В 51-та минута от подкаста на dj koze "безнадеждно изгубен" е толкова красиво произнесено, че можем да го връщаме до безкрайност - пак и пак и пак ... Когато бяхме на 15, влизахме в тази баня с касетофон и касетките с орбитъл. Сега влизаме с лаптопа и с нещо от kompakt. Татко пак задава същите въпроси - какво правиш три часа в тази баня?! Сега вече отговарям, тогава не можех, сега отговарям - лежа във ваната и си мечтая. Трябвало е сега да мълчим, тогава да отговаряме. Нищо. Едва ли някой толкова много се сърди. Децата никога не се променят, само стават малко по-тъжни деца.
Утре в 5 и 25 сутринта започва последната част от пътуването. Чантата е пълна с вафли, фурми, обувки, рокли, рокли, много рокли за черни дни. Дано да не вали. Дано до нас никой да не стои. Дано да се събудим когато щъркелите летят заедно с влака. Мартеницата със сърчицата си я запазихме, все ще се намери едно разцъфтяло дърво в петък вечер.
