петък, 11 септември 2009 г.

Защо пък да не се състезаваме по всичко, а? Голяма веселба. Състезание по приятели във фейсбук, по постове в туитър, по изслушана музика в ласт.фм. По кой по-пръв ще има този или онзи албум, по изкачени върхове, по посетени градове, по присъствия на партита и концерти, по изпити кафета, по състояния от изпития алкохол, защо не, защо? Голяма веселба, нали?
Току що бях в пикадили и се изненадах колко много неща може да си купи човек за 2лв. Преди това бях на телефонната палата, сектор вип, после на рожден ден с хора вип и се замислих, кога точно го докарахме до това - голямата съсухрена свръх вип самота. Там на първото събитие имаше мъже в костюми и пушеха пури. Имаше и дами с ефектни рокли и смешни обувки, целите в златни панделки и с най-различни разцветки на есенен руж по бузите. От випа до випа. После жена, дете, корем, боя за коса и смърт.
Аз не намерих мъж. Но си купих билет.
Бял билет
със синя черта
и едно име
написано с най-хубавия шрифт на света
Иначе да, да се състезаваме. И ми липсваш. И те мисля. И три дена подред /в твоя чест/ ще спя без одеало. Така, и на мен да ми е студено и да бъдем в някакъв международен, звезден, снежен синхрон.