бургас

от отдушника в банята в бургас се чуват чайки.

татко разправя, че те живеели там горе при комините на покрива.

поне имаш дълги крака и тази
фантастична черна блуза с деколте
изрязано за страдание u know

zwanzigundneunjahr ich weiss nix.

du herz friedhof aller lieben

истории от входа в берлин

тя оставя бележка че отива на зъболекар
и за съжаление не знае кога ще се прибере

никой никога не звъни на нейната врата

manchmal
stelle ich mir vor
ich wohne am potsdamerplatz
hier oben
im produktionsbüro

es gibt wolken hier
es gibt keine sterne

wie viel ist zu viel zeit?
ich schäme mich für einsamkeit

there is a film in my mind

komödie 1. Akt

и докато стоя в метрото

облечена в твоята риза

полугола

пияна

с отпечатъци кръв

по устните и краката

В МОЯТА СТРАНА E

ВЕЛИКДЕН

3:50 h

непоносими звуци на нощта

(лилава тъмна грозна)

в далечината някъде минава кола

късо бучене по краищата на самотния таван

таван емигрант

пуст таван

таван, необитаван от никого

в очите на друг

нощта е лилава

магическа

тъмна

нестрашна

гледам се

непоносими звуци на нощта

кола минава някъде в далечината

и таванът плаче даже

пуст таван

таван емигрант

alter ego

плаче

C.L. 2

Имам главобол. Времето тече и го прекарваме заедно.

Лежим в леглото и пътуваме с google до не знам си къде, искаш да стигнем до плажа и да правиш снимки с комбинацията cmd/shift/F4 (или нещо такова). Лежим и пушим. Както пушим така спим. Спим и сънуваме това онова.

Ти. Лицето ти. С контактни лещи и без. От много близо и от по-далеч. Клепачите ти, миглите ти, твоето тяло. Пием вино и танцуваме, търкаляме се по пода и е толкова важно, неотменимо, епическо. Трудно може да се разкаже. Къпем се във ваната, Аня спи. Кракът ми върху рамото ти и една къдрица върху твоето лице. Аз потъвам надолу и плача, заради красивата картина, ти ме гледаш и плачеш, понеже аз плача.

Времето тече и го прекарваме заедно. Ядем чипс и българско сирене с чубрица и оливен оил. На мен ми се танцува, на теб ти се гледат клипове в ю туб. Не мога да гледам, вие ми се свят от виното и ми се струва невълнуващо да ходим в Las Vegas. Как невълнуващо? (лицето ти. малко бебе тигър гледа буболечка на земята и се чуди.)

Времето тече. Танцуваме на някакво парче, на което, според теб, не може да се танцува. Обаче танцуваме. Ти трепериш. Наоколо по земята бутилки и чорапи. Защо трепериш?

Времето тече. Стоим в семинар. Имам главобол. Обичам те.

C.L

Колко жалко.

Няма повече вино

а той ми говори за

Когато въздухът е син от студ сме отишли в някакъв бар

където можело не само да се пие, а можело и да се танцува.

Аз съм си облякла синята рокля на точки и умирам от студ

теб още те няма

аз не знам още за теб

Пия вино водка бира кола и говоря с най-добрия ти приятел,

относно бъдещето на европейското кино и моя план

да бъда Офелия от машината на Мюлер,

която си прекарва дните с глава в газовата печка.

Той ме гледа с немски поглед

и си тръгва

аз -

вино

водка

бира

кола

Междувременно танцувам и си представям една голяма пералня,

в която могат да се съберат всички мебели -

дивана, леглото, дървените столове, пода

и всичкото да се изпере, всички следи от живот

да бъдат заличени посредством кръгови движения

прах за пране и висока температура

Ти идваш

и танцуваме

после ходим в снега

и се смеем

и е събота или неделя

сезон без име

нощ без дата

как се пише това

не се пише

Четири дена по-късно всички изпити и неизпити бутилки са вече прибрани,

по пода ги няма 5-те неизпушени хартийки оцебе, които летят всеки път,

когато отваряш и затваряш вратата на път за банята или коридора.

Чайникът с водата го няма,

няма ги чашите с отпечатъци от ръце.

Сега на мястото на всичко това има сушилник с четири чифта изпрани чаршафи

и един дървен трън в лявата ми пета.

четири реда последствия

на татко

22:49 -

цигара

кола маска

самота

някъде

в някоя друга

държава ти

кихаш понеже

аз мисля

кратка кинематографична история за разбитото сърце

едно добро начало -

черното сако и

дрехите, които приличат на адвокатски

на ревера - дупка от цигара.

Някога, в някой предишен тъжен опит

когато сърцето се е разбило

тялото е пушило с това сако

може и в леглото да е заспало

докато е пушило

разбитото сърце облякло черното сако

за да прилича на адвокатите

(или баща си)

легнало в леглото

и с помощта на ръцете запалило

цигара

мислило и разбирало

ставало му тъжно

и заспало

А ръцете,

(понеже са глупави)

или понеже ги е грижа за разбитото сърце

(и въпреки това си остават глупави)

са се надвесили над разбитото сърце

за да го утешават

цигарата между пръстите

е докоснала ревера

и сега на това място има дупка

тази вечер (каква магична, синя нощ)

разбитото сърце

адвокатското сако с дупка и ръцете,

които са глупави

ще постоят на прозореца

и без да пушат

ще си мислят за надеждата