сряда, 3 юни 2009 г.

Понякога ми се иска да си взривя главата, да ми открият тумор, да ме умори преди да го отркият, нещо да отрови кръвта ми, да пререже вените. Но не самоубийство. В България политиците се самоубиват. Рак е по-добре. Или самолетна катастрофа. Истината е, че аз го пожелах. Да се разбие самолета, нали затова и балеринската рокля си облякох и плаках като вълк до онзи икономист, който ми зяпаше краката. И докато всички тъпчат сандвичи с колбас, докато стюардесата показва брошурата-за-безопастност-и-действия-в-случай-на-неочаквана-разхерметизация-на-самолета, тя дъвче дъвка. Дъвче. Дъвка. Тайничко. С някаква малка жалка българска усмивчица. Нещастница. Сякаш не е ясно, че ако това се случи всички ще изгорим, наред с мазната й дъвчица, която поджваква в мазната й усмивчица. После един самолет изчезна над океана. Но не беше моя. Този пътувал за Франция. Изчезнал, така казаха по новините. Не изчезна моя, трябваше да стъпя тук, шибания потен ватман да ми крещи в трамвая, да изтърпя 6 часа пътуване в тъпия рейс до тъпия град, от който преди 10 години избягах, не за да се връщам пак и накрая, накрая на всичко да чуя репликата за задника.
Шибан свят. Шибани хора. Прости въшки. Аз какво правя в това? Сигурно и аз съм същата въшка, но аз никого не харесвам вече, никого не обичам вече, ненавиждам абсолютно всички освен Мюлер
ABER MÜLLER IST TOT
нали така, той не е тук докато "мила моя" говори за задниците и тяхната големина, "мили мой" дори не съществува, а временните му изпълнители или са тъпи възрастни курвари, с особено влечение към задници, или са неясно объркани писачи на любознателни тъпотии или са непознати духачи, или познати духачи, изгубени нещастници, всякакви лайняни мутри, с тъпите си съдбички и в бягството от всичко това е Тя, "Мила моя", любимата, която всъщност, през цялото време гледала задника, каква точно му е големината и преценявала по него миналото.
Не издържам
Сърцето е обширно гробище
Който пише остава
Фрашкано с формули
аз съм офелия
жената с глава в газовата печка
искам да отида на луната
да показвам среден пръст на всички
да крещя
да мълча
да си чета немските книги
по възможност с тумор в главата
или пък изобщо без глава
заедно с Мюлер
на луната

знаете ли за Мичурин? Как умрял Мичурин? Казват, че паднал от една ягода. Паднал от една ягода и умрял.