Някога бих отишла с три рокли, една върху друга, сега изобщо не бих отишла. Или бих си сложила високи черни чорапи, широкия панталон и елфското яке със зелената качулка.
Сетих се за преди. Онова време, в което идеята беше как по-пълноценно да си изгубиш времето, сред възможно най-много хора и стимуланти. Тръгнахме. С кола. Аз бях as usual сам сама, а той се грижеше за палатката и всички необходими неща. Аз бях момиче, говорехме си за музика, имаше огън, питиета, разни млади мили усмихнати хора и сега си спомням какво съм изпитвала, сега го разбирам - чувството, че някой се грижи за теб и е с теб или по-скоро ти си с него. Ти си малкото украшение на големия батко с белите смешни гуменки и понеже условието е такова той спира да бъде смешен и на фона на гората изглежда истиснки мъж, някой който те закриля. На сутринта зелени очи и плаж и пак това усещане - аз - малкото момиченце, той - големия батко.
Снощи сънувах В. Решил да се върне при мен. Сигурно защото с нея си говорехме вчера и ми е останало в главата. Та той решил да се върне и идва и ме гледа и на мен ми се връща чувството за вина, в което непрекъснато бях докато живота ми течеше под статута "нечия приятелка". Той решил да се върне. В моя кадър сън обаче веднага се появява сегашната му приятелка - ужасно красива и плачеща, аз я хващам за лицето и й казвам култовата реплика - мила моя, защо става така, че когато аз съм щастлива ти си нещастна? Хахаха. Супер тъпотия. Повече никога, НИКОГА няма да гледам американски филми за любов в три през нощта. Промиват мозъка.
После сънувам, че карам маздата на баща ми, от всички скали по пътя стърчат кораби, а до мен се вози красива жена на 45, с червена рокля и тъмни крака, силно влюбена в мен, защото съм героиня от филм тип "Бързи и яростни" или както е там - карам с триста, без изобщо да държа волан или да натискам педали.
Но всичко тръгна от днес, видях инфото за горското парти, и се замислих, че някога бих отишла с три рокли една върху друга, а сега изобщо не бих отишла.
