И докато чета в хороскопите, че ти имаш зелена светлина, а при мен всичко е наред, се чудя как е възможно карето с православния календар да се намира точно под обявата за супер кулинари, която подканва хората да изпращат любимите си рецепти с условието да ги заснемат докато ги готвят - после - награда от 150 лева. Ебаси. Свтът се е сбъркал. Всички искат да са извстни.
Аз искам да беше тук с мен - да бъдем две малки неизвестни, които си мълчат под платната. Да гледам колко ти харесва морето, как вятърът ти духа в лицето и как си свиваш очите. Как си държиш ръката на кръста. Иска ми се да беше тук и да ядем от картофената манджа на майка, да ти кажа това за жълтото на картофите и синьото на покривката, което си помислих щом ги видях. Да слушаме Beirut през Босфора, да ти изгори лицето от слънцето и после да го лекуваме в каютата - да ти казвам как е можело да направиш и да не стане така, как е можело да стоим вътре, нищо че е горещо или да вземем някой друг крем, с по-висок фактор, ако това с факторите изобщо е вярно.
Вместо това си ровичкам из снимките и търся верната за профил ъпдейт на гуугъл /гуугъл винаги е бил специален/
После си слагам плавниците и се спускам надолу. Когато знаеш, че дъното е 600 метра под теб ти е тихо и си една леко смутена, нищо не значеща точка в голямото синьо-зелено. Само рибите са респектирани - в очите им - грамадна, екзотична, плуваща птица. Сто процента заради жълтия лак.
