Морски истории част 2

Току що разбрах, че там вкъщи няма нищо. Има една котка, а котките могат да пътуват.
Ебаси колко е тъжно това. Свободата е самота. Самотата е за планетите. Хората е редно да се обвързват по двама. Иначе често плачат и когато се порежат няма кой да ги намаже с реванол.

Музика Част 10: Музика за лято и платна

Десета музикална част е музика за вятър, платна и море.
Всички бели и зелени питиета на плажове и вълни са проверени
и пасват екстра.
Enjoy.
http://www.myspace.com/beruit

Морски истории част 1

И докато чета в хороскопите, че ти имаш зелена светлина, а при мен всичко е наред, се чудя как е възможно карето с православния календар да се намира точно под обявата за супер кулинари, която подканва хората да изпращат любимите си рецепти с условието да ги заснемат докато ги готвят - после - награда от 150 лева. Ебаси. Свтът се е сбъркал. Всички искат да са извстни.
Аз искам да беше тук с мен - да бъдем две малки неизвестни, които си мълчат под платната. Да гледам колко ти харесва морето, как вятърът ти духа в лицето и как си свиваш очите. Как си държиш ръката на кръста. Иска ми се да беше тук и да ядем от картофената манджа на майка, да ти кажа това за жълтото на картофите и синьото на покривката, което си помислих щом ги видях. Да слушаме Beirut през Босфора, да ти изгори лицето от слънцето и после да го лекуваме в каютата - да ти казвам как е можело да направиш и да не стане така, как е можело да стоим вътре, нищо че е горещо или да вземем някой друг крем, с по-висок фактор, ако това с факторите изобщо е вярно.
Вместо това си ровичкам из снимките и търся верната за профил ъпдейт на гуугъл /гуугъл винаги е бил специален/
После си слагам плавниците и се спускам надолу. Когато знаеш, че дъното е 600 метра под теб ти е тихо и си една леко смутена, нищо не значеща точка в голямото синьо-зелено. Само рибите са респектирани - в очите им - грамадна, екзотична, плуваща птица. Сто процента заради жълтия лак.

Младият юнга търка кожата на кораба
има зелени зелени очи
косата му
буйна
прибрана под шапката
мислите му
любовни
капка по капка отлитат по вятъра
После в морето
при рибите -
ядат балончета
и коремите им се изчервяват

Изглежда като че ли ей сега ще вляза и ти ще го кажеш съдбовното,
но не влизам, все така си събирам белите рокли, за белите дни и скоро никой няма да може да разбере аз ли съм или е платното.
Изглежда като че ли всеки момент ще вляза
и ще го кажеш
съдбовното
и понеже аз не влизам
това е причината да не го казваш, нали,
това е.
Нищо, че сме затрупани с телефони
те не се броят.

Извинявай, аз помислих, че е 12:48, а било 11:48. 11:48 не е час за казване на каквото и да е. Извинявай, извинявай. Съчиних поема на път за вкъщи. Поема за теб и мен:
ТИ,ТИ, ТИ, ТИ
аз аз аз аз
Хубава е нали, и е вярна?
И така. Заминавам. В повечето случаи по принцип, ако може изобщо да се нарича така
Се срещаме след 1 месец
Предлагам да го направим закон: един месец ти работиш, един месец аз пътувам по морета
Накрая се срещаме:
и
любов
любов
ЛЮБОВ
от онази
ГОЛЯМАТА ЧИСТАТА МОЯТА

Late night note

По случайност видях рекламата за партито, в някакво старо списание на пода в спалнята. Било е март. Аз мислех, че е било януари, но не
Било е март.
Били сме в залата. Било е топло. Била съм изгубена, а ти си ме намерил.
Било е топло. Била съм зад гърба ти. Било е написано нещо на него. Били са много хора, било е топло и пълно, били сме двамата, стояла съм зад гърба ти. Чудела съм се. Дали да те целувам. Може би. Това е било. Искали сме да отидем другаде, извел си ме за ръката ( или аз съм те извела), били сме смутени
Било е март все пак
Говорили сме нещо, за поетесата в Америка, а аз съм мислела за ядрените легла. Било е хубаво, ръцете ти са били. Хубави. Били сме непознати
двама непознати с две тъмни коси
После сме ходили по улицата с трамваите, имало е автобуси. Било е студено, валяло е дъжд, аз съм се влюбвала, ти си броял светлините на магазините
Пътували сме
Двама изгубени
В март
А на другата страница, точно до страницата с рекламата - реклама за концерт на Бах.
Йохан
Себастиан,
как да се излекувам?

Поетесо,
перото ти е поумряло напоследък,
защо така?
Дали защото аз се хвърлих в крайности
и ти е трудно да взаимставаш
или в любовта ви вече няма място за метафори?
Знм ли, аз те видях
дебела
глупава
и нежна.
Както винаги впрочем
както винаги

be there for me / when love comes

Днес си мислех за Г. Момчето без чорапи в тъмния двор, онзи с бръшляна и коленете. Търсих телефона му. Изтрила съм го.
Жалко, щях да му се обадя и да го повикам вкъщи, щях да пусна louderbach, да му хвана сърцето и да го размажа на парчета. Той щеше да се влюби, аз щях да го размажа, така, за назидание на любовта, която все греши и забърква разни тъпи неверни истории и после оставя рани по сърцето.
Нищо. Другия път. С другия Г.
Колкото искаш Г-та - във всеки бар и всеки двор.
Някой даже се и женят за такива Г-та. Цял живот си дупчат сърцата, раждат деца и ги ненавиждат.
Смятам да се съблека и да потъна в леглото.
Все по- downtempo, downtempo, tempo down
Louderbach владеят
телепаралелен междупланетарно актуален cosmic sex
леле мале
бум бум хак
/линка долу/
http://www.youtube.com/watch?v=g1rwwMDlD1Y&feature=PlayList&p=802BC4E215C4EB19&playnext=1&playnext_from=PL&index=8

Сега си спомних, че рисувах разни неща по стената, с кафевия молив за очи - първо по очите, после по стената. Тя писала някакви неща - аз да я надскоча - отгоре - момиче с огромни обувки, което доскоро е било в Берлин. После се сетих за Nine Horses, онзи момент с Lоve, Love, Love .. връщала съм го сто пъти, сетих се за него докато стоя облегната на едната стена, малко по-встрани от лампата, там, където последно стоях когато ти ме зяпаше и си мислеше да отидем ли или не, после излязохме, ти снимаше нещо, аз ти говорех за партиите, ти ме държеше като типичен gentle мен за ръката, а аз си мислех как по дяволите го правиш това - на три питиета си най-прекрасния на света, а всъщност и ти си като всичките там млади симпатични леко брадясали мъжленца с висок ум и ниски проблеми с обвързването. И затова го написах. Някъде встрани от бесилката - Love, Love, Love. Ако някой не е слушал парчето ще си помисли, че е просто 3 X Love със запетаи. Ако го е слушал ще разбере. Много ми е мътно в главата сега. Честно казано повече няма да те харесвам. Ти си задник, аз не съм. Някак си просто не си отиваме.

Мила моя,

не пиша, за да четеш
ти.
пиша, за да помня
аз.

Приказка за лека нощ

Един човек търсел, търсел и все не намирал.
Един ден един по-мъдър човек му казал, че за да намери просто трябва да спре да търси.
Така и направил. Малко по малко той спирал да търси.
Накрая съвсем спял.
Поживял няколко дни и умрял.

Истина е
Аз не те обичам.
Ти си моя труп за упражнение по дисекция
Отворила съм те и те разглеждам под хирургическа лупа
както правят операциите на очи -
увеличават и кълцат
на дребно
В твоя труп няма органи и кръв
има думи
думи сърца, думи черва, думи лайна, думи разградена храна
Кълцам те дума по дума и дума по дума те разглобявам
думите като тумори -
в отделни лабораторни чиниики,
предварително дезинфекцирани,
за да не се случи неочаквана зараза и после в лабораторията -
разглеждат се и се изследват
внимателно
с ръкавици
под лупа
Резултатът не е лъжа
лъжата е прекалено някак си човешка дума
Твоето не е лъжа
То е друго.

За любовта и розите

Мили мой,
За първи път знам, че ако те срещна случайно на улицата ще ти отсека главата и това, което кърви отдолу ще прилича на роза
Розова роза за моята сватба
Как звучи, а
Крайно?
Няма нищо крайно в твоето живеене, въобразяваш си
Твоето живеене е тривиално битово и просто
Розобузесто, усмихнато и пълно с деца
В моята статистика розите цъфтят по два пъти
Единия - когато идваш да чукаш
Втория - когато ти сека главата

Знаеш ли, твоята приятелка клара ми пише
само не знам дали за да ми напомня за себе си
/ с каквито там й бяха точките и гардеробите и излитанията
през прозореца и другите въображаеми места/
или за да ме връща към теб
/ с каквито там ни бяха точките в общите графици
и дърветата по леглата
и самолетите по ключовете и по плановете в главата, между краката и по другите важни и маловажни места/
.

В цялата празна софия на ъгъла на шишман и вазов две девойки пушат.
Попитах ги.
Можело.
Пия вино. Наливам се по-точно. 1:03. Поредният ден
ден ден ден зелен
Всички спят. Само Чък Норис и Бойко Борисов не спят. Те си правят гадно.
Утре заминавам. Всичко е готово. Трасето е празно.
Ти какво правиш? Много ми липсваш и искам да спя с теб
Хороскопът казва, че било заради луната, която точно в този момент се намирала в скорпион и понеже скорпион бил мръсно ебливо копеленце на лъв много щяло да му бъде в повече тези дни.
Junior Boys разправят, че all било becаuse of you и аз им вярвам, нали са англичани, разбират от точни фрази
Знаеш ли, на мен ми казвали "лилавата". Ами много е добро, при положение че аз никога не нося лилаво.
черно по дрехите лилаво в главата
Не знам. не знам. не знам. Как ще я караме така. Нон стоп desktop
и -
жълто-зелено жълто-зелено жълто-зелено
хиксхиксхикс
Какво пък. Сигурна съм, че никой никога не е бил по-влюбен в теб от мен
сигурна съм
аз държа класацията
1. Утре заминавам и няма да ме видиш вече. /How sad a? /
2. Kолкото и далеч да стигна пак ти ще си ми в главата.
How много по-sad
A (?)

Сега ще се облека, ще отида да си купя цигари и вино и ще напиша нещо.

Хайде лягай да спиш. Освободи ми нощта.
Махни се от полукръга на очите ми
И отвън
И отвътре.
Как стават тези неща?
с два болта в очите. с три дрелки в главата.
с осем счупени бутилки в тялото
бой
бой
бой по мен - тъпата тъпачка
с нездравото чувство любов.
Толкова заразена се чувствам, че понякога
не понякога. да наричаме нещата с точните им думи
не понякога
сега си мисля, че света се натравя от мен
тъпата тъпачка
с нездравите си болнави мисли
Не ти.
Аз трябва да освободя нощта
Болно лепкаво и лудо
Тате, хайде дай я тази торбичка
Нали се разбрахме
по въпроса с обстрелването и другите неща
Еврейка нещастна. Цяла газова камера е имплантирана в мен
И труповете
И миризмите
И болката
И лайната
Нали така казват, а? Когато умирал човек се насирал
да си го кажем както е
труп
мърша
лайна
не Берлин.
не Любов.
ТРУП
МЪРША
ЛАЙНА.

who's bad?

И кой му позволи на проклетия блог да показва непубликувани постове когато го аднеш в рийдър? Не може така. Някой неща са изтрити. Не може да се четат. Освен това там е бяло. И шрифта е гаден. Изведнъж ме обхвана ужасно чувство - блога ми е тъп, болнав и не става за четене. Прописала съм в аз форма и всичко звучи като изповед на възрастна жена с котка, на която й липсва секс. Ужас е това.
От утре сменям концепцията.

Как се появи Пол Остер

Сега е 3:39 точно време от моя лап топ. Следва една история за Пол Остер. Преди 2 месеца на един бял лист получих запитване - избройте 3 романа на Пол Остер. Не можах да напиша нито един. Никога не съм чела нищо от Пол Остер. Знам че е писател и до там. Тази вечер по случайност попадам на един филм, отдавна съм чувала за него, филмът е от 1995 година и се казва "Дим". Стар американски филм. За приятелството, мъжкото американско приятелство, безобразно старомоден - от тези филми, в които двамата герои пушат, единия изрича двуминутен мъдър монолог, другия гледа в пода и осъзнава / заедно с нас/ правотата на първия докато незнайно откъде влиза звукова картина - тъжно пиано - фон.
Но сценария беше интересен. Просто е направен грешно. Заради годините - всички са добри, мъдри и всичко е розово. Но сценария е добър. Или по-скоро ситуацията.
Все едно. Накрая на филма видях, че сценария е на Пол Остер. И се замислих, че рано или късно всичко си идва на мястото.
Два месеца след моя изпит Пол Остер сам дойде при мен.