преди около 15 години когато за последен път имах коса, дълга до кръста, винаги от буйното ми търкаляне по възглавницата насън отзад се образуваха едни заплетени части, които караха цялата ми коса да изглежда някак бухнала. Много си ги харесвах и ги криех от майка ми, която щом ги види ме нападаше да ги реше с четка и много, много болеше.
Сега, около 15 години по-късно, пак имам що годе дълга коса и от буйното ми търкаляне по възглавницата насън се образуват същите тези заплетени части, които толкова много си харесвам, но няма смисъл да крия, защото никой не ме гони, за да реше косата ми с четка.
А искам. Толкова много искам. Нищо, че много, много боли.
