Самотата е преодолима.
Аз съм толкова огромно чудовище, че мога да самозапълня дупката, в която по принцип трябва да стоиш ти.
Аз не работя в офис. Не мечтая да работя в офис. Ако искам ще си изключа телефона и повече никога няма да го включа. Ако искам ще го хвърля в морето. Ако искам три дни няма да стана от леглото. Ако искам ще изляза гола по улицата. Ако искам ще замина. Ако искам няма да замина. Всичко е условно. Както аз го наредя. Свободата е самотно занимание. Ти за какво си ми? Да ме прегръщаш сутрин? Ако искам ще те сънувам, ако искам ще се друсам и ще те халюцинирам. Ако искам ще мечтая за теб. Ще си стрижа косата. Ще си режа вените. Но това си е мое. Аз си го правя. Ти нямаш нищо общо. Ти си живееш. Имаш си график. Аз ти го знам наизуст. В него няма място. Но и в моя няма. Аз съм много заета да си правя прически и да си режа роклите и да си ги стеснявам и удължавам, заета съм с котката, имаме си работа с нея, заети сме да разхвърляме къщата и да слушаме Mr von Oswald на седем рипийта в 1:04 когато ти спиш. Сори, че спиш. Аз не спя. Утре нямам никаква работа. И да изчезна на никой няма да му пука. А и аз изчезвам. Никой не ме знае къде ходя. Бях във франкфурт. И в Берлин бях. И на Марс ходих. Навсякъде е хубаво. И все е без теб.
Колкото до косата и вените - няма да ги режа никога повече
Твърде много си ги харесвам просто
