selbstbildnis am ende oktober

Какво се крие зад краката?
Зад краката се крие една спирка
Спирка с покрив и пейка
Можеш да пушиш
да пиеш
да мислиш
да чукаш
но не можеш да я вземеш със себе си
вкъщи
понеже е обща
стои винаги и чака
да дойде следващия и да чака
и докато той чака
да стои с нея
и двамата да чакат
той да пуши
да пие
да мисли
да чука
тя да го гледа
как чака
и като дойде времето
тя да остане сама и пак да чака
да чака да дойде следващия
който ще чака
и да пуши
да пие
да мисли
да чука
тя да го гледа
и като дойде времето
той да тръгне
тя да чака
с покрив и пейка да чака
да дойде следващия
който ще чака

късна бележка по спомени и курви

Каква беда - да изтриеш един невидян грим. Намазал си го напразно. Рисувал си, а не е имало кой да постои отпред и да го погледа.
Ти помниш ли като се къпахме в морето. Помниш ли. Написа ми бележка и се стопи, с мокра и солена коса. Никаква милост към запетаите - курвите в семейство препинателни знаци. Курвите - от легло на легло. И във всяко легло страст и любов. Ти помниш ли като се къпахме в морето. Беше април, или май, или юни. Помниш ли. Отивам да разбия плота в кухнята, симпатичния му ежедневен натюрморт от чаша за вино и вино. По земята се търкалят хартийки и кажи сега, каква по-голяма наглост от това да почнеш един текст и да мотаеш наоколо без да казваш това, заради което изобщо си почнал. Аз защо почнах? А ти? Ти защо почна - хрип хрип хрип по хартийката с плюс и чертичка и после морето и зелените шушулчести животинки, които поради силната извечна нужда от щампи на кадри, светеха. Те светеха, аз светех, ти светеше ли не помня вече, обаче всичко друго светеше и лампите по плажа светеха и заведенията светеха и колите и блоковете и пътищата и даже мъртвите и те светеха. Под формата на звезди над главите ни.

по М.

Гледаш порно
четеш Мюлер
мълчиш
слава богу в сутрините все още
спиш
после имаш камера
два три кадъра на есента -
нали си отива -
сега е ценна
утре сигурно ще е зима
няма да има никой по улиците
теб също няма да те има
не и по тези улици, нали си отиваш
така че тичай
тичай с фаса в устата
тичай сега
може би след час два ще е зима
вземи си камерата -
такива мигове като днешния
по принцип е хубавко да се снимат
после вкъщи -
под лупа
сърцето тупти
сърцето реве
сърцето е обширно гробище
или тъп мускул
ще го помислиш
и ще заспиш
утре може да се самоубиеш,
въпреки че едва ли
по новините разправят
колко града се наводнили
колко хора умрели от глад
как било криза
и никой не купувал от магазините
но какво те засяга
нали си имаш червени пердета
и някаква малка скришна любов
лягай да спиш сега
тихо и кротко
утре пак ще е ден
утре пак ще е нощ

чувството

Първо го порязахме
и започна да капе
кап кап кап
по пода и по дрехите и по очите
после го пристегнахме
първо с кърпичка,
после с ластичка,
накрая под камъка
затиснахме го
и спря.

Той ще се влюби в нея
deutsch deutsch
първо ще й види музиката
после снимката
после парчето
това, което аз пуснах
той ще го види
и ще се влюби в нея
заедно със снимката
музиката
и парчето
това парче,
което
аз - deutsch deutsch
пуснах

Аз ли не знам, аз ли.
Аз ли не знам
аз ли
не знам
аз ли
или
знам
аз
ли
или
не
знам
аз
знам
или
аз ли
не знам
аз ли
Аз ли не знам
Аз ли не знам, аз ли.

Актьорът го няма
имал снимки и не дошъл
телефонът - изключен
гласова поща: добър ден аз съм
моля оставете съобщение
камерите включени,
звукът работи,
ти къде си?
грим
прическа
режисура
всички стоят
чакат
и докато те чакат
актьорът е в амстердам
или в рим
или в токио
някъде близо до някоя сива река
и докато всички го чакат
той мълчи там и мисли
за някакви свои неща

last post

господ
запетая
Евреинът
дал твърде много на еврейката
и сега
еврейката
се чуди
самота ли е или е чудо
че
да го еба господ
запетая
Евреинът
не дал толкова
колкото да стига с този
точно този
който
тя
запетая
Еврейката
избрала да бъде
да го еба
зaвинаги

искаш ли да излезем днес?

В контекста има няколко подробности - четох разни списания, довърших една книга, висях около телефона, общо взето стоях си вкъщи, размествах посоките на праха по мебелите и из въздуха, изнервих паяците, пощадих три комара и докато висях пред пералнята и чаках да свърши, за да помириша течността от респектиращата нова туба омекотител в действие, видях календара на стената и датата, която се оказва не толкова далеч и понеже от видеото пак се убедих, че ти си истински представител на твоята зодия, за която разправят, че била вещоманска и by the way ти личи вещоманството по онлайн компютъро-активния свят на разни профили, барове и прелестни снимки за специалния гуугъл, та реших да те попитам, представяйки си съвършения читател, дали пък по случайност не мислиш за мен и не ти се въртят разни мисли, около водката, виното, петък вечер и заглавието на публикацията?

1:54 post

Дан дан - дум тайм!
Чух албумa на Ian Simmonds и толкова се развълнувах, че си изпуших всичките цигари и сега не мога да заспя.
Навън - някаква зверска луна. Учудващо е, че всички наоколо спят. Дори е мръснишко, че спят. Загледах се в прозорчето на работниците до вкъщи - и те спят. Утре ще си сложа тази музика в ушите и на излизане, преди да ме загледат те - ще ги загледам аз. Дали е тъпо? Според мен и те знаят, че ги гледам зад пердето как боядисват. Хм /усмивка/. Дан дан - дум тайм. Работници и acid jazz - по-доброто начало на порното, в което се е превърнал денят ми откакто любовта стоя с гръб и прееба целия красив филм. А сега - внимание - МЕТАФОРА ЗА ЛЮБОВТА И ЛУНАТА : качествената любов е като луната - една обла, нищо неизпитваща маса плътност на 384 хиляди километра от теб, но когато и откъдето да я погледнеш - винаги те гледа в очите, като че ли прекарва цялото си време в това да те следи.
Яка луна, яка любов, Herr Simmonds, изключвайте вече оркестъра, bitte
сега е време за сън.

Франсе, не ти разбирам акцента,
но да
и аз се учудвам
и да
сингъл съм
и пия сама на раираната покривчица
на милия ви раиран френски центърец
и съм дошла сама
и ще си тръгна сама
и не, не искам екстази
мерси
само на излизане
ако може
ще я снимам онази двойница
със счупения кръст
и липсата на сърце
да бе, ясно,
гола е,
но пък е гола на витрината на D&G
нали
има някаква разлика
А сега
айде Берлин,
време ни е вече

Аз
моята бенка
клъцнатия бретон
часът - от 12 и 19 на 20
края на лаптопа
претъпкания пепелник
мигащия телефон
ангела на Вендерс на екрана
тестето снимки по стената
и онова скритото в шкафа
забравената цигара на пода
запалената нова
стълбите във входа
черните петънца от обувки на пътници
и котето в двора
очите му
самотни
часовете които минаха
предстоящите други
трака в ай тюнса
минута и 38 до другия
и другия
който следва
капките дъжд
шумоленето без дъжд
липсата на дъжд
и липсата на друго
листата
по едно на всеки две секунди
засилват се
въртул въртул към земята
и хръц хръц
обувките по гръбнака
малък гръбнак,
жилест гръбнак
гръбнак с изписани пътища
пътища пътища
обувки обувки
очички очички
самотни самотни
стоп в това за секунда
една секунда
и излетя

Добър ден
ето моето cv
бих искала да бъда модел
на всички студенти специалност глина
ще лежа върху метално легло
и имам право на хавлия
приемам го
и без да мърдам
дали може
един след друг
с парчета глина
първо бавно
после бързо
дали може
върху метално легло
без хавлия
един след друг
дълбоко
и с парчета глина