Една история

С периферията на тялото нещо се случило. Един ден престанало да отчита края си и човека не можел да разбере къде свършва. Човекът без периферия бил тъжен когато вали дъжд. Водата тече по нощните улици, а той си мисли че плаче. Един ден човекът без периферия изчезнал, никой не разбрал къде, но бил щастлив, така казват.

Наоколо

Стъпки по облаците

Ден

И се чудим... как е възможно синьото по фасадите да не е вече синьо, къщите от детството да ги няма, да стърчат блокове, улицата от игрите на ластици да не е вече тази улица, хората да гледат строго от некролозите, а под тях - безумни глупости написани от опечалените..... "Живите вървят напред, а мъртвите им сочат пътя", аз не бих написала това на дядо ми, никой не би го написал. Той копае градини, сигурна съм и нощем сяда под ореха и пуши арда и е щастлив, не сочи никакви пътища и никакви пътища не сочат него. Някой е извадил паветата с детските ни стъпки по тях и е сложил асвалт. Съборил е къщите с дворовете и с асмата и баба няма къде да се връща нощем да шие.