събота, 22 януари 2011 г.

Любовно писмо. Януари

Мили мой,
къде отидоха розите?
Мили мой,
ти забрави за мен.

Понякога още сънувам как те виждам, от дъното на улицата на нашите срещи, как вървиш, със синьото си палто и отдалеч ми се смееш, смееш се и после се губиш. Мисля за улицата, "там, където се срещат всички самотници", нали така го бяхме написали някога, мисля за нея, за теб, за синкавите ти отражения, за краищата на твоите дрехи.

Мили мой, къде отидоха розите
Не спят
Не сънуват
Тъгувам

вторник, 4 януари 2011 г.

Любовно писмо до И.


В този блог не пишем удивителни. Ако пишехме, след теб щях да напиша една огромна. Да съсипе реда. Удивителна гръбнак, кост, мост, лост, шлост, щука.

Удивителна гъзарка.
Да се удивлява.
И да гъзарее.