докато решетките на бижутерските магазини се вдигат нагоре, докато трамваите тръгват, докато спират, докато хората слизат, докато облакът минава пред слънцето, докато него го няма за миг, докато пак се показва, докато дъждът спира, докато хората прибират чадърите си, докато в магазина за сладолед продавачката пуши, докато кучето пресича улицата, докато колите го изчакват,докато тръгват отново, докато го задминават,докато става тъмно, докато лампите светват, докато горе в прозорчетата майките готвят, докато всички вечерят, докато майките мият чинии, докато оправят леглата, докато децата заспиват, докато става истинска нощ, докато самолетите един по един излитат, докато цветята затварят листата си, докато всичко изгасва, докато всички заспиват, докато всички сънуват, ти си там някъде, по простата верига, изгубен в поне едно от тези 27 неща, къде да те търся, докато всичко това се върти и върти и върти, заболя ме главата, моля те да ми оставиш бележка при продавачката, аз ще я чакам да си изпуши цигарата
и после ще те намеря.
