Три недели по-късно станало наистина страшно.
И така - да се сборим със света,
да го хванем за ушите и да му натирим муцуната
във всичките червени гадни истини -
безсмисъл, няма смисъл, оглеждам се
наляво, надясно, встрани и нагоре
и няма.
може би само нагоре има малко
там
където
разправят
бил
Бог.
Ела Бог, погали ме с ръката си
и както с ангелите на Вендерс -
да ме изпълни старото чувство на възторг и очакване
каквото беше на улица Рилска
тополите пускаха мъхчета
и не знаехме какво е тъга.
Но не
наоколо, встрани, наляво, надясно
все глухо, тихо, празно
и дали ще стоиш тук
или ще се изместиш
заедно с куфара и другите там няколко неща
на двехиляди километра по-встрани
все е така
същото небе,
същата земя
същия Бог,
който не подава ръката си