Наистина се чудя откъде идва това щраусово дълбоко влечение към забиване на главата в земята. От срам? Ха-ха-ха. Само музиката ще ни излекува, само тя.
Имаме нов член в семейството на изповедта - twitter. Вече и twitter. А се съмнявахме, че след толкова програми за статуси ще остане изобщо нещо за писане. Е има, има, толкова чували с неща за писане. Оказва се така - колкото повече неща за писане, толкова по-малко неща за преживяване. Онази идея за немските книги и отлитането на марс май не е лоша. Какво очаквате вие, госпожице, от живота, за какво мечтаете? Да имам камера и да замина на марс, заедно с немските си книги. Друго какво искате? Да намеря моя космонавт, той да има черна коса, да слуша моята музика и да не му пречи това, че мразя да говоря. Освен това когато стигнем на марс да се окаже, че там не може изобщо да се говори. Могат да се пишат бележки, но да се говори - не. И също така да се окаже, че там, хората нямат нужда да ядат изобщо нищо. Да се окаже, че само така може да се живее - в мълчание. Да се окаже, че само аз и той можем да живеем там. И котката, без нея няма как. Всеки е свободен да се върне когато си иска на земята. Космонавтът също е свободен. Даже може би от него няма и нужда. Може би само представата за космонавт е достатъчна., за да има за кого да снимаме марсианските си филми, за кого да слушаме марсианската си музика. А космонавт вече си имаме. Така или иначе.
Добре, защо да не може да стане това? Защо да е толкова сложно?
