падане. Ще падам с часове. Ще падам с дни. Ще падам с години.

И когато най-после падна, ще се придвижа пълзейки до това легло, ще се завия под раираната материя и ще стоя така, със затворени очи, под всичките комари и техните въздушни полети

тъжни и цветни.

унтайтълт 2:31

Нощем, след като се прибирам след записи за еди кои си липсващи звукови части от новия филм, някъде до някоя от непрочетените книги на бюрото, до няколкото бележки с минали важни неща, до пепелника с неизхвърлени фасове и до още несъбудената нощна пеперуда, за която от няколко дни и няколко нощи не е ясно дали е умряла или само спи. Нощем се случват хубави неща. Кисело мляко например. С раздробен вътре банан, понеже няма време за друго. Моята приятелка си има малко нежно студио в тъмния й берлински апартамент. Стаята където спи е и студио. Има си микрофони и няколко инструмента и там, тази вечер, записвахме. Трябва да запишем магия. Във филма, в офф, казвам, се случва магия. И каква магия, ами нещо като пеещо цвете ама не е цвете, а е човек, същата тази продавачка на кроасани, там в офф трябва да я чуем как пее и то е магия, ок. Давай да записваме и тя го прави. В малкото си берлинско студио апартамент тя записва магия. Аз няма какво повече да кажа, зачитам се в книгата на джей зи и внимавам да не се чува шум. Джей зи написал книга моля ти се - на едната страница текстовете на песни, на другата литературен разбор. Йо мада факин бич, дет мийнс also, аха. Не им писна да философстват.

После в нощния автобус кино куфара ми тежи.

Кино куфар кино куфар

колко хубав си ти

закъснели доклади

Италианското виното от 2 евро се е развалило

и има вкус на български лакочистител без ацетон

Розите са прецъфтели

По вътрешните дворове има колела

Моята малка високотаванеста хралупа с един прозорец и аз

под звуците на Раз Охара и берлински дъжд

Бяло простряно пране

уж е лято

В хладилника 3 ролки 16 милиметров филмов материал,

250 аса дневна светлина в очакване на моите картини

как да ти кажа.

самотно съвършено щастие

общо взето

Аз

насред всичките био-майки

Аз

с трицоловата ми анти био спирала

Аз

филмовото лайно

Аз

противникът на всички форми

Аз

неискащата деца

Аз

която спи с жени

Аз

пушачката

Аз

За мен ли да говоря

Аз кой

Аз

Кой е това?

Денят на мелодраматичното кино

Косата ти мокра

Ризата ти синя

Приличаш на моряк

липсват ти само татоировките

но аз мога и да си ги представя

Сини и мокри

Дълбоко в кожата на ръцете ти

/както и на някои други места/

Short Love Poem 1

Твоята приятелка совата.

Един добър кадър на тъга.

Записки по една сутрин

- Как започна всичко, помните ли?

- Да, всичко започна с едно шише.

- И после?

- После тихо.

- Вие казахте ли нещо?

- Да, не едно.

- И после ръцете. Близо и бавно

- И после?

- После вятъра.

- И вестниците по земята.

- Шумят.

- Като музика.

- Но само ние ги чуваме така.

- И как продължава всичко?

- Всичко не продължава. То спира. То чака. То спи.

Вие тръгнахте и светът се превърна в спяща, пияна каляска. Хората спряха да бъдат хора и станаха сенки, които се търкалят пропорционално на тротоарите, в посоката на вятъра и обратно на посоката на дъжда. На дъжда и после на трамваите.

Какво съм правила аз след това, следи по дрехите и по обувките, какво съм правила аз след това и какво сте правили Вие, къде сте били - аз - по трамваите, по седалките, а Вие? В леглото ли сте били? Или в банята? Къде, на земята? Погледнахте ли се в огледалото? Какво видяхте?

При всеки случай докато вървим, ръката ще стои на устните. Моята или вашата, това е без значение. Ръката ще стои на устните и ще предполага. Ще предполага какво предстои.

Вие Вие Вие.

и аз.

Картини без фокус. Картини на минимално приближаване и после отдалечаване. Вие. И зелените Ви очи. И после звук. Търкалящи се боклуци по посоката на вятъра и по тревата. Звучат като музика, в един вътрешен двор, някъде зад улиците, двама голи. Търкалят се по стената, раняват си лактите, не боли. Това през нощта. После бавно, докато ръката се движи от долу нагоре, нощта ще се смени с ден. Сутрин. Колите, хората, трамваите, дрехите на рае. И там ще спре. Няма да продължи.

Ще спре. Ще заспи.

Любовно писмо. Януари

Мили мой,

къде отидоха розите?

Мили мой,

ти забрави за мен.

Понякога още сънувам как те виждам, от дъното на улицата на нашите срещи, как вървиш, със синьото си палто и отдалеч ми се смееш, смееш се и после се губиш. Мисля за улицата, "там, където се срещат всички самотници", нали така го бяхме написали някога, мисля за нея, за теб, за синкавите ти отражения, за краищата на твоите дрехи.

Мили мой, къде отидоха розите

Не спят

Не сънуват

Тъгувам

Любовно писмо до И.

В този блог не пишем удивителни. Ако пишехме, след теб щях да напиша една огромна. Да съсипе реда. Удивителна гръбнак, кост, мост, лост, шлост, щука.

Удивителна гъзарка.

Да се удивлява.

И да гъзарее.