Най-скъпият ми другар. Понякога ме вози в колата, или ходим с трамвая до гробищата. Там се разхождаме, правим снимки, той ми разказва истории и много се смеем. Тръгваме, за да купим някакви мистериозни добавки от кисело мляко, които се продават на едно единствено място - някакъв завод, близо до гробищата. Отиваме с трамвай, той ми разказва за София, казва, че когато пътуваме виждал града през моите очи - като нов. На гробищата е сенчесто и тихо, ние сме единствените посетители, които не отиват никъде, просто се разхождат. На слизане от трамвая той тича по улицата и ми маха, изпраща ми целувки.
Друг път караме с колата, така, из София. Слушаме Класик Еф Ем и той се чуди Хайдн ли е или Моцарт, госпожа радиоводещата казва: Хайдн!
Най-скъпия ми другар. Единствения човек, за който ми се е случвало да си мисля, че искам да се оженя, да пътуваме из света, а той да ми разказва.
Той е най-уникалния човек, когото познавам.
Обичам го от сърце.
