спомен за първия и последен човек, който някога е бил истински влюбен в мен

Искаше да пием вино в странни часове, възхищаваше се на къщата ми и се смееше от сърце, че в леглото ми има голямо парче дърво и рокли. Харесваше Данте и често питаше за котката. Чувахме се всеки ден, приказвахме си за всичко. Казваше ми, че съм толкова умна, че мога всичко. Намираше ме по-красива от всичките красиви жени на света. Няколко пъти ми казваше, че иска да се оженим и че разбира това, че жена като мен не би могла да бъде само негова. Един ден прописа поезия и изчезна. Понякога дълбоко тъжа за него.