Г.

Г е най-романтичното проваляне в живота ни. На сутринта изобщо не го помним. Г звъни. Какво искаш Г? Може би Г иска да се оженим. Ние бихме ли се оженили за Г? Дори не си спомняме лицето му. Г има хубава кожа и сини дънки, Г със сигурност е по-висок от нас. Има оранжева блуза. Мирише на бръшлян по коленете. Г иска да се целуваме. Хората се целуват само ако се обичат. Г се смее на това твърдение, казва, че не е така. Иска да се върнем. Няма да се върнем. Остави ни сега Г, искаме да си вървим, да тръгнем по улицата с онази музика и да мислим за онзи мъж. Г не ни пуска, красива си, толкова си красива, Г и ти си приятен, няма да се върнем. Е хайде хайде хайде моля те! Ок Г, искаш ли да се чукаме в най-близкия двор? Г е съгласен. Съблича се. Едва ли има 20 години, със сигурност слуша хип хоп и е хулиганът на квартала. Г ти си делфин. Той наистина се съблича. Сваля всички дрехи. Наистина всички. И чорапите. Г е гол, наоколо бръшлян плочки и пръст (странно, но си представяме майка му) Сега какво да правим? Мило дете облечи се. Г отказва. Иска да се целуваме. Мило дете, не се обичаме, облечи се. Той не вярва. После пръст, бръшлян, колене и после бягаме. Записали сме номера му - "Г". Г звъни, навярно иска да се оженим. Няма да се оженим Г, съжалявам.