О, блажени Hристина и Dимитър,
бъдете щастливи нощем пред своето кристално HD,
докато аз стоя на мило понеделнишко гости
и пореден младеж изповядва душата си
близо до лявото ми ухо
и потънала в тихи и безкрайни драми
поглеждам напред и го виждам
черно, блестящо, красиво LCD
и си мисля,
не можаха ли да го клъцнат малко проклетия надпис накрая
и да ми бъде знак -
безпорен и отчаян,
че
той
все
пак
обича
мен
