Мили мой, извинявай, че не съм ти писала толкова време, но се случиха много неща и трябваше да тръгна на път, изгубих си торбата с кабели и машините ми изключиха и така нататък .. Сега е 2 и 25 и аз се намирам в един странен град, толкова голям и всичко мирише на фурми и бензин, а мъжете са до един чернокоси и ме объркват. Виж, аз не съм те забравила. Прибрах се в кафявата си хотелска стая и отворих google earth и знаеш ли къде ходих - на твоята улица! И ми стана смешно като си те представих как излизаш всяка сутрин и си караш смешния мотор и шалът ти се люлее някъде назад и сигурно си много хубав, хубав и смешен .. Исках да ти кажа, че мисля за теб и всеки ден чакам писмото ти, което все не идва. Оправдавам те с този живот, на тази хубава улица и с мотора разбира се, все бързаш и бързаш, няма време за мен, но аз не ти се сърдя .. Сега, мили мой, самата аз много бързам, защото отивам към марс, мои приятели ми казаха, че там е много интересно, така че отивам! Изпращам ти целувки и все така чакам писмото ти!
Твоя .
