As a matter of fact it's not THAT bad
me&dj koze in the park
drinking menta,
listening to all those fuckin birds&
their LOVELY children
късите гащи не можах да ги сложа,
пълен абсурд, нали се сещаш,
кой носи къси гащи с разбито сърце
просто приличам на скакалец
или скъкълец
/как е правилно?/
ска-къ-fuckin-ец наркоман
как каза снощи onzi таксиджия:
ей, наркоман, кво си се метнал на тея кънки?
не съм наркоман, чичка, момиче съм
Малко момиче
с големи уши
пълни с музика
бърз приток любов към сърцето
надничам вътре и те виждам -
опулен,
затворен,
на топличко,
с нежните си черни очи,
няма ли да излизаш вече оттам, аааам?
мълчиш,
гледаш
искам те
няколко и-мейла време и изтичаш
и с косата
и с очите
и с прегръдките
и с цялата възможност на мен въобще
някога
някъде
да ми бъде добре.
By the way, Koze, r u single?
wanna би your girl
drinking menta ин дъ парк,
killing all those fuckin birds посредством пушка
aaand their lovin children
yes of course
принцове, фейсове, букове, туитове,
всичко под ножа
фрас фрас фрас по бутона delete
и тихо тихо тихо
техно тихо
меко тихо
нежно тихо
аз
+
ти

Неделни истори за принц и принцеса

Ето го и него - денят на червените пердета. Събудих се - бяло. Много бяло, бяло-бяло, ами не е бяло, бели пердета - хак на земята, вишневи пердета - щрак на тяхното място.
Nocheinmal рипийт.
Стига рипийт, стига, стига.
Онези картини ще ги извадя от главата си и ще ги просна долу на тела, да се сушат за някоя ваза през зимата. Точно същите картини на прегръщане и любов.
Стига любов, стига,
време й е да съхне, до октомври ще е готова и ще се помести в някоя от вазите, които няма да взема с мен.
Снощи изхвърчах и отидох в парка на моя хълм. С изненада открих, че не съм ходила там от година. Сега имаше глухарчета и беше мокро. Лежах, ревах, слушах, събирах се. Мина някакъв човек, казвам си ако сега дойде да ми досажда ще се впусна, всичко ще му разкажа, както не го умея споделянето, всичко, всичко ще му разкажа. Подминава. Духач.
Хванах такси и отидох на летището. Слушах самолетите. Нямаше за Берлин. Имаше за другаде. С изненада откривам, че баба си е свършила работата с еврейските приказки за принцове. И в моята история има принц /най-красивия, най-нежния, с най-прелестното сърце/ обаче .. в приказките има дракони. Тук няма дракони, огън пускат запалките и никой не пречи на любовта. Ясно. Не се четат приказки на децата, защото децата порастват и започват да гледат европейско кино и в представата им за любовта - нещо между приказките и филмите настава объркване - принцовете с нежни сърца носят твърде необасними мистерии, гледат любовно, а е студ, студ, студ.
На моята поляна има глухарчета и летят самолети.
Сега ще се скрия в широкотаванестата си къща, зад червените пердета, ще поспя 3 месеца и после ще взема моята въздушна каляска, да ме отведе в друга някоя приказка, не такава за принцове, приказка без принцове, приказка за един голям град, където правят вкусни латета и има едни тъмни места, пълни с моята музика, където, ако човек се облече достатъчно невзрачно, настъпва електронна тишина и може да се мечтае на спокойствие.
А когато излитам, понеже казват, че умрелите отивали на небето, ще стоя на прозореца и ще махна на баба, да види каква зеленоока принцеса съм станала и как ефирно политам, с цяла въздушна каляска надалеч от един прелестен принц. Чернокос принц, красив принц, принц с нежно сърце и нежни, объркани мисли.

четвъртък сънища петък

Тихо, тихо сега. Ще изключа всички свързочни програми и апарати, за да може сърцето да спи. Един ден те има, триста те няма и въображението те възстановява насън. Имаш същото лице, същата кожа, същите ръце, покрит си със същата завивка, която образува същите ъгли на същите места. Сънувам, че спиш. Сунувам, че спя и ти спиш и спим. Сънувам, че спим и дишаме. Сънувам, че ръката потрепва, сънувам, че ме събужда, виждам я и е същата, точно същата - държи по същия начин и топлината й е точно същата. Сънувам, че заспивам. Заспивам и сънувам, че спим и дишаме и си мисля, че вероятно точно тази картина, погледната отгоре е съвършено проста и прекалено красива. Къде точно свършва твоето черно и къде започва моето? Ако се отдръпна, отдолу ще излезе бялото, върху което спим и твоето черно ще свърши и ще започне моето. Не мога да се отдръпна.
Прекалено е. Аз съм наркоман.
Тихо, тихо сега.
Сънувам. Спим. Дишаме. Картината не се променя. Съвършена. Красива. Достатъчна.
Дишаме. Спим. Дишаме.
Мрак. Сови. Ден.
Казваш, че нищо не се случва. Сърцето ти трещи някъде по гърба ми. Като казваш, на мен ли го казваш? Аз ли трябва да повярвам
или ти

За моя другар

Най-скъпият ми другар. Понякога ме вози в колата, или ходим с трамвая до гробищата. Там се разхождаме, правим снимки, той ми разказва истории и много се смеем. Тръгваме, за да купим някакви мистериозни добавки от кисело мляко, които се продават на едно единствено място - някакъв завод, близо до гробищата. Отиваме с трамвай, той ми разказва за София, казва, че когато пътуваме виждал града през моите очи - като нов. На гробищата е сенчесто и тихо, ние сме единствените посетители, които не отиват никъде, просто се разхождат. На слизане от трамвая той тича по улицата и ми маха, изпраща ми целувки.
Друг път караме с колата, така, из София. Слушаме Класик Еф Ем и той се чуди Хайдн ли е или Моцарт, госпожа радиоводещата казва: Хайдн!
Най-скъпия ми другар. Единствения човек, за който ми се е случвало да си мисля, че искам да се оженя, да пътуваме из света, а той да ми разказва.
Той е най-уникалния човек, когото познавам.
Обичам го от сърце.

Das weiß ich
dort gibt es eine Straße,
die schönste Straße der Welt.
Eine ganze Straße
die auf mich wartet.
Komme ich
jetzt nicht
aber bald.

26 на Мюлер

на 26 все по-често зяпам в книгите на Мюлер
и все по-всичко някак си откривам там.
26 би трябвало да ме отведат натам.
Аз съм голяма,
уморена,
мислеща,
нуждая се от все повече сън и почивка и
искам да замина там,
където, казват, човек бил никой.
Нека бъда никой
Zwanzich und sechs Jahr Ich weiß alles

16 stunden nachdem du ta-ra-ra-ta-ta

Опитвам да закача червените пердета и да си направя вечна нощ. По тихата улица долу - норвешко пиано и тъмни прозорци.
Та-ра-ра-та-таааааааа, всички спят. Аз не спя. Тум-дум-дууум.
Може ли да има нещо по-тъжно от един цял град, в който от 16 часа няма никой за обичане.
Прашна навалица от липси навън. И паяци в жълтите улични лампи.
Ту-ду-дум-дум-дууум. Тъмно време в мен - барабан без палка. Палка и барабан без музикант. Палка барабан и музикант без ръце.
Ich bin, was du vergessen hast.
Leeres Mädchen ohne Ziele.
Ein Kind ohne Kindheit
Eine junge Dame ohne Träume.
Meine Zartheit - für immer verloren
Nur gute Freunde
die immer für mich hier sind -
Zeit
Staub
Wahnsinn
und diese grosse
grosse
tote
leere
Liebe

Вървяло момичето със скъсани джобове
вървяло
вървяло
вървяло.

Сънувах езерото. Сънувах, че те чакам.

Триста и двайсет хиляди тъжни думи, наредени както се реди домино, но без празните пространства помежду, за да няма къде да се поеме дъх при изплакването. Нали така се плаче:
аааааааа- аха-аха-аха
без пауза
ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
не е тъга, не е
то е умирането, без наистина да се умира
То е падането без наистина да се пада
Само пропадане. Двестахиляди минутно пропадане
аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
боли боли боли
съсипва стомаха
мозъка
грамадно
стиска
хапе
боли

Сънувах езерото. Сънувах, че те чакам.

Мили мой.
Чувство без чувство.
Грамадно
Боли.

Боровинки мляко мед
смърт ли?
тихо тихо

в навечерието на 2 и 6

Живот, слушай сега,
искам да те хвана за гушата, да ти вържа вратовръзка, да ти сложа
мустаци,
да те полея с брокат, да те сритам два пъти и да не ти позволя
повече да мърдаш.
Ще бъдеш уникален, ясно ли е?
Ще бъдеш.
Няма повече мърдане,
три ритника и напред
разбра ли
напред
Няма време за губене, няма време за мотаене,
няма време за бягане,
няма време въобще
Три ритника
и напред
Длъжен си да си уникален, разбра ли?
Длъжен си.
нали си моя,
няма да си като на другите
и като казвам, че ще учим режисура -
ще учим,
като казвам, че ще блестим -
ще блестим
Ако не, живот, нали знаеш -
бам шалтера и дотам си
без вратовръзка
без мустаци
без брокат
само дим
прах
пръст
и забрава

А сега? Виждаш ли я тази кутийка? Цялата в блестящи точици.
Ако духна вътре ще те направя блестящ от глава до пети
Не искаш ли?
Има розово
бяло
светло бяло
тъмно бяло
жълто бяло
голяма голяма кутийка,
пълна с блестящи точици,
ако духна вътре ще станем блестящи,
може и да отлетим нанякъде, искаш ли?
Не искаш, не искаш
Стар ли си, какъв си?
Ако духна в кутийката може да се трансформираме
да станем два хипопотама насред града
да предизвикаме смут
или да избягаме на Витоша, оттам право на луната, аз и без друго отдавна мечтая.
Какъв си такъв?
Сърдит ли си ми много?
/тъпи смотани проклети комари/
Един два три четири пет дни.
После пак ще плачем за самолетите
и пак ще е тъжно
и пак ще е скучно
и пак ще е без теб
Едно. Две. Три.
Духвам в кутийката
Не съм момиче.
Комар съм.
Нападам те
и те обичам

Мадам
и нейните красиви самотни посетители
не
тя не се чувства по-малко сама
но те, казват, се чувствали така
Понякога й носят книги и я обичат
друг път разбиват сърцето й, но мадам,
тя търпи,
плаче по малко
и
търпи
нали ги прави по-щастливи
нейните посетители
и техните съпруги
и милите им деца
понякога размазват сърцето й
но мадам търпи,
не че се чувства по-малко сама
но те
казват
се чувствали тъкмо така

млад jazz,
твърде весел за днешния ден
Не е август
май е
или септември -
един чист
съвсем истински
крайно приятен ноември
месец, в който самолетите
излитат
заедно с мен & турболенцията
зад малкия
огнеупорен /казват/
прозорец

Nolicom

Лека нощ Fräulein Hase, с косата по възглавницата
и с накъдрените мокри краища в червено.
Комарите летят над вас и не ви закачат
нали сте малка кръвопиица на лилави великденски зайци
и с вашето космическо легло,
затрупано в станиоли Milka
комарите изпитват някакъв жужащ респект
Лека нощ Fräulein Hase,
ще ви липсва и тази нощ, но нали /казват някои/
нищо не било завинаги
и щом го чуете вие дълго разсъждавате кое по-точно
липсата
или
присъствието
но отговор няма, светът не е за умници,
не бива много да го мислите
Лежете сега
комар кръжи над главата ви
и някакви малки, нежни,
почти мръсни мисли
от тонколоните
а-о-к-и та-ка-ма-са енд ту-джи-ко нo-ри-ко
разправят нещо за любов по японски
а вие спете сега, Fräulein,
той навярно утре ще се появи.

писма от с.

А тази вечер, обута в новия adidas вървях по улицата, натисках бутоните, за да ме свържат с теб и ненадейно си разбих сърцето. Разкарах воала под роклята и ходих по гащи. Скачах в локвите и се чудех, love love love, защо си такава малка изгубена шибанярка, ходиш по улиците като долна курва /също като мен/, аз те преследвам в бели воали, а ти бягаш напред и ми сочиш малкия си детски среден пръст.
Love love love
110 см не стигат. Очевидно е нужно друго. И косата не върши работа, с нейния, казват, УНИ-КАААЛЕН цвят. Не върши работа и мозъка, и писането, и онова помежду, както и онова встрани.
Едно две три свършено е.
Татко си продал пистолета и си купил вибратори (кой каквото повече го влече)
Лов, fuck ов
аз ще си продам краката, ще си купя свински и ще стана лунна скиорка
ще ти изпращам картички фотографии на космическите си ски постижения и никога няма да пропускам да ти спомена, че е препоръчително да го духаш, защото аз съм такава - гадна злобарка, вещица с шест крака и едно голямо, голямо
съвсем празно
сърце

тази сутрин се събудих оглушала
горе няма метафора
едното ми ухо е глухо.
ако някой разбере, ще ме принудят да го лекувам
но аз няма да кажа
на никого няма да кажа и ще си стоя така
прелестно глуха.

розата

И докато то свършвало
те не знаели
така си живеели
и много се карали
понякога се целували
и било много красиво.
.........................................
Щом розата е цъфнала, ти си длъжен да се появиш. Ей така, защото никой джентълмен не излиза от стаята без да каже сбогом на своята смешна висока дама. И въпреки, че е тайна, той намира начин, понякога на излизане окото му се насълзява, например, или й изпраща бележка, по келнера: мила моя, обичам ви, но това е края."
to be continued
david sylvian
ще ме прегърнеш ли
въпреки, че небето е ясно и отдавна вече няма пълнолуния
безлунни нощи
обилно сълзене и спазми
тъги, съкращаващи мускулите в сърцето