четвъртък, 20 август 2009 г.

Вървяло момичето със скъсани джобове
вървяло
вървяло
вървяло.

Сънувах езерото. Сънувах, че те чакам.

Триста и двайсет хиляди тъжни думи, наредени както се реди домино, но без празните пространства помежду, за да няма къде да се поеме дъх при изплакването. Нали така се плаче:
аааааааа- аха-аха-аха
без пауза
ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
не е тъга, не е
то е умирането, без наистина да се умира
То е падането без наистина да се пада
Само пропадане. Двестахиляди минутно пропадане
аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
боли боли боли
съсипва стомаха
мозъка
грамадно
стиска
хапе
боли

Сънувах езерото. Сънувах, че те чакам.

Мили мой.
Чувство без чувство.
Грамадно
Боли.