понеделник, 10 август 2009 г.

писма от с.

А тази вечер, обута в новия adidas вървях по улицата, натисках бутоните, за да ме свържат с теб и ненадейно си разбих сърцето. Разкарах воала под роклята и ходих по гащи. Скачах в локвите и се чудех, love love love, защо си такава малка изгубена шибанярка, ходиш по улиците като долна курва /също като мен/, аз те преследвам в бели воали, а ти бягаш напред и ми сочиш малкия си детски среден пръст.
Love love love
110 см не стигат. Очевидно е нужно друго. И косата не върши работа, с нейния, казват, УНИ-КАААЛЕН цвят. Не върши работа и мозъка, и писането, и онова помежду, както и онова встрани.
Едно две три свършено е.
Татко си продал пистолета и си купил вибратори (кой каквото повече го влече)
Лов, fuck ов
аз ще си продам краката, ще си купя свински и ще стана лунна скиорка
ще ти изпращам картички фотографии на космическите си ски постижения и никога няма да пропускам да ти спомена, че е препоръчително да го духаш, защото аз съм такава - гадна злобарка, вещица с шест крака и едно голямо, голямо
съвсем празно
сърце