online/offline stories

Включили сме около седем програми, с които да се следим. Знаем какво слушаме, кога го слушаме и започваме разбира се да си намисляме и защо го слушаме. Започваме да слушаме нарочно. Когато спираме програмите, знаем къде отиваме, според часа; когато не се появим, започваме да намисляме защо не се появяваме, започваме да не се появяваме нарочно и само да слушаме, за да побъркаме другия. Пишем си настроенията, какво правим, какво не правим, какво искаме да правим, къде ходим, откъде се връщаме, как се чувстваме, с кой се чувстваме, какво сме прочели, откъде сме минали, откъде не. После започваме да пишем на другите, за по-сигурно. Другите се чудят. Майната им. Пак пишем какво правим, какво не правим, как се чувстваме, откъде минаваме, става все по- нереален куул - все по-голяма поезия, все по-велики приключения, все по-невероятни истории, все по-велики случки, все по-по- по. Започваме да се побъркваме. Започва велика наркомания. Още и още програми, все повече програми и всичките за говорене, ей така, за да може все по-нахално да си мълчим. Е велико е, велико