Случи се

Тя казва, че иска да превърне текста в хипопотам. Нейният кораб е много смешен, ръцете й са красиви и когато се смее е сладка. Има интересни, лъвски очи. Може да изпие десет чаши вино. Може и повече. Levi's й стои съвършено. Мирише на Париж. Изглежда като Лондон. Тя прави всичко за мен. Аз я обичам. Най-много на света.

Дърветата поне си имат есен. Хората какво да правят в такива моменти?
Imaginary Trees With Silver Leaves
Рокля на цветя и един гердан, който се мотае във въздуха.
Това е решението.

Sea Inside Body

Музика част 7: Liebe

Най-специалната ни музикална част досега.
Made for Us to Love.

Музика за любов.

С благодарност към Е.

И с обич.

http://www.myspace.com/andersilar

am ende der nacht

Наистина се чудя откъде идва това щраусово дълбоко влечение към забиване на главата в земята. От срам? Ха-ха-ха. Само музиката ще ни излекува, само тя.
Имаме нов член в семейството на изповедта - twitter. Вече и twitter. А се съмнявахме, че след толкова програми за статуси ще остане изобщо нещо за писане. Е има, има, толкова чували с неща за писане. Оказва се така - колкото повече неща за писане, толкова по-малко неща за преживяване. Онази идея за немските книги и отлитането на марс май не е лоша. Какво очаквате вие, госпожице, от живота, за какво мечтаете? Да имам камера и да замина на марс, заедно с немските си книги. Друго какво искате? Да намеря моя космонавт, той да има черна коса, да слуша моята музика и да не му пречи това, че мразя да говоря. Освен това когато стигнем на марс да се окаже, че там не може изобщо да се говори. Могат да се пишат бележки, но да се говори - не. И също така да се окаже, че там, хората нямат нужда да ядат изобщо нищо. Да се окаже, че само така може да се живее - в мълчание. Да се окаже, че само аз и той можем да живеем там. И котката, без нея няма как. Всеки е свободен да се върне когато си иска на земята. Космонавтът също е свободен. Даже може би от него няма и нужда. Може би само представата за космонавт е достатъчна., за да има за кого да снимаме марсианските си филми, за кого да слушаме марсианската си музика. А космонавт вече си имаме. Така или иначе.
Добре, защо да не може да стане това? Защо да е толкова сложно?

Podcast

Ах, Booka Shade ...
http://www.residentadvisor.net/podcast-episode.aspx?id=150

Следобяд

Сега го слушам това и ме разсмива страшно .. . Каква е тази толкова весела представа за любов? Като че паднахме от 20-тия етаж - ля-ля-ля-ля ха-ха-ха-ха
Толкова е мило.

точно толкова, точно така

докато решетките на бижутерските магазини се вдигат нагоре, докато трамваите тръгват, докато спират, докато хората слизат, докато облакът минава пред слънцето, докато него го няма за миг, докато пак се показва, докато дъждът спира, докато хората прибират чадърите си, докато в магазина за сладолед продавачката пуши, докато кучето пресича улицата, докато колите го изчакват,докато тръгват отново, докато го задминават,докато става тъмно, докато лампите светват, докато горе в прозорчетата майките готвят, докато всички вечерят, докато майките мият чинии, докато оправят леглата, докато децата заспиват, докато става истинска нощ, докато самолетите един по един излитат, докато цветята затварят листата си, докато всичко изгасва, докато всички заспиват, докато всички сънуват, ти си там някъде, по простата верига, изгубен в поне едно от тези 27 неща, къде да те търся, докато всичко това се върти и върти и върти, заболя ме главата, моля те да ми оставиш бележка при продавачката, аз ще я чакам да си изпуши цигарата
и после ще те намеря.

Музика Част 6

Музика за влюбване.
С благодарност към Е.
http://www.myspace.com/stimming

Музика Част 5

Dj Koze напоследък е важна част от живота.
Искахме да споделим един негов особено важен подкаст,
но е изчезнал.
Линк към Dj Koze в myspace
Пак е нещо
Enjoy.
http://www.myspace.com/djkozeakaadolfnoise

question mark

Днес, докато вървях по улицата към другата улица, видях как един гражданин от ромски произход реже с трион клона, на който вързах мартеницата със сърчицата и си пожелах любов ... сега важи ли или не?!

you freaky motherfucker

В 1 когато другите отпрашват към ялта ние си гърмим билета и тръгваме по улиците. 8:30 - само - дни. Много приятно. Много. В първия половин час от вечерта изчерпахме вечерта /ебати колко много ти отива червено/ абсолютно излишно продължение с бонбон. И докато се чудим какво й има на тази врата, къде за бога са ключовете (държим ги в ръката), къде отиде апарата (оставили сме го на улицата?) и загледани в една хлебарка на ръба на стълбата откриваме, че странният модел потник, с който сме се облекли почти ни е прерязал гърлото, застанали сме в безумна поза, държим ключове, камера, телефон и чанта в едната ръка, докато другата е празна, и при цялата тази картина до крака ни има извънземно голяма гадна гнусна мръсна черна хлебарка ... ахххх... очевидно самотните хора са си самодостатъчни. После горе, в леглото, музиката, успокоява всичко, не музиката по принцип, а точно тази музика, защото е специална (всички я искат, този път на никой няма да я дадем) и заспиваме и сънуваме едно и също нещо, което се повтаря, повтаря, повтаря
.....

Какво липсва?
Нищо.

Ах Лу, моя малка Лу, пак сме останали с теб на тази самотна тераса, където някога всички се смееха и сняг валеше и пишехме за вратата и малката фигура в черно, как - ден след ден - отпечатва малките си стъпки по малката уличка и се смалява, смалява, докато изчезне съвсем. Помниш ли онзи текст за ръката, Лу? Ръката, която забравила за вратата и вратата, забравена от ръката как стояла с мрачните си следи, които изчевзали, забравени от ръката, която някога ги оставяла. Времето премазва всичко, Лу. Така се оказва. Сега стоим тук в стаята и докато котката спи и съвсем няма нужда от никой в леглото, ние гледаме долу, към розата, дали ще цъфне някога пак? Какъв беше цветът й? Ти помниш ли, Лу? Май беше розова. Розова, а листата зелени. Станало е пролет, всичко е цъфнало, някои казват, че даже ухаело. Не усещам, Лу, нищо не усещам. Знам, че ако го продължим този текст много мъчно ще стане. Виж ни само - един истински войник в окоп от рокли и една котка, влюбена в този войник. Когато сме били напът котката се свила на чантата ни и не мръднала една седмица. Милата. Някак това се нарича любов. В малкото й котешко сърчице нещо е липсвало и тя се свила и го чакала и понеже тя много го чакала, то се върнало.
Лу, заспиваме сега. Бъди красива.

Oops post

Получихме забележка от читател за изтритите постове. Приема се. Личната цензура е жалка, особено когато в концепцията на това място стои думата "пазене". Публично обещаваме, че си запазваме правото на редакция и си отнемаме правото на изтриване.
(откритието, че имаме читатели ни изненада приятно)

Г.

Г е най-романтичното проваляне в живота ни. На сутринта изобщо не го помним. Г звъни. Какво искаш Г? Може би Г иска да се оженим. Ние бихме ли се оженили за Г? Дори не си спомняме лицето му. Г има хубава кожа и сини дънки, Г със сигурност е по-висок от нас. Има оранжева блуза. Мирише на бръшлян по коленете. Г иска да се целуваме. Хората се целуват само ако се обичат. Г се смее на това твърдение, казва, че не е така. Иска да се върнем. Няма да се върнем. Остави ни сега Г, искаме да си вървим, да тръгнем по улицата с онази музика и да мислим за онзи мъж. Г не ни пуска, красива си, толкова си красива, Г и ти си приятен, няма да се върнем. Е хайде хайде хайде моля те! Ок Г, искаш ли да се чукаме в най-близкия двор? Г е съгласен. Съблича се. Едва ли има 20 години, със сигурност слуша хип хоп и е хулиганът на квартала. Г ти си делфин. Той наистина се съблича. Сваля всички дрехи. Наистина всички. И чорапите. Г е гол, наоколо бръшлян плочки и пръст (странно, но си представяме майка му) Сега какво да правим? Мило дете облечи се. Г отказва. Иска да се целуваме. Мило дете, не се обичаме, облечи се. Той не вярва. После пръст, бръшлян, колене и после бягаме. Записали сме номера му - "Г". Г звъни, навярно иска да се оженим. Няма да се оженим Г, съжалявам.

Welcome to Finish Line

В 51-та минута от подкаста на dj koze "безнадеждно изгубен" е толкова красиво произнесено, че можем да го връщаме до безкрайност - пак и пак и пак ... Когато бяхме на 15, влизахме в тази баня с касетофон и касетките с орбитъл. Сега влизаме с лаптопа и с нещо от kompakt. Татко пак задава същите въпроси - какво правиш три часа в тази баня?! Сега вече отговарям, тогава не можех, сега отговарям - лежа във ваната и си мечтая. Трябвало е сега да мълчим, тогава да отговаряме. Нищо. Едва ли някой толкова много се сърди. Децата никога не се променят, само стават малко по-тъжни деца.
Утре в 5 и 25 сутринта започва последната част от пътуването. Чантата е пълна с вафли, фурми, обувки, рокли, рокли, много рокли за черни дни. Дано да не вали. Дано до нас никой да не стои. Дано да се събудим когато щъркелите летят заедно с влака. Мартеницата със сърчицата си я запазихме, все ще се намери едно разцъфтяло дърво в петък вечер.

Бързо любовно писмо

Мили мой, извинявай, че не съм ти писала толкова време, но се случиха много неща и трябваше да тръгна на път, изгубих си торбата с кабели и машините ми изключиха и така нататък .. Сега е 2 и 25 и аз се намирам в един странен град, толкова голям и всичко мирише на фурми и бензин, а мъжете са до един чернокоси и ме объркват. Виж, аз не съм те забравила. Прибрах се в кафявата си хотелска стая и отворих google earth и знаеш ли къде ходих - на твоята улица! И ми стана смешно като си те представих как излизаш всяка сутрин и си караш смешния мотор и шалът ти се люлее някъде назад и сигурно си много хубав, хубав и смешен .. Исках да ти кажа, че мисля за теб и всеки ден чакам писмото ти, което все не идва. Оправдавам те с този живот, на тази хубава улица и с мотора разбира се, все бързаш и бързаш, няма време за мен, но аз не ти се сърдя .. Сега, мили мой, самата аз много бързам, защото отивам към марс, мои приятели ми казаха, че там е много интересно, така че отивам! Изпращам ти целувки и все така чакам писмото ти!

Твоя .