Тя обича да спи с поне четири одеала (помниш ли веднъж как лежим, а ти питаш защо сме завити с килим?), та тя обича така, с поне четири, нищо че е много топло. За да изпънем чаршафите (днес са бял и червен) трябва да стъпим в малкото разстояние между леглото и стената - там, до рамката с трите цветенца (едно момиче, което някога ме обичаше и още по-някога беше живяло във Финландия ми даде рамка с три цветчета вътре, a bit of finland, така го беше написала). Изваждаме крака от там и го драскаме в рамката. Зверски. Тъпи гадни соц спални, винаги ги лакират само до там, до където се вижда, ако обичаш да стоиш отдолу си одран, разкъсан, наказан. Някой е сгънал чаршафите влажни в шкафа и сега, докато ги опъваме, изглеждат така, сякаш същият някой е правил любов по тях цяла нощ, или е имал температура и майка му го е поливала с оцет. Изведнъж забравих защо го пиша това.
Заради възглавниците.
Всичко, което трябваше да се каже е, че е хубаво да си гладим калъфките за възглавници, за да се мачкат от съня, а не от пералнята, по-красиво е просто. Мисля, че много ми липсваш. Много.
