Да слушам
да гледам
да помня
да усещам
да ухае
заедно с другите малки безценни неща
да прелитам до вкъщи
да е усмивката
да се чудя за това с ръцете
къде да ги сложа
докато там тарам там
и тум турум тум
въздухът се сменил навън
и докато ставало есен наистина взело че станало
есен
септември
октомври
ноември
ще свърши, няма страшно,
ще свърши
все някога ще свърши
а дотогава
усмивката
ръцете
да помня
да усещам
да копнея
това с пропускането
на малките незначителни драматични неща
съгласна съм
но от утре
докато е все още днес
очите очите очите
косата косата косата
аз съм всичко
в мен е всичко
лети малко момиченце
лети напът за вкъщи
хвърли се в малкото си космическо
червено легло
търкаляй се там
завивай се
отвивай се
хили се
губи се
напускай си тялото
бъди щастливо
от седем небета на осмото
защото ето на
онова
което толкова чакаше
все
пак
взе
че
се
върна