четвъртък, 26 април 2012 г.

петък, 20 април 2012 г.

komödie 1. Akt

и докато стоя в метрото
облечена в твоята риза

полугола
пияна
с отпечатъци кръв

по устните и краката
В МОЯТА СТРАНА E
ВЕЛИКДЕН


3:50 h

непоносими звуци на нощта
(лилава тъмна грозна)
в далечината някъде минава кола
късо бучене по краищата на самотния таван
таван емигрант
пуст таван
таван, необитаван от никого

в очите на друг
нощта е лилава
магическа
тъмна
нестрашна

гледам се
непоносими звуци на нощта
кола минава някъде в далечината
и таванът плаче даже
пуст таван
таван емигрант
alter ego
плаче

сряда, 4 април 2012 г.

C.L. 2



Имам главобол. Времето тече и го прекарваме заедно.
Лежим в леглото и пътуваме с google до не знам си къде, искаш да стигнем до плажа и да правиш снимки с комбинацията cmd/shift/F4 (или нещо такова). Лежим и пушим. Както пушим така спим. Спим и сънуваме това онова.
Ти. Лицето ти. С контактни лещи и без. От много близо и от по-далеч. Клепачите ти, миглите ти, твоето тяло. Пием вино и танцуваме, търкаляме се по пода и е толкова важно, неотменимо, епическо. Трудно може да се разкаже. Къпем се във ваната, Аня спи. Кракът ми върху рамото ти и една къдрица върху твоето лице. Аз потъвам надолу и плача, заради красивата картина, ти ме гледаш и плачеш, понеже аз плача.
Времето тече и го прекарваме заедно. Ядем чипс и българско сирене с чубрица и оливен оил. На мен ми се танцува, на теб ти се гледат клипове в ю туб. Не мога да гледам, вие ми се свят от виното и ми се струва невълнуващо да ходим в Las Vegas. Как невълнуващо? (лицето ти. малко бебе тигър гледа буболечка на земята и се чуди.)
Времето тече. Танцуваме на някакво парче, на което, според теб, не може да се танцува. Обаче танцуваме. Ти трепериш. Наоколо по земята бутилки и чорапи. Защо трепериш?
Времето тече. Стоим в семинар. Имам главобол. Обичам те.

вторник, 3 април 2012 г.

C.L

Колко жалко.
Няма повече вино
а той ми говори за