Имам усещане за зима. Точно в този момент. Сякаш парното работи, а навън - студ. От всичките цветя в къщата обичам само едно. Не е ясно какво е. Едното умря и в пръстта му се появи това - от едната страна прилича на морков, от другата на бряст. Плевел е, а аз така го обичам.
Днес видях, че розата е изсъхнала.
СМС.
Аз пътувах, пътувах, пътувах, тя е цъфтяла, цъфтяла, цъфтяла и накрая умряла.
Ако това умре ще е прекалено. Ще се окаже, че няма логика. Да няма логика е страшно. Да си сам е страшно. Да си сам през зимата и да си сам през лятото са две различни неща. И все пак е страшно. Понякога си представям, че утре заминавам, все едно къде, наистина. И бягайки от самотата пътувам към нея. Защо ме ужасява тук и ме вдъхновява там. Спомням си езерото. Имаше надежда. Сега няма. Какво е да се казваш Надежда и да живееш в Дружба. Може би като да те кръстят на френска актриса и да живееш на Поп Грую. Съдбовно. Сигурно.
Страх ме е. Ужасно ме е страх.