четвъртък, 26 февруари 2009 г.

в 6:47 с шоколад в ръка


Как е възможно да продължаваме да купуване шоколадови яйца и да вярваме в това, че ни се падат знаци и все да ни се падат ръгбисти - кучета, с огромни, бели, извити зъби, бюти енд дъ бийст, казваме си, и след 3 дни си чупим краката на сън, а куче ръгбист плаче тихо в далечината.

неделя, 22 февруари 2009 г.

Любовно писмо

Сняг вали, вали, вали, вали
Не вярваме вече в нищо, съвсем в нищо
Любовна среща в средата на март,
ти знаеш къде
А сега - вали, вали, вали и мислим за първата любов,
онази с шарените панталони
как шепне любовни думи в ушите на целия свят
с това изписано страдание по лицето
Първа любов
Голяма любов
Минала вече любов.
Вали, вали, вали
Любовна среща в средата на март.
Ти знаеш къде

петък, 20 февруари 2009 г.

В 01:01 когато желанията се сбъдват

Още малко, съвсем малко и после заспиваме.
Влаковите линии ще дойдат в съня, и ти ще си там, няма как.
Ще има един далечен град и розата разбира се, без нея не може.
Тя ще се появи като отражение в стъклото,
или ще я разминем със страшна скорост и ще я видим така -
за миг.
Ще я видим точно както е в градината, но разцъфнала,
защото ти ще си тук.
И така.. още малко.. съвсем малко и лягаме,
пътят ни чака насън,
но нека първо допушим цигарите.

събота, 14 февруари 2009 г.

14.02.2009 или как болните уши стават повод за метафорични фрази

Преди точно 10 минути една аптекарка изрече нещо наистина впечатляващо, не можем да не го напишем тук.. И така. Нали знаете, казва тя, че никога не бива да слагате в ушите нищо преди да го затоплите с ръце... честит празник на всички влюбени.

петък, 6 февруари 2009 г.

за любовта


Тази маса е твърде висока за да се пише върху нея за любов
и все пак
някак не може да пропуснем това -
сутринта в ден и денят в нощ,
точно така трябва да го напишем,
през тези малки детински неща - моя ръкав, твоя ръкав,
цигарите, които уж свършили, а се появили отнякъде още две,
и тара-рам там-там и така нататък
когато рано сутрин
с тези очи
същите
крачим натам
тарарам-там-там
в очакване на някои малки, особени, мили неща
и се полюшват дърветата
(как малко по малко стана пролет)
докато се събуждаме,
все по - влюбени
без да видим как
масите са станали точно толкова високи,
колкото им трябва на ръцете
за да опишат любовта
тара-ра-та-та

неделя, 1 февруари 2009 г.

На пролет розите ще сменят цвета си.