Мили мой,
свърши се. Пак ще идвам. Google Earth. Нали сега вече знам улиците. Ще идвам и до езерото. Хубаво е там и още има пролет.
Истината е, че вече започвам истински да не разбирам живота. Какво иска да каже той този път? Че всичко е едно и също? Но няма да пиша за това.
Както съм ти казвала и преди - има една роза, цъфти винаги когато ти идваш, сега знам, че е цъфнала. Утре ме очаква самолет, едно последно великолепно преживяване и розата, и котката - тя пак стои на чантата и ме чака, мисли си, че съм я изоставила, а аз я сънувам - всяка нощ.
Любов моя, какво да кажа... Ти знаеш. Моля се да стане така, че да разбера, къде е този път смисъла и възможно ли е да става така - нещата да се обезсмислят едно друго, едно след друго, без това да води към едно - генералното и голямото. И кое е то? За филмите знам и видях. Те също казаха. Късмет казват те, късмет. Такъв ви бил късмета. Добре. Такъв ми бил. Следващия път, казват те. Всички знаем, че следващ път няма да има. Тоест аз знам.
Но ще идвам, ще идвам. Google Earth. А и нали сега знам вече улиците........
