Тате, имам да ти кажа нещо много важно. Тате, детето ти е изгубен човек. От онези, най-истински изгубените, които нощем се мотаят с кучета по улиците, слушат музика на 24 пункта в ушите и мечтаят за самолети и някакви неясни, други, далечни неща. Тате, детето ти е много самотно, чувства се като извънземен и плаче всяка нощ, детето ти не намира смисъл в конкретните неща, не му доставя удоволствие да печели пари, нито да яде, детето ти няма конкретен план за бъдещето, понякога му се струва хубаво да стои по покривите или в мазетата на театъра, точно под сцената, където звукът е вълшебен и тракат обувки и много прилича на живот - но някакъв съвършен, защото знаеш къде свършва.
Тате, детето ти много се тревожи когато знае колко се тревожиш за него. Детето ти се опитва да бъде едно друго дете- да има ясен план за бъдещето (не свързан със самолети), да мечтае за конкретни неща (пълни с ядене и пари), да извади музиката от ушите си, да забрави покривите и да не стои повече в мазетата на театъра. Да бъде едно достойно за баща си дете.