Сега е 3:39 точно време от моя лап топ. Следва една история за Пол Остер. Преди 2 месеца на един бял лист получих запитване - избройте 3 романа на Пол Остер. Не можах да напиша нито един. Никога не съм чела нищо от Пол Остер. Знам че е писател и до там. Тази вечер по случайност попадам на един филм, отдавна съм чувала за него, филмът е от 1995 година и се казва "Дим". Стар американски филм. За приятелството, мъжкото американско приятелство, безобразно старомоден - от тези филми, в които двамата герои пушат, единия изрича двуминутен мъдър монолог, другия гледа в пода и осъзнава / заедно с нас/ правотата на първия докато незнайно откъде влиза звукова картина - тъжно пиано - фон.
Но сценария беше интересен. Просто е направен грешно. Заради годините - всички са добри, мъдри и всичко е розово. Но сценария е добър. Или по-скоро ситуацията.
Все едно. Накрая на филма видях, че сценария е на Пол Остер. И се замислих, че рано или късно всичко си идва на мястото.
Два месеца след моя изпит Пол Остер сам дойде при мен.
