& Тhen - Тhe Night Catch /thanks to Mr von Oswald/

Самотата е преодолима.
Аз съм толкова огромно чудовище, че мога да самозапълня дупката, в която по принцип трябва да стоиш ти.
Аз не работя в офис. Не мечтая да работя в офис. Ако искам ще си изключа телефона и повече никога няма да го включа. Ако искам ще го хвърля в морето. Ако искам три дни няма да стана от леглото. Ако искам ще изляза гола по улицата. Ако искам ще замина. Ако искам няма да замина. Всичко е условно. Както аз го наредя. Свободата е самотно занимание. Ти за какво си ми? Да ме прегръщаш сутрин? Ако искам ще те сънувам, ако искам ще се друсам и ще те халюцинирам. Ако искам ще мечтая за теб. Ще си стрижа косата. Ще си режа вените. Но това си е мое. Аз си го правя. Ти нямаш нищо общо. Ти си живееш. Имаш си график. Аз ти го знам наизуст. В него няма място. Но и в моя няма. Аз съм много заета да си правя прически и да си режа роклите и да си ги стеснявам и удължавам, заета съм с котката, имаме си работа с нея, заети сме да разхвърляме къщата и да слушаме Mr von Oswald на седем рипийта в 1:04 когато ти спиш. Сори, че спиш. Аз не спя. Утре нямам никаква работа. И да изчезна на никой няма да му пука. А и аз изчезвам. Никой не ме знае къде ходя. Бях във франкфурт. И в Берлин бях. И на Марс ходих. Навсякъде е хубаво. И все е без теб.
Колкото до косата и вените - няма да ги режа никога повече
Твърде много си ги харесвам просто

The Daily Match

А сега - да сгънем хавлиите и да ги приберем. Мирише на прах за пране. Нов ариел, нов късмет.
Слънце, слънце, слънце - дъжддъжддъжд.
Започнах най-умишлено да пропускам цялата първа половина на деня. Това, което става между изгряването на слънцето и три часа не ме интересува. А и котката - не знам как го измисли това - идва и се свива на очите ми и ми пази тъмно докато сънувам. И колкото по-налудничаво изолирана ставам аз - толкова повече тя се грижи за света ми и ме обича. Понякога си мисля, че скоро ще си сменим ролите и един ден ще я видя облечена в моята лилава рокля капаска, която си купих уж за някакво събитие, а всъщност с нея спя, та ще я видя облечена, да отваря хладилника, да си прави кафе, докато аз съм свита на топка косми върху леглото и чакам да ми даде Китис сърчицето с необходимите за деня витамини и да ме погали по корема.
Многоуважаемият смисъл на живота се крие от мен. По няколко пъти в седмицата една гримьорка губи 40 минути за да премахне сенките под очите ми, друга, за да ми капе визин и да се опита да "премахне временно" дълбокото мътно в погледа ми. /На героините в сериал не им отива да са изгубени, нали така? Особено на тъпите. Те са за да разсмиват. Изгубеността е приоритет на главната героиня - задушена от лак за коса и съвършено изпипан грим - безобразно загубена в любовта към брат си, без да знае , че й е брат./
Та първо грима. После заставаме пред красивите, красивите черни камери, говорим предварително написания текст, съпреживявайки по най-буквален начин веригата казвам това-защото изпитвам това и онова- и - в крайна сметка - извършвам това и това и край. Без много загадки. После вкъщи. Моята широкотаванеста черупка на охлюв.
После се чудя защо става това с честотите. Как да си на моята. По твоята музика, по моята - така наречения нездравословен и опасен за здравето шум в сърцето.
Пералнята спря. Да извадим чаршафите. Първо ще сгънем хавлиите и после ще прострем на тяхно място чаршафите. Виното се е изпрало. Алелуя сега. Малките битови радости на живота.

Съботни истории

Някога бих отишла с три рокли, една върху друга, сега изобщо не бих отишла. Или бих си сложила високи черни чорапи, широкия панталон и елфското яке със зелената качулка.
Сетих се за преди. Онова време, в което идеята беше как по-пълноценно да си изгубиш времето, сред възможно най-много хора и стимуланти. Тръгнахме. С кола. Аз бях as usual сам сама, а той се грижеше за палатката и всички необходими неща. Аз бях момиче, говорехме си за музика, имаше огън, питиета, разни млади мили усмихнати хора и сега си спомням какво съм изпитвала, сега го разбирам - чувството, че някой се грижи за теб и е с теб или по-скоро ти си с него. Ти си малкото украшение на големия батко с белите смешни гуменки и понеже условието е такова той спира да бъде смешен и на фона на гората изглежда истиснки мъж, някой който те закриля. На сутринта зелени очи и плаж и пак това усещане - аз - малкото момиченце, той - големия батко.
Снощи сънувах В. Решил да се върне при мен. Сигурно защото с нея си говорехме вчера и ми е останало в главата. Та той решил да се върне и идва и ме гледа и на мен ми се връща чувството за вина, в което непрекъснато бях докато живота ми течеше под статута "нечия приятелка". Той решил да се върне. В моя кадър сън обаче веднага се появява сегашната му приятелка - ужасно красива и плачеща, аз я хващам за лицето и й казвам култовата реплика - мила моя, защо става така, че когато аз съм щастлива ти си нещастна? Хахаха. Супер тъпотия. Повече никога, НИКОГА няма да гледам американски филми за любов в три през нощта. Промиват мозъка.
После сънувам, че карам маздата на баща ми, от всички скали по пътя стърчат кораби, а до мен се вози красива жена на 45, с червена рокля и тъмни крака, силно влюбена в мен, защото съм героиня от филм тип "Бързи и яростни" или както е там - карам с триста, без изобщо да държа волан или да натискам педали.
Но всичко тръгна от днес, видях инфото за горското парти, и се замислих, че някога бих отишла с три рокли една върху друга, а сега изобщо не бих отишла.

Има я и тази гледна точка.
http://www.youtube.com/watch?v=B5clBfEEiSw
В 5 и 14, малко преди да тръгна такива неща ми се въртят в главата.
Това с доказването е опасно начинание. И в крайна сметка за какво. Който вижда, вижда. И не се коментира. Който не вижда - да си избере друго за гледане.
Голям свят.
Пълен със самолети.

am ende der nacht/denken/nach/alles

ах този Майлс Дейвис
ту-ту-ру-ту
lonely fire
sinking everything
всичко се изгуби
всичко някога
все пак ще предстои

спомен за първия и последен човек, който някога е бил истински влюбен в мен

Искаше да пием вино в странни часове, възхищаваше се на къщата ми и се смееше от сърце, че в леглото ми има голямо парче дърво и рокли. Харесваше Данте и често питаше за котката. Чувахме се всеки ден, приказвахме си за всичко. Казваше ми, че съм толкова умна, че мога всичко. Намираше ме по-красива от всичките красиви жени на света. Няколко пъти ми казваше, че иска да се оженим и че разбира това, че жена като мен не би могла да бъде само негова. Един ден прописа поезия и изчезна. Понякога дълбоко тъжа за него.

Препоръки за следващите сънища/случки/неща

Правило номер едно /як болд/:
Никога, ама никога не бива да те гледм острани. Не си ли тук, не съществуваш. И изобщо не ме интересува това с ръцете. Дръж ги където си искаш.
Правило номер две:
Преди сънуване не се пие. На човек му лъсват комплексите в съня. Как иначе ще те сънувам, че си дърпаш ръката. Комплекси от реалността. Понеже гледах и сега се чувствам виновна и ненормална. Все едно друг не би го направил ебаси.
Правило номер три:
Теб те зарязвам категорично и само сънища. Може отвреме на време да чета. Не, и това не, понеже е толкова вълнуващо и уникално, че после се побърквам.
Правило номер четири:
Събота сутрин с ръцете е велико. На връшане - никога музика - обърква.
Мисля си. Или аз тотално съм изгърмяла или света нещо се е бъгнал. Не разбирам. Наистина не разбирам.
everything fits in this world but people
филмът е тъп
но в това наистина има нещо вярно.

диалог с татко

защо не гледаш телевизия тате
слушам музика тате
и какво й слушаш на тази музика тате
ами душата тате
чакай да ти дам майка ти.

Музика Част 9: Още една тиха музика

Пак notitle.bg
Music for Sundays with someone special
Но и без someone special е достатъчно специална.
http://dot.cult.bg/notitle/wp/?p=3326
Enjoy.

Следобед

Тиха музика и безсмислени сънища. Стоим в двора на първото ми училище, аз нося жълта блуза и ти ми задаваш глупавия въпрос. Правя толкова дълга пауза, че се събуждам. Котката се е облегнала на мен. Съчувства.
Заспивам пак. Стоим в зала. Университет. Цяла банда сме - твои приятели, не мои. Каниш ме да ходим заедно в неделя. Топло ми е, събличам си жълтата блуза. Лекторката ме пита защо говоря, не чувам и питам колегите, седнете напред, казва тя, за нищо на света, казвам аз, ти се усмихваш. И така. Правим се на разсеяни. Ти ми четеш тетрадката - вътре - берлински стихове за теб. Срам ме е. Държиш си ръката толкова близо, че аз я хващам. В същия момент съжалявам. Ти я дърпаш. Аз се разпадам. Топло ми е, обичам те, но честно, не мога повече. До гуша ми дойде. Котката - облегната - съчувства.
Ставам. Пак лягам. Мотая се. Разхождам се. Хората ме гледат. Защо? Очите ми. Какво да правя? Омръзна ми. И самолетите не ми се гледат, знам, че и там ще е същото. И накъде тогава.. в тихата музика. В безсмислените сънища. Усмихваш ми се поне. И си хубав.

И докато мигам усещам, че няма
НЯМА
няма да го бъде това.
Тихо сега. Фатална нощ.
Ясно е
Още един ден.
Ще потопим всичко
Ще залеем всичко
(и по-скоро аз)
Дан-Дан-Дан!
Мръсна фаталистка, я се стегни, как ще те хареса такава!
Пука ми на мен.
едно две три пет шест седем питиета отгоре и няма значение.
ком даун нау
И цигарата дими
И всичко се е срутило
сори
много много отдавна се е срутило
малки остатъчни трусове
когато всички знаят че е вече отдавна отминало
дали ще се срути парче от стената
ИЛИ ЦЯЛАТА СТЕНА
няма никакво значение.
Love comes easy
Love goes hard

една история

Трябваше ми речника, който си купих от Берлин. На буквата Е два листа не се отлепват, опитвам пак - между тях - един мак. Пътувам от Lichterfelde West към Potsdamer Platz, някъде посредата, на една спирка, точно когато вратите се затварят виждам макове на достъпно място. Пътувам до следващата спирка, чакам S бана в обратна посока, идва, качвам се, слизам на спирката, достигам мака. Човекът, който обявява отварянето и затварянето на вратите на влака ме вижда. Не бива да стъпвате зад оградата, забранено е. Обяснявам му, че там, откъдето съм аз, има едно същество, което отдавна не е виждало мак на живо и аз трябва да му занеса. Добре казва, но да знаете, че е забранено.
Макът е с променен цвят. От червен е станал тъмно червен. Ако го оставя в речника, някъде между Е-Л-Е и Е-Л-И никога няма да мога да видя думите.

ЕЛЕКТРИЧЕСТВО - ЕЛЕГИЯ - ЕЛЕЧЕ
ЕЛИКСИР - ЕЛИМИНИРАМ - ЕЛИТ - ЕЛИТАРЕН

Онази точно не ми трябва
и бездруго я знам
edelhirsch.
мила дума.

Sonntag wenn es immer regnet

Интересно, но тъгите винаги завършват в неделя с музика и изолация.
Трябва или да премахнем петък
или да заживеем заедно
Ето я -
поредната предварително изгубена кауза

Müller/Преводи част 2

***

НЕ МЕ ПИПАЙ
в часа когато сърцето умира

Müller/Преводи част 1

***

Винаги ще бъдеш тук
до мен
Казваш ти
Винаги ще бъдеш тук
против мен
Една рана
Която смъртта
Заздравява

Поредица Müller/Преводи

Текстовете на Хейнер Мюлер са големи. Имам книгата с поезията му. Малко неща има в превод на български. 4 или 5 стихотворения. Аз толкова съм откривала. В няколко части ще могат да се прочетат преводи. Мюлер трудно се обръща в български. Но трябва да се опитва. Това са опити. Повтарям - опити. Ако ви се чете Мюлер, четете на немски.
В случай, че някой читател също опитва - мейла на блога е отворен за предложения. Преводите - в части Müller/Преводи.

eroticism

Докато свалям дрехите
ми се иска да свалям да свалям да свалям
докато останат само кости мозък сърце
дробове

Müller

DU BIST GEGANGEN DIE UHREN
schlagen mein Herz Wann kommst du

Ето идея - ще разпънем чаршафите, ще ги повдигнем и ще влезем отдолу. Ще вземем всичките блестящи звездички, които се зареждат от слънцето, лепим ги по чаршафите и - нощ.
В голямата любовна музика има някакъв нечуван, зверски копнеж. Тя е виновна за всичко. Твърде вероятно е само аз да я чувам любовна - от онова електро - накълцано на парчета, прекъсващо и с високи тонове.
Толкова ми писна.
ДЕН
ДЕН
ДЕН
ЗЕЛЕН
Ебаси навалицата от липси.
Хайде, ще ти пусна бележка по потока на мисълта, а пък ти, ако наистина си мой - ще чуеш. Да наредим звездичките по чаршафите, да си направим нощ и да си мълчим, искаш ли?
Ще пием водка и ще бъдем двама нихилисти декаденти - ти ще си пишеш текстовете, аз ще си реша косата, ще се науча да закусвам, никога повече няма да пуша и ще те обичам цял живот, съгласен?

Малка бяла бележка за врата

Знаеш ли как се лекува сърцето?
С любовна музика и кокаин.
С вятър в стаята. С дъжд по бялата маса отвън. С алкохол в неподходящи чаши. С мокра коса по белите чаршафи. С прегръщане. Или стоене - извънредно стоене, в сега, никога няма да се повтори, знаеш го, и стоиш.
2 и 37. Голяма драма.
Обикновеният шит се превръща в необикновена поезия.
Как? - В два по улиците с онова парче. Голяма драма.
Къде си, къде си, къде си, къде? Не измислиха ли gprs на сърцата? Нали телефоните всичко могат вече. Представям си как целия град става в диаграми от стъпки - щрак! щрак! щрак! - сини, сиви, оранжеви и зелени. Твоите - червени. Заради Т-шърта или кръвта или все едно, така, без причина червени.
Искам да е само този път, само сега, само в 2. Само сега е два, другите да си измислят друг час. В два часа през нощта, таксита и лампи препускат, а аз те гоня по улиците на фона на любовно техно и парчета от тротоар.
Ето в такива моменти ми се иска да вия и да ритам и да плача. Искам да е само сега, единствено, голямо, извънредно. Толкова ли е много това? Много е. Много. В главата е като деца на въртележка. В реалността е като обща супа. Зеленчуци плуват без посока. Кошмарна разлика, нали?
Е кажи тогава, как да излекуваме сърцето?
Кокаин и любовна музика
Това ли е?
Любовна музика и кокаин -
утре сутрин - нова бръчка на лицето.
По-любовна от другите.

Kein Wind vom Meer
Warten auf nichts.
Авторката изчезна
Къде?
ИЗЧЕЗНА.

Музика Част 8: Тиха музика

Част Осем лекува в горещината.
Нещо съвсем тихо - подхожда
и на тъмно, и на светло.
Enjoy.
http://www.myspace.com/random666industries

Тате, имам да ти кажа нещо много важно.
Напоследък мисля за кадифената торбичка под леглото, още ли е там? Замислила съм се за така наречения крепящ смисъл също. Кой е той? Аз те питах, тате, ти не можа да го кажеш. Всеки, казваш ти, сам намира и знае своя крепящ смисъл.
Analysieren Sie bitte die folgende Situation:
дъщеря пита баща си за торбичката под леглото. За какво ти е тате, филм ли ще снимаш?
Не, тате. Искам да си отстрелям главата.
Ирония казва тя, чувство за хумор.
Тате, искам да си отстрелям главата, но едновременно с това ми е много мъчно да го направя, нали си ме възпитал борец
борба борба борба
напред напред напред
Назад не може ли? Назад.
На улица Рилска.
Тополата пускаше мъхчета
и ядяхме череши и сливи.

Страшни статистики

Днес едно момче ме зяпа на курса по немски. Мило момче. Прииска ми се да посегна и да му забия химикал в окото. Фантазирах как. Просто с едно движение - хак.
Гледах другите. Дълбоки ръбове. Темата е "да мечтаеш живота или да живееш мечтата". Започва дискусия - всички - "Човек трябва да има цели, да работи за тях, може, може казват да се живее мечтата. Учителката пита мен. Казвам, че мечтата е мечта докато я мечтаеш, случи ли се става поредната част ежедневие, която ненавиждаш. Насреща стои едно момиче. Не е съгласна. Започва да спори. Не й достига немския и започва на български. Малко момиченце, това е курс по немски, на никой не му пука какво говориш, просто говори.
ÜBEN ÜBEN ÜBEN!
Учителката я прекъсва. Изобщо не е позволено да се говори на български. Е. Казва тя. В крайна сметка как определяте себе си, като скептици или като оптимисти. Малката дама насочва пръстче към мен - тя е скептик. В 16 годишните й очи ври някаква искра на пълно отрицание, обвинение и ужас. Давайте напред, напред, напред към мечтата! Мечтата чука по два пъти в месеца и после умира от угризения на съвестта, понеже естествено тази мечта някой я е помечтал преди теб, такъв е живота и понеже това е мечтата ти симулираш, че е всичко което някога си искал и така, така се живее, не просто живееш нали, ти ЖИВЕЕШ МЕЧТАТА! Или след края. Бълвал си, бълвал си, пляскат и после в бара - тинтири минтири, а ти симулираш, че това е дълбокия творчески живот - нали все пак това е МЕЧТАТА, не просто живот, А МЕЧТАТА
не може просто да живееш живот, ТИ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ МЕЧТАТА!!
Усещам, че скоро ще ми изгърми бушона. Ужасно.

Музикална статистика (лято 2009) Част 1

Този подкаст например. Идва от notitle.bg. Отнася дълбоки аплаузи.
http://dot.cult.bg/notitle/wp/?p=3220

Кратки статистики

Тази вечер има повече звезди. Липите цъфнаха. Розата умря. Пиша в аз форма. Пуша като тракторист. Когато любовта си отива никога не бива да се мъчиш да пишеш за нея на немски. На български може, ако си вярваш.
Добавих място за последователи. Скоро ще го изтрия.
По пода на целия ми свят е пълно със старомодни счупени фиби.
Започне ли лятото - започва дълбоката необходимост от мрачно, крайно електро.
Да спиш сам три години е отегчително. Да спиш до който и да е е невъзможно. Да спиш до двама различни души, които силно те вълнуват, в рамките на два поредни дни е интересно.
Онзи ден бях навън и беше приказно.
Опипвам си границите. Не като лекар. Опипвам си границите като изнасилвач. Със страст и насилие.
Не мога да намеря любовта, която искам да снимам.
Искам непременно да снимам любовта. Действам като изнасилвач - на същия принцип. Историите трябва да се разглеждат под лупа. Или под лупа или под сърцето. Или в някоя друга част. Очите примерно. Или съвсем друга.

Още 2 статистики:

Неразбирането на една жена може да ти отнеме силите. Със силите изчезва вдъхновението и надеждата. С тях изчезва всичко.
Неразбирането на един мъж може да те накара да помислиш, че е гей. Рано или късно се оказва, че наистина е гей. По един или друг начин.

Цяла вечност е 3 и 55
цяла вечност

Game over

Играх електронна игра на телефона.
"Shoot the Insect" -
летят насекоми и пускат бомби,
ти бягаш от бомбите
и
стреляш по насекомите.
Убих 930 инсекта и се самоубих.
Game over
u
loser

Имам усещане за зима. Точно в този момент. Сякаш парното работи, а навън - студ. От всичките цветя в къщата обичам само едно. Не е ясно какво е. Едното умря и в пръстта му се появи това - от едната страна прилича на морков, от другата на бряст. Плевел е, а аз така го обичам.
Днес видях, че розата е изсъхнала.
СМС.
Аз пътувах, пътувах, пътувах, тя е цъфтяла, цъфтяла, цъфтяла и накрая умряла.
Ако това умре ще е прекалено. Ще се окаже, че няма логика. Да няма логика е страшно. Да си сам е страшно. Да си сам през зимата и да си сам през лятото са две различни неща. И все пак е страшно. Понякога си представям, че утре заминавам, все едно къде, наистина. И бягайки от самотата пътувам към нея. Защо ме ужасява тук и ме вдъхновява там. Спомням си езерото. Имаше надежда. Сега няма. Какво е да се казваш Надежда и да живееш в Дружба. Може би като да те кръстят на френска актриса и да живееш на Поп Грую. Съдбовно. Сигурно.
Страх ме е. Ужасно ме е страх.

Happy B-Day post

Днес моя блог става на една година. Моето пазилище за текстове. Видях го съвсем случайно. Обхвана ме дълбоко умиление и любов. Моя мил дневник, цяла една година запазил, съхранил ми я.
wer schreibt
der bleibt
Честит рожден ден, блог
ако все още не знаеш
ние двамата с теб
май наистина имаме връзка

три и пеТдесет и три докато става и четири

Пак самолетите.
Всяка нощ. Бели или сиви или мокри. Пак сайтовете. Сайтовете за самолети - дата, час, ден, два. Започнала съм да ненавиждам запетаите. Ако може само точка-главна буква-тире-capslock. Или каквото там. Да не е запетая.
В очакване на нищото
вероятно
ще започна
да колекционирам
самолети

Leere Zeit / Müller

Meinen Schatten von gestern
Hat die Sonne verbrannt
In einem müden April

Staub auf den Büchern

In der Nacht
Gehen die Uhren schneller

Kein Wind vom Meer

Warten auf nichts

Понякога ми се иска да си взривя главата, да ми открият тумор, да ме умори преди да го отркият, нещо да отрови кръвта ми, да пререже вените. Но не самоубийство. В България политиците се самоубиват. Рак е по-добре. Или самолетна катастрофа. Истината е, че аз го пожелах. Да се разбие самолета, нали затова и балеринската рокля си облякох и плаках като вълк до онзи икономист, който ми зяпаше краката. И докато всички тъпчат сандвичи с колбас, докато стюардесата показва брошурата-за-безопастност-и-действия-в-случай-на-неочаквана-разхерметизация-на-самолета, тя дъвче дъвка. Дъвче. Дъвка. Тайничко. С някаква малка жалка българска усмивчица. Нещастница. Сякаш не е ясно, че ако това се случи всички ще изгорим, наред с мазната й дъвчица, която поджваква в мазната й усмивчица. После един самолет изчезна над океана. Но не беше моя. Този пътувал за Франция. Изчезнал, така казаха по новините. Не изчезна моя, трябваше да стъпя тук, шибания потен ватман да ми крещи в трамвая, да изтърпя 6 часа пътуване в тъпия рейс до тъпия град, от който преди 10 години избягах, не за да се връщам пак и накрая, накрая на всичко да чуя репликата за задника.
Шибан свят. Шибани хора. Прости въшки. Аз какво правя в това? Сигурно и аз съм същата въшка, но аз никого не харесвам вече, никого не обичам вече, ненавиждам абсолютно всички освен Мюлер
ABER MÜLLER IST TOT
нали така, той не е тук докато "мила моя" говори за задниците и тяхната големина, "мили мой" дори не съществува, а временните му изпълнители или са тъпи възрастни курвари, с особено влечение към задници, или са неясно объркани писачи на любознателни тъпотии или са непознати духачи, или познати духачи, изгубени нещастници, всякакви лайняни мутри, с тъпите си съдбички и в бягството от всичко това е Тя, "Мила моя", любимата, която всъщност, през цялото време гледала задника, каква точно му е големината и преценявала по него миналото.
Не издържам
Сърцето е обширно гробище
Който пише остава
Фрашкано с формули
аз съм офелия
жената с глава в газовата печка
искам да отида на луната
да показвам среден пръст на всички
да крещя
да мълча
да си чета немските книги
по възможност с тумор в главата
или пък изобщо без глава
заедно с Мюлер
на луната

знаете ли за Мичурин? Как умрял Мичурин? Казват, че паднал от една ягода. Паднал от една ягода и умрял.