В 1 когато другите отпрашват към ялта ние си гърмим билета и тръгваме по улиците. 8:30 - само - дни. Много приятно. Много. В първия половин час от вечерта изчерпахме вечерта /ебати колко много ти отива червено/ абсолютно излишно продължение с бонбон. И докато се чудим какво й има на тази врата, къде за бога са ключовете (държим ги в ръката), къде отиде апарата (оставили сме го на улицата?) и загледани в една хлебарка на ръба на стълбата откриваме, че странният модел потник, с който сме се облекли почти ни е прерязал гърлото, застанали сме в безумна поза, държим ключове, камера, телефон и чанта в едната ръка, докато другата е празна, и при цялата тази картина до крака ни има извънземно голяма гадна гнусна мръсна черна хлебарка ... ахххх... очевидно самотните хора са си самодостатъчни. После горе, в леглото, музиката, успокоява всичко, не музиката по принцип, а точно тази музика, защото е специална (всички я искат, този път на никой няма да я дадем) и заспиваме и сънуваме едно и също нещо, което се повтаря, повтаря, повтаря
.....
