събота, 20 юни 2009 г.

Малка бяла бележка за врата

Знаеш ли как се лекува сърцето?
С любовна музика и кокаин.
С вятър в стаята. С дъжд по бялата маса отвън. С алкохол в неподходящи чаши. С мокра коса по белите чаршафи. С прегръщане. Или стоене - извънредно стоене, в сега, никога няма да се повтори, знаеш го, и стоиш.
2 и 37. Голяма драма.
Обикновеният шит се превръща в необикновена поезия.
Как? - В два по улиците с онова парче. Голяма драма.
Къде си, къде си, къде си, къде? Не измислиха ли gprs на сърцата? Нали телефоните всичко могат вече. Представям си как целия град става в диаграми от стъпки - щрак! щрак! щрак! - сини, сиви, оранжеви и зелени. Твоите - червени. Заради Т-шърта или кръвта или все едно, така, без причина червени.
Искам да е само този път, само сега, само в 2. Само сега е два, другите да си измислят друг час. В два часа през нощта, таксита и лампи препускат, а аз те гоня по улиците на фона на любовно техно и парчета от тротоар.
Ето в такива моменти ми се иска да вия и да ритам и да плача. Искам да е само сега, единствено, голямо, извънредно. Толкова ли е много това? Много е. Много. В главата е като деца на въртележка. В реалността е като обща супа. Зеленчуци плуват без посока. Кошмарна разлика, нали?
Е кажи тогава, как да излекуваме сърцето?
Кокаин и любовна музика
Това ли е?
Любовна музика и кокаин -
утре сутрин - нова бръчка на лицето.
По-любовна от другите.