Ето го и него - денят на червените пердета. Събудих се - бяло. Много бяло, бяло-бяло, ами не е бяло, бели пердета - хак на земята, вишневи пердета - щрак на тяхното място.
Nocheinmal рипийт.
Стига рипийт, стига, стига.
Онези картини ще ги извадя от главата си и ще ги просна долу на тела, да се сушат за някоя ваза през зимата. Точно същите картини на прегръщане и любов.
Стига любов, стига,
време й е да съхне, до октомври ще е готова и ще се помести в някоя от вазите, които няма да взема с мен.
Снощи изхвърчах и отидох в парка на моя хълм. С изненада открих, че не съм ходила там от година. Сега имаше глухарчета и беше мокро. Лежах, ревах, слушах, събирах се. Мина някакъв човек, казвам си ако сега дойде да ми досажда ще се впусна, всичко ще му разкажа, както не го умея споделянето, всичко, всичко ще му разкажа. Подминава. Духач.
Хванах такси и отидох на летището. Слушах самолетите. Нямаше за Берлин. Имаше за другаде. С изненада откривам, че баба си е свършила работата с еврейските приказки за принцове. И в моята история има принц /най-красивия, най-нежния, с най-прелестното сърце/ обаче .. в приказките има дракони. Тук няма дракони, огън пускат запалките и никой не пречи на любовта. Ясно. Не се четат приказки на децата, защото децата порастват и започват да гледат европейско кино и в представата им за любовта - нещо между приказките и филмите настава объркване - принцовете с нежни сърца носят твърде необасними мистерии, гледат любовно, а е студ, студ, студ.
На моята поляна има глухарчета и летят самолети.
Сега ще се скрия в широкотаванестата си къща, зад червените пердета, ще поспя 3 месеца и после ще взема моята въздушна каляска, да ме отведе в друга някоя приказка, не такава за принцове, приказка без принцове, приказка за един голям град, където правят вкусни латета и има едни тъмни места, пълни с моята музика, където, ако човек се облече достатъчно невзрачно, настъпва електронна тишина и може да се мечтае на спокойствие.
А когато излитам, понеже казват, че умрелите отивали на небето, ще стоя на прозореца и ще махна на баба, да види каква зеленоока принцеса съм станала и как ефирно политам, с цяла въздушна каляска надалеч от един прелестен принц. Чернокос принц, красив принц, принц с нежно сърце и нежни, объркани мисли.
