Сега си спомних, че рисувах разни неща по стената, с кафевия молив за очи - първо по очите, после по стената. Тя писала някакви неща - аз да я надскоча - отгоре - момиче с огромни обувки, което доскоро е било в Берлин. После се сетих за Nine Horses, онзи момент с Lоve, Love, Love .. връщала съм го сто пъти, сетих се за него докато стоя облегната на едната стена, малко по-встрани от лампата, там, където последно стоях когато ти ме зяпаше и си мислеше да отидем ли или не, после излязохме, ти снимаше нещо, аз ти говорех за партиите, ти ме държеше като типичен gentle мен за ръката, а аз си мислех как по дяволите го правиш това - на три питиета си най-прекрасния на света, а всъщност и ти си като всичките там млади симпатични леко брадясали мъжленца с висок ум и ниски проблеми с обвързването. И затова го написах. Някъде встрани от бесилката - Love, Love, Love. Ако някой не е слушал парчето ще си помисли, че е просто 3 X Love със запетаи. Ако го е слушал ще разбере. Много ми е мътно в главата сега. Честно казано повече няма да те харесвам. Ти си задник, аз не съм. Някак си просто не си отиваме.